* Заглавието е на клуб „24 май“
Интервю на Цоня Събчева за ИА „Фокус“ (със съкращения)
Цоня Събчева.: Компании, свързани с изграждането на газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, ще попаднат в санкционен списък на Съединените щати. Какво правим, ако ни наложат санкции и най-вече какво можем да направим, за да ги избегнем? Какво следва за България?
Боян Дуранкев: Какво следва за България е трудно да се каже, но какво следва за тези, които ще бъдат наказани, а те не са много, на народен език означава: американски пердах на наши политици и на наши фирми. Нищо повече. Ако разсъждаваме обаче малко по-просторно по въпроса и се замислим все пак за интересите на България, а не за интересите на САЩ, картината става друга. Например „Боинг“ тази година е реализирал продажби на 345 самолета, а конкурентите от „Еърбъс“ са продали 725. Значи по същата логика Тръмп трябва да наложи на Европейския съюз санкции за това, че произвеждат „Еърбъс“ – нещо, което не звучи колегиално, приятелски, или даже евроатлантически, защото все пак не се намираме във времената на открит колониализъм. Нека обаче да продължим със самите интереси на България. Първо, те са икономически. От икономическа гледна точка няма значение какво пише за газа. Важното е да е качествен и второто нещо – да е на конкурентна цена. Ако ни се предложи конкурентна цена от друго място, естествено, че трябва да го купим от там, откъдето ще е по-изгодно. На второ място, интересите са политически. Ние сме свързани с Европейския съюз, а ЕС, въпреки че и той участва в санкции срещу Русия, не се срамува да ползва руски стоки, включително и газ. Така че ние като членове на Европейския съюз имаме интерес да поддържаме интересите на Европейския съюз, а не интересите на Русия или САЩ. Ако САЩ предложи по-изгодно и по-добро нещо, хубаво. Но засега такова нещо не се задава. И трето – екологичните интереси на България. В този момент газа се води изключително екологичен и чист. Да добавим още една гарнитура – транспортните интереси. Все пак разстоянието между София и Москва е 2000 км, докато между София и Вашингтон е три пъти повече. Затова засега изглежда е икономически изгодно ние да се обвържем с тези, които ни предлагат и които имат условия да изграждат добри газопроводи. Позволих си една справка – до този момент Русия е изградила над 37 244 км газопроводи. И може би ще е интересно да се помисли за капацитета, който се предлага, да се сравни с т.нар. „Турски поток“. Например най-голям капацитет има т.нар. газопровод „Южен коридор“, който минав недалеч от България. Капацитетът е от 63 милиарда кубически метра в година. Това е най-големият газопровод, който Русия е построила. На второ място се нарежда газопроводът „Северен поток“ и „Северен поток 2“, които ще имат мощност, единият работи вече, 55 милиарда кубически метра на година, и продължава, развит е на 1224 км. И „Северен поток 2“, който също искат да го санкционират от САЩ, който се строи и се завършва в момента, който има също 55 милиарда кубически метра в година и ще бъде готов в края на тази година, поне по план. На трето място е известният вече газопровод т.нар. „Силата на Сибир“, който стига до Китай. Газопроводът е започнат през 2014 година, завършен е наземно, с мощност 38 милиарда кубически метра. И стигаме до знаменития „Турски поток“. До този момент неговото продължение е около 1090 км, капацитетът му ще бъде 31 милиарда кубически метра в година. Що се отнася до състоянието до този момент, той продължава да се проектира – казвам това, което се вижда в момента в сайта, и то техния, не българския. Той трябва да мине, засега се планира, през Истанбул до Люлебургас. А къде ще продължи и накъде ще отиде – не е много ясно, може би поради нашите специфики, да ги наречем. Защото да се изкаже Владимир Путин, че не се строи добре и бързо, това означава, че все пак има някакви сведения. А другата възможност е газопроводът „Турски поток“ да продължи през Гърция и да заобиколи България – нещо, което не е много приятно. Защото само от изгубването на „Южен поток“ – това, което беше в България предприето през 2010 година, ние загубихме около три милиарда евро само от транзита на газ. Така че се намираме в сложен момент, и ще трябва да се реши в края на краищата има ли икономически дългосрочен интерес България. Второ, членки ли сме на Европейския съюз или сме щат на САЩ? И трето, доколко екологично транспортно и ценово е изгоден този поток за България? Засега сметките излизат в полза на т.нар. „Турски поток“, за съжаление вече се нарича „Турски поток“. И ако преди при „Южен поток“ щяхме, в кавички казано, да зависим от Русия, сега зависим от две страни – едната е Русия, другата е Турция. Ако, разбира се, се говори за диверсификация, това означава на мястото на „Турски поток“ на България да се предложи нещо стратегически дългосрочно на доста по-ниска цена, отколкото газта, която ще получаваме от „Турски поток“. Така че да му мислят финансистите и политиците, които този път не трябва да допускат да бъдат притискани като дечурлига от детска градина. Впрочем даже към детската градина така не ги санкционират и не ги натискат, както си позволяват от други страни. Но сметката трябва в края на краищата да бъде направена и това е икономическата сметка.
