Интервю на Деница Китанова за Агенция „Фокус“
Фокус: Проф. Баева, на 10 ноември властта в България се сменя от еднопартийна на многопартийна. Какво е значението на тази дата в българската история?
Искра Баева:Тази дата представлява началото на нова епоха в българската история и може да се сравни най-малкото с друга подобна дата в нашата история – 9 септември 1944 г. Основанието за това сравнение са радикалните промени, които се извършват в години след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г. Тези промени в първия случай са: постепенно ограничаване на политическия плурализъм до утвърждаване на еднопартийна система с добавката на загубилия партийните си характеристика БЗНС, национализация на банковата система, на не особено развитата промишленост, както и на едрата градска собственост, коопериране на земята и т.н. Във втория случай промените вървят в обратната посока: реституция на национализираната след 9 септември собственост, приватизация на многократно нарасналата държавна собственост, разграждане на кооперативите и връщане на земята на нейните собственици (по-скоро на наследниците им), премахване на централното планиране и на държавния контрол върху икономиката и превръщане на пазара в основен регулатор. Както се вижда и едните, и другите могат да се нарекат революционни, защото са насочени към смяната на една социално-икономическа система с друга. В първия случай на капитализма със социализъм, но от особен, съветски тип, а във втория те вървят в обратната посока – замяната на държавния социализъм от съветски тип с капитализъм.
Както виждате, неслучайно подчертах не толкова политическите, колкото икономическите промени. Направих го, защото те са с много по-дълготрайни последици и в сравнение със смяната на политическата система засягат в много по-голяма степен живота на хората,. Утвърждаването на политическия плурализъм в България след 10 ноември 1989 г. стана сравнително бързо – само за няколко месеца след 10 ноември се родиха множество политически партии, а само след пет години новата политическа система беше и утвърдена чрез „двойната смяна на властта” по тезата на Самюъл Хънтингтън. Плурализмът проработи след като управляващите успяха два пъти да се сменят във властта по демократичен начин – чрез избори. В случая имам предвид първо победата на БСП в изборите за ВНС от 10-17 юни 1990., после победата на СДС на 13 октомври 1991 и накрая – връщането на БСП във властта на 18 декември 1994 г. Така беше утвърдена демокрацията, на която толкова много се радвахме тогава, но от която българите постепенно започнаха да се разочароват и днес много хора я поставят под въпрос, като я наричат „фасадна”, „парадна” и т.н.
Фокус:Какво показва опитът от 10 ноември 1989 г. – кога един властови модел се изчерпва?
Искра Баева:Тъй като системата, от която България излиза след 10 ноември 1989 г., е идеологическа конструкция, в нейния случай моделът се изчерпва, когато рухва вярата в комунистическата идеология. Бих казала, че това става в целия Източен блок през втората половина на 60-те години. След това системата просъществува още две десетилетия, но вече благодарение на инерцията и на властовите и силовите структури, както и на контролиращата роля на Съветския съюз. Тези последни две десетилетия са изпълнени с най-различни реформи, главно икономически, с които управляващите комунисти се опитват да въведат пазарни механизми в централно планираната икономика. Тези реформи не са особено успешни, най-вече защото са половинчати, а и защото се опитват да съчетаят централното планиране с пазарния принцип. Това не само е трудно, но и допълнително демонстрира недостатъците на системата. Тези реформи се извършват във време, когато западният консуматорски модел вече е създал у гражданите на Източна Европа убеждението, че на Запад се е установило всеобщото благоденствие, а на Изток господства дефицитът. Така моделът се изчерпва напълно – както идейно, така и икономически.
Фокус:30 години след Прехода – каква е равносметката?
