АНАЛИЗИ > СТАТИИ
НАТО отбелязва юбилей с ред противоречия и замитане на проблеми

Симеон Николов - 27 ноември 2019

Темите, които ще се обсъждат на срещата на върха на НАТО на 03 и 04 декември 2019 г. в Лондон бяха предварително известни още от юли тази година и това са: Китайските военни амбиции, енергийната сигурност, хибридните заплахи и централното значение на Космоса за отбраната.

Повдигнатите от френският президент Макрон въпроси с провокативното си изказване за «мозъчната смърт на НАТО» и необходимостта от европейски отбранителни способности обаче, разбуниха духовете и ще се превърнат в една от централните теми на срещата. Поводът беше липсата на координация между страни–членки на НАТО, проявила се и при операцията на Турция в Сирия и съмненията за гаранциите на САЩ към европейските им партньори. Затова Макрон призовава да се постави ново начало на НАТО и съвсем не цели само политическо укрепване на Съюза, а подобряване и на трансатлантическите отношения. Това обаче не бе разбрано от всички и фактически се получиха различия  между онези, които виждат необходимост от усъвършенстване на НАТО пред перспективата да се задълбочи разделението и други, които сметнаха за «безотговорно» да се съмняват в придържането на САЩ към Член 5 от Договора и напомниха, че без САЩ «европейците биха били слепи, глухи и безпомощни» по думите на ръководителя на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер или «НАТО е застраховка живот» по думите на външния министър на Германия Хайко Маас.

Всъщност,  идеите за «автономна европейска отбрана», защитавани от Франция и Германия, от които последната направи крачка назад, изглежда предизвикаха голямо безпокойство, за да се стигне до предупреждения от генералния секретар на НАТО Столтенберг, че «ако отслабим НАТО, това ще доведе до разпадане на ЕС», което разбира се е нелепо, напротив, именно в това Париж, а доскоро и Берлин виждаха възможност за сплотяване на европейските страни. Страхът от увеличаване на разнобоя между страните–членки принуди Столтенберг да изтъкне и други доводи като «Не можем да пожертваме принципите си и сигурността си». Твърде неубедително: защо тогава прощаваме на Турция, въпреки нарушаване на международното право, въпреки извършване на военни престъпления, въпреки неспазване принципите на координация в пакта и т.н.?

Инициативата на министъра на външните работи на Германия за създаване на високопоставена експертна група  под ръководството на генералния секретар на НАТО Столтенберг, която до следващата среща на върха да изготви Доклад с предложения за преодоляване на политическата несигурност в Съюза се приема общо взето по-положително – държавният секретар на САЩ Помпео показа, че е «отворен» за такава група, Столтенберг пък напълно застана зад нея.

Други смятат, че това не е достатъчно и трябва да се възложи на генералния секретар Столтенберг да изготви нова стратегия, защото последната е от 2010 година.

Трети имат още по–радикални виждания – да се внесат промени в самия Договор, който навърши цели 70 години, а някои от актуалните теми дават повод за подобни идеи. Впрочем, Франция вече практически подготвя предложения за промяна във Вашингтонския договор в частта определяща задълженията по оказване на военна помощ, включително и на страна, която не е член на НАТО, но принадлежи към Европа и дори САЩ и Турция да наложат вето.

Ако искаме да откроим разположението на силите в навечерието на срещата на НАТО на върха на 03/04 декември т.г., трябва да допълним към идеите на външния министър на Германия за реформи в НАТО, позициите на още следните представители на други страни:

▪ Чешкият премиер Андрей Бабин  заяви, че трябва да се преразгледа  договора за създаване на НАТО, въпреки че се дистанцира от идеята за Европейска армия.

▪ Министърът на външните работи на Люксембург изрази мнение, че президентът Макрон доста точно е описал ситуацията. Като политически блок НАТО е «недееспособен в дългосрочна перспектива»

▪ Естония, съвместно с Латвия и Литва подготвят запасен план, в случай, че Макрон се окаже прав, защото не трябвало да се надяват на НАТО, който бил в криза, твърди естонският вътрешен министър, докато премиерът на Естония смята, че щом всички планове са насочени към НАТО, значи той продължава да е дееспсособен.

▪ Великобритания преди месеци тази година също отправяше критики към НАТО, защото нямал необходимата стратегия  за ограничаване на киберзаплахите.

Разломите обаче продължават и вътре в страните–членки между политическите сили. Т.н. почетният председател на ХСС в Германия Едмунд Щойбер споделя оценките на Макрон, въпреки че канцлерката Меркел е на друго мнение.

Очевидно, че на срещата на върха ще трябва да се положат усилия за сближаване на мненията и няма да мине без решения за преодоляване на някои действителни слабости и недостатъци в Алианса. Преобладаващото направление на тези усилия обаче, ще бъде запазване на евроатлантическата връзка с цената на отлагане за неопределено време на плановете за Европейска армия. Не случайно някои медии цитират данните на Доклад на  Институт за стратегически изследвания в Лондон, че за да се компенсира евентуално оттеляне на САЩ от НАТО или Европа да се придвижи към своя «стратегическа автономия» ще са необходими допълнителни разходи между 95 и 357 милиарда долара.