Ц. С. : Бихте ли могли експертно да ни кажете в цифри: колко печелим с продължението на „Турски поток“ или „Балкански поток“ през България и колко губим? В цифри, да го знаем, за да го съпоставим със съответните санкции, които може би ще дойдат.
Б. Д. : Нека да дойдат санкциите… Ние няма да бъдем санкционирани. На всичкото отгоре ние не продаваме „Еърбъс“ на САЩ. Ние не изнасяме нещо огромно, заради което да бъде нарушено равновесието и приятелските отношения със САЩ. Да не коментираме, че ние така или иначе сме санкционирани − българските граждани още вадят визи, въпреки че по правилата на Европейския съюз отдавна, още преди 10 години, трябваше да сме приключили с визите за САЩ. Но, както и да е. Сметките до този момент са условни, защото в края на краищата има допълнителни неща, които трябва да се направят. Ако направя аналогия с „Южен поток“, нашият участък щеше да струва 4 милиарда евро, като нашият енергиен холдинг щеше да финансира 15% от стойността чрез заем и щеше да се връща този заем 22 години. Но приходите, които щяха да бъдат, са почти три милиарда евро само от транзита на газ. Към момента това, което ще бъде завършено и което ще бъде продължено, като крайна цена за потребителите засега изглежда, че ще бъде изгодно за българските потребители и преносът на газ ще бъде също така изгоден за България от гледна точка на транзита. Така, че политиците ни неслучайно мълчат, тъй като сметките ни излизат на плюс. Обратно, какви ще бъдат сметките, ако ни наложат санкции и какъв тип ще бъдат санкциите, защото не се казва точно, какъв тип ще бъдат, до този момент не е ясно какви и като конкретика, като данни, но колкото и да бъдат санкциите, може би става дума за няколко милиона или няколко десетки милиона долара, които на фона на нашия брутен продукт звучат нещо като по-слабо от ухапване на комар. Разбира се, в рамките на Европейския съюз ние трябва да погледнем, защото „Северен поток 2“ изглежда, че ще получи пуск, и не е редно, след като ние сме членки на Европейския съюз, в края на краищата да се съобразяваме с всеки, който по някакъв начин го тълкуваме като наш стратегически партньор. Имаме интерес, САЩ също имат интереси, но ние трябва да отстояваме нашите икономически интереси.
Ц. С. :Проф. Дуранкев, дали изграждащите „Балкански поток“ у нас на фона на санкциите няма да се откажат? Или пък България ще трябва да плати санкциите вместо тях?
Б. Д. : Сметката трябва да я направим в момента, а нямаме данните. Защото какво до този момент е изградено на българска територия, колко точно е инвестирано в него, и съответно от другата страна какви санкции ще ни наложат – нито от едната, нито от другата страна имаме ясни сметки. Допускам, че строителството ще продължи и този път няма да се случи така, както се случи навремето с нашия „Южен поток“, когато едно пристигане на трима сенатори накара нашето правителство, ако не се лъжа през юни 2014 година, да спре „Южен поток“. Да не забравяме, че министър-председателят още от лятото на 2016 година се изказа в полза на този проект, ние инвестирахме, това са български инвестиции, и не може така лесно да кажем: всичко най-хубаво, каквото сме направили ще го пишем като загуба на България и ще слушаме отвъдокеанските си приятели. Нека да разберат, че и ние имаме характер. Уважаваме ги, но в края на краищата уважаваме малко повече България, отколкото САЩ. Това ясно трябва да се каже на отвъдокеанските приятели. Нека да знаят, че ние можем да се държим така мъжки, както се държат германците, както се държат французите – да казват на приятелите в очите, че имаме икономическа изгода от подобен проект.
Ц. С. : Тоест вие препоръчвате България да продължи да изгражда продължението на „Турски поток“, независимо от санкциите на САЩ?
Б. Д. : Той толкова малко остава да се направи, че ще е позор да го спрем. Отгоре на всичкото те говорят за санкции. Нека да помислят и за компенсации. Нека да помислят за компенсации – ако се спре такова нещо, как ще компенсират България. Мисля, че е време да се замислят и те малко по-отговорно. И ако желаят, можем да седне правителството, експертно ниво първо, след това вече на ниво правителство, да се поговори за компенсациите на България, ако стане такова нещо. Но засега „Турски поток“ има зелен светофар.
Източник - ИА „Фокус“