АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Днес вече не важи поговорката, че министрите са бивши или бъдещи затворници

Искра Баева - 10 януари 2020

Поговорката, че всеки български министър е бивш или бъдещ затворник, се появява по време на Третото българско царство. И действително, по изчисления на историци през този период 70% от българските министри са били съдени и осъдени, което ги е направило затворници за по-дълго или по-кратко време.

Поговорката показва и още нещо – че не става дума за съдене по време на мандата на министъра, а или преди него, или след това. Сиреч, тези политици са били репресирани при един режим, а стават министри при някой следващ, или обратното – репресират ги, след като се смени правителството (което по онова време става доста често). В повечето случаи става дума именно за политическа разправа.

Сетих се за всичко това, когато прогърмя вестта за задържането на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Въпросът е дали широко провъзгласеното му задържане е крачка напред в правосъдната система – действащ министър да бъде арестуван и обвинен. Май отговорът е отрицателен. Не само защото макар арестуван като министър, след по-малко от 24 часа той вече не е такъв, сиреч влезе в категорията на обвинените бивши министри. А и защото веднага мога да припомня случая с бившия военен министър Николай Цонев, при чийто груб арест на 1 април 2010 г. във ВМА тогавашният заместник градски прокурор Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник“. И какво от това? Той не само не бе осъден като „престъпник“, а дори получи 108 хил. лв. обезщетение.

С други думи, струва ми се, че отново става дума за шумна акция, която цели общественото недоволство да намери отдушник встрани от основния проблем – защо в цялата страна има различни кризи, гърмят скандали, стават аварии, изчезват превозът и медицинската помощ, и какво ли не. Нено Димов, който на практика в това правителство е без сериозен политически гръб (кога ли пък успя от десен демократ да стане „патриот“?), се превърна в изкупителна жертва, за да се спаси правителството от задълбочаващата се криза.

А както сме се научили през последните три десетилетия, от ареста до затвора пътят е далечен, ако изобщо води натам. Така че все още не можем да говорим за министри-затворници и едва ли скоро ще можем да говорим за такива. Скандалите са толкова многобройни и чести, че скоро ще забравим и този арест.

Май напразно припомних поговорката за министрите-затворници. Тя вече не е актуална. Но не защото обществото ни е станало по-хуманно и министрите –по-отговорни, а защото привикнахме към принципа, че властта е най-добрата защита от закона.

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…