АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Бойко Борисов и България на килима в Овалния кабинет

Игнат Минков - 23 ноември 2019

България и нейният министър председател Борисов в понеделник ще бъдат на килима в Овалния кабинет на Белия дом. За г-н Б. Борисов е ясно – там той с всички възможни средства ще се стреми да запази властта си в България, защото знае, че единствено САЩ могат да го извадят от „Дондуков 1“. За благоволението на г-н Тръмп, новия стопанин на Белия дом, Б. Борисов се домогва неуспешно вече повече от 2 години. При едно от посещенията си в САЩ той няколко дни търка банките в залите на ООН, само за да може за 10 секунди да му се покаже и да му стисне ръката…

За 10-те години управление Б. Борисов изпълни всички поръчки на новия ни „покровител“ – САЩ: спря строителството на АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас-Александрополис, газопровода „Южен поток“, всеки от които вече можеха да бъдат завършени и България да има милиардни приходи само от транзит… Не посмя да промени дори убийствените за страната ни договори с „американските Марици“ (ТЕЦ), от които също губим милиарди. Купи и предварително плати много по-скъпите американски F-16, преди още да се излезли от чертежите на проектантите им. Правителството на Б свърши много работа и по организиране на „бунтовниците“, всъщност интервенцията, прераснала в кървавата гражданска война, разсипала последната и най-модерна светска държава в арабския свят – Сирия и е сред страните, изпратила най-много оръжие и боеприпаси, попаднали и в пръкналия се в арабската криза ИДИЛ и Арабски халифат, довели до милионната миграция на ислямско население в Европа.

Така е и във вътрешно национален план. Политиката на правителството предварително се съгласува с „Козяк“. Няколко десетки НПО-та, стратегически центрове, „научни“ институти и фондации, финансирани от Сорос и „А. за Б.“, налагащи неолиберални и мултикултуралистични позиции, изместват все по-категорично националните държавни институции и всъщност определят вътрешната и външна политика на страната, пишат нейните закони, правилници в духа на „евроатлантическите ценности“.

Могат да се посочат още примери, но и тези са достатъчни за извода, че на Балканите САЩ нямат по-предано правителство от българското на Б. Борисов.

Вече се разбраха и анонсите на САЩ за височайшето посещение: повишаване на отбранителните способности на България чрез по-нататъшно интензивно превъоръжаване – минимум 2% от БВП за въоръжение, засилване на милитаризацията на Черно море (срещу „агресията“ на Руската федерация с присъединяването на Крим), осигуряването на американски втечнен газ, вместо руски – това се крие зад прокламираната „диверсификация“ на доставките на гориво и преодоляване зависимостта ни от Путин, ограничаване на икономическото ни сътрудничество с РФ и намаляване на нейното влияние в страната и на Балканите…

Всичко това са политически постановки, заложени от САЩ още от времената на президента Клинтън в духа на еднополюсния модел на света, начело със САЩ и неолибералните концепции за безконтролно господство на глобалния финансов капитал и ТНК, имащи за своя главен инструмент и база САЩ и нейната политическа върхушка. За това и в изпълнение на тази „доктрина“ беше наложен хаоса в арабския свят, Европа беше дестабилизирана с ислямската имигрантска инвазия, вбива се клинът между Европа и Русия, последната се дестабилизира с кризите в Кавказ, Грузия и Украйна. В тази политика здраво е впримчена и България.

Но времената вече са други. На мястото на националните държави светът все повече се прегрупира, обединява и трансформира в нови глобализационни структури. Дори САЩ вече не искат да бъдат сляп изпълнител на целите на световния капитал (прословутата световна „сива държава“). Избирането на Д. Тръмп за президент на САЩ наместо и срещу неолибералната глобалистка Х. Клинтън е най-яркото доказателство за това, а яростните атаки срещу сегашния американски президент показват, че международният капитал не се е примирил с новата ситуация, показваща, че и САЩ искат да имат своя собствена „национална“, изгодна за тях, за американския народ, политика. Разбира се, САЩ и при Тръмп продължават да отстояват интересите на глобалния капитал, но това вече не е безусловно, а се обвързва със собствените интереси на Америка като нова, трансформираща се глобализационна сила.

Кардинални промени стават и в нашия район. Турция вече не е толкова член на НАТО и главна сила на алианса на Югоизток. Тя вече се утвърждава като самостоятелна мощна регионална сила, умело балансираща между САЩ и Русия и издевателствуваща над безличния ЕС. Най-голямата промяна, обаче, е в утвърждаването на Китай като най-мощния и най-активния икономически и политически субект в Азия, активно налагащ своята политика по целия свят, измествайки тихо, но неотклонно, САЩ. Незаобиколима стана и Русия с новото си ярко завръщане на световната сцена и с удачната си перспективна политика, както във вътрешното си изграждане и консолидиране, така и в международните отношения.