Междувременно се очерта стратегическа нестабилност след излизане на САЩ, а след  това и на Русия, от Договора за забрана на ракети със среден и малък обсег и започналата фактически надпревара в създаването на нови технологични способности в тази сфера и от двете страни в търсенето на стратегическо надмощие. Предстоящото изтичане на срока на Договора СТАРТ–3 за стратегическите ядрени оръжия през 2021 г.  също повдига сериозни въпроси за бъдещата стабилност.

По един от «новите» въпроси на НАТО, използването на Космоса като пето бойно поле освен морското, въздушно, наземно и кибер–пространство, предвид нарастналото му значение за сигурността и отбраната, беше проведена дискусия още на срещата на министрите на отбраната   през юни 2019 г. и взето решение на срещата на министрите на външните работи на 19 ноември т.г. в Брюксел. Вярно е, че Космосът е от решаващо значение за системите за предупреждение, комуникациите и навигацията и освен САЩ, страни като Русия, Китай и Индия изградиха или са на път да изградят значителни способности. Но това решение обаче, ще повдигне нови въпроси, на които няма още отговори:

▪ Как се съчетават например думите на генералния секретар Столтенберг, че нападенията върху стратегически важни сателити или използване на оръжия  в космическото пространство може да е решаващо за войната» с официалното присъединяване на НАТО към общото решение против милитаризация на Космоса? Общият договор от 1967 г. гласи, че Космосът ще се използва за мирни цели. Подписан е от САЩ, Русия, Китай, Франция и изрично забранява разполагането на ядрено оръжие и оръжия за масово поразяване. Тоест, решението на НАТО на тази среща на върха неизбежно би трябвало да  предизвика  дебат за «необходимостта» от разполагане на оръжия в Космоса.

▪  Конкретното решение  по този казус ще повлече след себе си въпроса, че евентуалното нападение от Космоса в бъдеще ще се разглежда като повод за задействане на член Пети от Вашингтонския договор. Като контра–аргумент може да се появи твърдението, че точната формулировка на член Пети за «въоръжено нападение срещу една или няколко държави в Европа и Северна Америка» е твърде различно от разрушаването на един сателит, което пък не е достатъчно за задействане на член Пети. Това ни връща към довода на Франция, че Договорът от 1945 година вече не е адекватен на днешните нови технологии и трябва да претърпи промени.

▪ Възникването на нов «космически» пазар, в който участват големите – САЩ, Италия, Великобритания, Франция надвишава 1 трилион долара. Решението ще изисква ново планиране, преразглеждане на рисковете и уязвимите места, защита на сателитите и още ред други организационно–оперативни мерки.

Различия между Европа и САЩ има и в областта на развитие на изкуствения интелект за военни цели. Подходът на САЩ е към постигане на високо технологично превъзходство, докато европейските страни държат на регулиране и отчитане на етичните параметри, непозволяване действията на автономни оръжия без контрол и решаваща намеса на човека. Очевидна е необходимостта и от международно регулиране. Но за съжаление тази тема няма да бъде дискутирана в детайли.

По отношение разширяването на НАТО има също нов момент. От една страна генералният секретар на НАТО призовава страните-членки да осигурят повече ресурси и личен състав на Украйна и Грузия, но съветникът на американския президент по националната сигурност Робърт О,Брайън не вижда перспектива за приемането им в НАТО, тоест въпросът не стои на дневен ред и САЩ не искат конфликт или война заради Украйна. В НАТО съществувало мнение, че Украйна не е най–приоритетният съюзник. Киев трябва сам да разработи и следва своите позиции. Самият президент Тръмп открито заяви на 25 ноември: „Защо да даваме пари на страна, която е известна като корумпирана?“. Всичко това обаче, не ни дава основание да смятаме, че ще бъде даден заден ход на нарастващото военно присъствие, въоръжения и напрежение на Източния фланг на НАТО. Нещо повече: предстоящото учение на НАТО “Defender 2020” ще бъде най–голямото от четвърт век. А Украйна според изготвения през октомври 2019 г. петгодишен план ще проведе ред структурни промени в държавата и въоръжените сили, които ще се очертаят едва към 2025 год. Антируската истерия ще продължи, което ще е пречка за сближаване на позиции по изключително важни въпроси, като тези за договорите за разоръжаване.

Европа отстъпи след острите реакции на САЩ по въпроса за допускане на американски фирми в оръжейни проекти по линия на Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/. Но излизащите напоследък данни като тези на консултантската компания Аlix Partners показват, че печеливши от растящите военни разходи на европейските страни са всъщност САЩ, защото само от европейските страни постъпват допълнително 148 млрд долара в американски фирми. Тоест, военно–промишленият комплекс на САЩ силно печели от трансатлантическия военен съюз и логично държи това трансатлантическо партньорство да продължи. А Европа не успя да реализира в пълна степен замисъла си по ПЕСКО и специалния фонд за своята оръжейна промишленост.