Искра Баева:Равносметката от изминалите три десетилетия не е лесна и не може да бъде единна. Една е за онези, които са загубили работата и положението си, а съвсем различна – за онези, които са спечелили от промените. Ако обаче погледнем по-общо обществените и икономическите преобразования, трябва да кажем, че равносметката е смесена – има както постижения, така и провали. Сред безспорните постижения бих посочила политическия плурализъм, който залага на свободата за изразяване на убежденията и правото на политическата самоорганизация. Това несъмнено е постигнато, но с течение на времето българите усетиха и безсилието на демокрацията, тъй като смяната на политическите партии във властта не винаги им носеше подобряване на положението. Така се стигна до разочарование от демокрацията, което виждаме в намаляващото желание на хората да участват в политиката и да гласуват. Икономическата равносметка също не е еднопосочна. От една страна, вече имаме богат и разнообразен пазар, достъп до разнообразни стоки и услуги, но от друга, социалното разслоение не позволява на големи маси хора да ползват тези блага, а и услуги – достатъчно е да погледнем как живеят хората в обезлюдяващите се села. Да, България стана част от световния пазар, но повече като консуматор, отколкото като производител. За селското стопанство равносметката е още по-нерадостна – сривът е видим както в зеленчукопроизводството и овощарството, така и в животновъдството. Смесена е равносметката и в сферата на културата, която беше освободена от диктата на цензурата, но загуби държавния меценат и беше принудена да се подчини на пазара с всички последици от това. За тези 30 години журналистиката преживя бурен възход и болезнено падение, особено в сферата на вестникарството. Дори и най-голямото постижение – ликвидирането на цензурата, вече не е толкова сигурно, защото политическата цензура беше заменена от диктата на парите. Несъмнен успех на демокрацията е правото да пътуваме свободно, но и при него могат да се видят и някои отрицателни последици – тя улеснява емиграцията, особено на младите, чиито дълготрайни последици ще се видят в бъдеще.
Така че равносметката не може да бъде еднозначна и това е напълно естествено, защото няма исторически епохи, в които да има само добро или само зло.
Фокус: Може ли 3 десетилетия по-късно оценката за него да бъде обективна?
Искра Баева: Абсолютно обективни оценки не може да има за който и да било период, защото оценките се дават от хора, които имат своите убеждения и различен жизнен опит. Ако обаче питате дали не е рано за оценка, моят отговор е: не, не е рано. Имаме право да оценяваме всеки исторически период, стига да разбираме, че нашата оценка не е окончателна, а само от позициите на нашето време. Ако погледнем как отбелязвахме датата 10 ноември 1989 г. през годините, ще видите разликите. На 10 ноември 1990 г. имаше две противоположни оценки – уважение към ролята на реформаторите от БКП/БСП, свалили Живков, и за героизма на дисидентите, превърнали се в опозиционери. По-късно първите бяха отречени като съветски марионетки, а вторите като съглашатели на „кръглата маса”. На петата годишнина през 1994 г. се чу и знаменателният извод: „Каква я мислехме, каква стана”. Той май продължава да е валиден и до днес, но желанието да си припомняме тази дата започна да намалява поради нееднозначните резултати. Обективността може да се потърси в съчетанието на различните оценки и тези. А според нас, историците, основа за относително обективна оценка е проследяването на както на положителните, така и на отрицателните последици. Най-важното е да очертаем тенденциите в развитието. А не толкова обективността, колкото надеждата е, че се развиваме прогресивно, сиреч че бъдещото ще е по-добро от миналото и настоящето.
Фокус: Трябва ли комунистическият режим да се изучава в учебниците в училище?
Искра Баева: Не само трябва, а и се изучава. Този период присъства още в първите учебници по история на България, създадени в годините на прехода. Това става през 1996 г. и оттогава досега в българското училище се изучава не само периодът на социализма или ако искате – на комунистическия режим, а и годините на прехода. Това трябва да е така, защото младите хора трябва да знаят какво е станало, за да станат информирани граждани. Доколкото разбирам, въпросът Ви има и друг подтекст: как трябва да се изучава комунистическият режим. Според мен, както и при всеки друг период ударението трябва да е върху обяснението защо и как се е стигнало до него и какви се последиците. Но не ми харесва, когато политиката се меси в историята, като се опитва да я приспособи към своята гледна точка. Така беше по времето на социализма и ви уверявам, че от подобен подход не може да произлезе нищо добро. Манипулациите рано или късно дават обратен ефект – хората престават да вярват на каквото и да било. Трябва да уважаваме историята, защото тя продължава, докато политиците и политиките се сменят.