Съобразена ли е с тази нова ситуация политиката на САЩ, включително и тук на Балканите? Отговорът е, не!

САЩ дори и при г-н Тръмп продължават да утвърждават демодираната вече неолиберална, дестабилизираща Европа политика, продължение на тази, която утвърждаваха неолибералите от Демократическата партия на САЩ. В България най-ярък пример за това е дейността на финансираните от Сорос и други американски (включително и правителствени) институции български НПО-та, които, въпреки промяната в САЩ, продължават да насаждат в страната неолиберални практики, отхвърлени от администрацията на президента Тръмп, прикрито и дори без задръжки заемат позиции пряко срещу него и  неговата политика.

САЩ имат нужда не от държани под контрол „съюзници“, а от верни силни партньори и съратници. Следователно не маргинализиране на Европа, разбиване с ислямската инвазия на нейната културно-цивилизационна идентичност, за да бъде тя по-беззащитна пред световния капитал, а от нейното укрепване като световна глобализационна сила, носител на европейско-християнските духовни и културно-цивилизационни норми и ценности на живот. Това обаче не може да стане, ако Европа, ЕС не се изграждат занапред като еманципирана общност, творческо обединение на европейските нации – носителки на тази европейска идентичност – обогатявала вече 4 столетия света.

САЩ няма да запазят силните си позиции в света и ако не престанат да се конфронтират и с Русия, да пречат на културно-цивилизационното ѝ единение със Западна Европа и за изграждане с ЕС на единно икономическо и цивилизационно пространство. Сегашната политика на г-н Тръмп, продължение на неудачната и безперспективна политика на неговите опоненти − демократи, няма да му донесе никакви дивиденти. За пример ще посоча Черно море – каквито и усилия да положат САЩ и НАТО, Русия няма да позволи в акваторията му да има постоянно военно присъствие на извънчерноморски държави. Времето за промени вече е настъпило. Наместо конфронтация, идва редът на сътрудничеството, на взаимните интереси, на опирането на „съюзници“, не подвластни, а привличани на основата на взаимната заинтересованост и общи цели.

Ще може ли г-н Борисов да каже всичко това на своя толкова важен домакин? Ще му обясни ли, че за България АЕЦ „Белене“ е жизнено важна и то само ако е ефективна, а тя може да бъде такава за България само ако е собственост на българската държава и бъде построена съобразно технологиите на проектанта? Ще му обясни ли, както някога цар Борис каза това на Хитлер, че българският народ никога няма да се обяви срещу Русия, и че като верни съратници на САЩ, ние много можем да допринесем за сближаването на двете велики сили? Ще му разтълкува ли, че за Балканите и укрепването на тяхната европейска идентичност са пагубни досегашните политики на семейство Клинтън и с-ие; за вредите от насажданите от Турция и други ислямски страни иридентистки форми на ислям сред местното мюсюлманско население, дестабилизирало вече Босна и Херцеговина; че най-добре е Албания, преди да влезе в НАТО и ЕС, да напусне организацията „Ислямска конференция“, да съхранява и обогатява светските форми на обществен и битов живот? Ще му разкаже ли, най-после и за проблемите ни с българското културно-историческо наследство в С. Македония, произтичащи от неговото непризнаване от нейното ръководството? Едва ли!

Да се надяваме, че във великата страна оттатък океана ще се намерят прозорливи държавници, които да преценят, че светът очаква нови подходи от САЩ; че малка България, показала толкова преданост и всеотдайност, заслужава истинско уважение и доверие, подкрепа от силния си съратник за излизането ѝ от кризата, за тръгване по пътя на благоденствието. Добре ще е посещението на г-н Борисов да има за резултат и инвестиции на САЩ в българската икономика, в IT- отраслите, в биотехнологиите и в други модерни направления.

Да пожелаем успех на визитата … и да се надяваме!

Доцент д-р  Игнат Ст. Минков е етнолог, специалист по съвременни етнически процеси. Над 30 години е работил в Института за етнология и фолклористика на БАН, през 3 от тях е отговарял и за работата на Националния етнографски музей. Консултирал е висши държавни институции. Сред близо 120-те му научни и приложни работи особен интерес предизвика монографията му „Етноси и глобализациони общности.…