Друг разнобой между военния съюз и повечето европейски страни е осъждането действията на Турция и основанията да продължи своето членство в НАТО. Генералният секретар даде ясно да се разбере, че Турция е стратегически важен съюзник и тя ще продължи да бъде член на Алианса. Но само седмица преди срещата на НАТО Анкара отказа да поддържа военните планове на Алианса за отбрана на Балтийските страни и Полша и даде указания на посланика си в Брюксел в този дух, докато не получи политическа подкрепа в борбата срещу кюрдския тероризъм. А е известно, че всъщност това е насочено срещу Сирийските демократични сили, които като партньори на САЩ допринесоха най–много за поражението над „Ислямска държава” и дадоха най–много жертви.

Въпреки опита за изглаждане на американо–турските отношения,  президентът Ердоган продължава да изнудва европейските си партньори, да арестува и съди техни граждани за „шпионаж” или подпомагане на „терористите” на Гюлен. Особено възмутително за споделящите демократичните ценности европейци ще бъде появата на турската делегация в Лондон на фона на последните разкрития за подкрепа на бивши членове на „Ислямска държава”, които преминаха на заплата от Турция в т.н. „Сирийска национална армия” и за финансирането на групи от джихадисти за ликвидиране на кюрдски лидери по поръчка и срещу заплащане от Турция. /Информационна агенция показа списъци и снимки на всички участници./

Няма и дума да стане за доставките на оръжия в конфликтни региони, като за целта се използват трети страни, например пристанища в Украйна. Но будното общество в западноевропейските страни за разлика от българското, реагира остро на тази политика на двойните стандарти.

Европа би трябвало да е заинтересована не от концентрацията на повече въоръжения  и личен състав на източното крило на НАТО и милитаризация на Черно море, а от иницииране на стратегия за противодействие на търговските войни. Очевидно е, че САЩ превърнаха санкциите в инструмент за всеки проблем, а Европа е особено уязвима. Търговският й обем с Русия от 191 млрд евро може да бъде силно засегнат, а в търговията с Китай под риск ще бъдат поставени 1 млрд евро  дневно. Санкциите могат да имат обратни и неочаквани резултати. Някои страни могат да склонят на компромис, но други да намерят изход в пряк военен конфликт.

България никога не е имала самочувствието да участва равноправно със свои предложения за решаване на проблеми в НАТО, а е очаквала да й бъдат свеждани решения, които да изпълнява. Така възприехме американския съвет, че не ни трябва подводен флот, въпреки че сме морска страна, нарязахме самолети, предислоцирахме танково поделение от столицата, не се преборихме за повече длъжности в структурите на НАТО и т.н.

В академични и експертни среди обаче, много по–широки и предизвикателни предложения за реформи в НАТО от тези на френския президент бяха коментирани година по–рано, например на конференция в Софийския университет, но без медиите да се осмелят да ги разпространят или политиците ни да ги възприемат.

 Подготовката за едно участие в среща на върха на НАТО в демократичните страни се провежда с иницииране на дискусия поне по някои основни въпроси, за да имат обществена подкрепа ангажиментите, които ще бъдат поети. Нищо подобно не се случи преди настоящата среща. Още по–красноречива бе ситуацията преди срещата в Уелс преди 4 години, когато за отклоняване на вниманието всички обсъждахме Програма за реформи в армията, а президентът Плевнелиев представи съвсем други  предложения, някои от които за щастие не бяха приети от нашите съюзници.

Съдейки от съвместното изявление на американския президент Тръмп и българския премиер Борисов от 25.11. 2019 г., на предстоящата среща на върха на НАТО на 03/04 декември в Лондон на фона на очерталите се противоречия България ще заеме страната на САЩ и ръководството на организацията в лицето на генералния секретар Столтенберг за укрепването на трансатлантическата общност, а не на онези страни, които предложиха реформи в Алианса и дори преразглеждане на Вашингтонския договор. Това би било в известна степен предателство спрямо европейската идея за автономна европейска отбрана. От друга страна ни се иска да получим средства от Европейския фонд за подкрепа на отбранителната индустрия, но при такова поведение ще останем в периферията с 4 проекта в ПЕСКО /Постоянното структурирано сътрудничество/ от общо 47.

Въпреки предупрежденията ни да не представяме по–големия разход тази година заради предварително изплатените самолети и включването на пенсиите на военните в бюджета за отбрана, като успех,  с който да се обявяваме за отличници, защото е наивно и глупаво, премиерът направи точно това. На нашите съюзници е пределно ясно, че заявената цел от 2% от БВП за военни цели е само един от всичко 11 критерия приети още в Уелс и  отчитащи приноса на една страна в НАТО и реалните й способности. С 32% некомплект на армията и стара техника, с провинциален манталитет и Андрешковски хитрости, промени на процедури като тази за боен самолет или  лишаване на Сухопътните войски от средства за нова бойна машина в бюджета за 2020 г., ще загубим доверието както на съюзниците си, така и на най–ценното,  което ни е останало в Армията – човешкия фактор!

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…