„Бик, който смъртно прободе човек, се осъжда на пожизнено изгнание от Атина извън пределите на Атика. Човек, който открадне чепка грозде, се осъжда на смърт.“ Закони на Драконт (Драконови закони) в Древна Гърция, записани в 621 г. пр.н.е.

Твърди се, че преводът на „демокрация“ от древногръцки означава „народовластие“. Всъщност това е поддържана от векове лъжа. Древната елинска култура – суверенната демокрация се заражда в Атика – суха камениста област, където плодородните земи принадлежат на привилегированата аристокрация – знатните, а неплодородните – на бедняците. Знатните ненавиждат и презират народа, наричат го „демос“ (демони, дяволи). Народът им отплаща с взаимност, наричайки ги „кратос“ (тлъсти плъхове). „Плъховете“ се охранват слепи и глухи за положението на народа, а „дяволите“ недоволни се бунтуват по улиците на полиса. Знатните законодателно въвеждат нова схема за изсмукване на пари от населението – кредитна кабала (дългово робство), разработена още в древния Вавилон. Тя позволява на аристократите да трупат приказни богатства, а довежда бедняците до пълна мизерия и продажбата им на пазарите на роби.

Противопоставянето на демоса и кратоса достига своята пределна точка. Демосът въстава срещу дълговото робство. Изправени пред евентуална гибел на атинската държава противниците стигат до взаимен компромис – избора за върховен архонт на Солон – морски търговец и поет като помирител и посредник, който да проведе необходимите реформи. Така възниква понятието „народовластие“ като виртуален продукт на човечеството до наши дни. Представяйки демокрацията като власт на народа, кратосите на всички страни, обединени в защитата на своите привилегии, втълпяват на народа илюзията, че той е властта. „Не одобряваш тази власт, но ти си я избрал. Това е твоя вина.“ А народът се свива и се примирява. „Верно е. Ние сме глупавите.“ И забравя мъдрите думи на другаря Сталин: „Изборите правят не тези, които избират, а тези, които броят гласовете.“