Има нещо много симпатично в начина, по който напоследък Европа се държи спрямо САЩ. Допреди година може би нищо не чувахме за тези взаимоотношения – те бяха рутинни, скучни и васални. Днес сме свидетели на плахо осъзнаване от Европа на нейни интереси, собствена тежест и на нейни пътища, които не съвпадат задължително с тези на световния сюзерен.
Вчера британският финансов министър Саджид Джавид, по време на Световния икономически форум, е потвърдил, че страната му не се е отказала от новия данък върху дигиталните услуги. САЩ възприемат този данък като лична обида и посягане на американския интерес, тъй като данъкът ще удари предимно гиганти като Google, Facebook и Amazon. Съответно САЩ реагират по единствения начин, който им е познат – заплахи със санкции. По отношение на Англия това ще бъде митнически удар върху износа на британските автомобили, а по отношение на Франция – митническа тояга върху износ на луксозни стоки. По отношение на Италия още не знаем къде ще удари тоягата, но сигурно скоро ще разберем.
Американският министър на финансите Стив Мнучин, който участва в работата на същия панел, е малко по-гъвкав в сравнение с Главния каубой на Америка – той се е задоволил да отвърне, че неговата страна „ще води частни разговори“ по темата. Гъвкав, гъвкав, ама и той виден американец − не е пропуснал да стисне юмруци и да спомене, че САЩ ще отговорят на удара.
Иначе в цялото това мерене на мускули прозират и положителни моменти – например все по-усилено се говори за модернизиране на глобалната данъчна система, каквото и да означава това. По тази тема усилено работи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В случая дори не е важно толкова за каква модернизация става дума. Важното е, че дори богатите си признават, че глобализацията на капитала налага и глобални правила.
А иначе в Давос нищо особено, нищо изненадващо. Приказки за социалност на световната икономика, за борба с климатичните рискове и много, много двустранни преговори, които май са основната цел на Форума.
