АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Без планиране ЕС е обречен на провал*

Боян Дуранкев - 02 февруари 2020

Интервю на Веселка ИВАНОВА за  Радио „Фокус“.

Реалистични ли са политическите гаранции за запазване на курса на лева при влизане в еврозоната, които чухме?

− Като политически гаранции са значителни, много добри за българите, тъй като слуховете, които започнаха да витаят из България за промяната на съотношението лев спрямо евро веднага породиха една лавина от опашки пред банките и започна масово обръщане на левове в евро и то най-вече под формата на „Буркан Банк“. Така че, до някъде беше внесено  успокоение, въпреки че в бъдеще нещата могат да се променят чисто икономически и да повлияят върху съотношението. Разбира се, всичко зависи от развитието на българската икономика, от вписването й в икономиката на Европейския съюз (ЕС) и най-вече от вписването й в икономиката на страните-членки, които са в Еврозоната. Затова на този етап това е достатъчно да спре този наплив към преобръщане на наличните лева в евро. Спокойствието за годината е осигурено и от тук трябва да се мисли какво да се направи така, че българската икономика да стане по-конкурентноспособна и то не с обработката и създаването на авточасти или някакви други дреболии, а с развитието на сектори, които да бъдат най-малко 3, които да бъдат стратегически за бъдещето на страната.

− Всички обясняват рисковете в по-глобален мащаб сякаш, но никой не говори как точно присъединяването ни към Еврозоната ще намери отражение върху доходите на българите. Ще ми се да обясним за нашите слушатели – как ще живеят хората след приемането на еврото у нас и как ще се промени стандарта на живот?

− За сега ЕС е в позиция на очаквания за промени. Например, започна се разговор, и то много сериозен, за минималната работна заплата, която да бъде единна за целия ЕС. Става дума най-вече за  заплата, изчислена на базата на  60% от средната медианна заплата и в това отношение се очертават 3-4 страни, които попадат в зоната с прекалено ниски доходи спрямо европейския социален стълб, според който трябва да се осигури достойно съществуване на всеки, който работи, включително на неговото семейство. Това означава да има достатъчно пари за образование, за здравеопазване, за храна, и за нормално изплащане в рамките на 10-15 год. на едно съвременно жилище. Което означава, че и в България минималната заплата трябва да се промени.  Не съм изчислявал средната медианна заплата и 60% от нея, но тази средна заплата, която имаме в момента, ако я приемем за медианна, което е подусловие, разбира се, това означава, че минималната работна заплата в България в момента трябва да бъде 760 лв. горе-долу. Грубо пресметнато. Разбира се, проблемът с минималната европейска заплата ще бъде решен през 2024 г., до тогава ще продължат разговорите както е записано в решението. Така че, българите, които са на последно място по доходи в ЕС и, разбира се, по жизнен стандарт, потребление, възможности за развитие  – трябва да очакват промяна най-рано след около 3-4 години. Трябва да имаме предвид и, че в момента, в който влезем в Еврозоната цените просто ще се превърнат в евро и точно тук не съм толкова оптимистично настроен, колкото министър-председателя. Във всички страни, които приеха еврото цените на дребно получиха известен скок в рамките от 3% до 5%, 6%. Така че, инфлация може да се очаква, но не съществена. Даже миналата година инфлацията беше доста значима над 3,5% по линия на малката потребителска кошница и единственото условие за едно по-добро развитие, жизнен стандарт и качество на живот е именно развитието на българската икономика. Още по-точно да го кажа – развитието на икономиката, правена от българи за българи и за експорт в ЕС.

За работната заплата и за нейната регулация в държавната сфера това би било сравнително лесно, но кой ще бъде регулиращият орган, който ще накара частния сектор да балансира заплатите си спрямо това, че ние влизаме в Еврозоната?

− Частният сектор не трябва да го тълкуваме като безкрайно импотентен. Точно така се тълкува даже самия той – казва: „Ние сме импотентни да вдигаме повече работните заплати, но това е дежурното оправдание на капитала навсякъде по света, че ниските доходи било нещо прекрасно, бедният народ било нещо прекрасно и не гледайте, че ние имаме колекции от 1200 картини, че имаме хеликоптери и собствени самолети“. Тоест, в така наречения ЕС, той в някои отношения е съюз, но в други не е, вече се вземат много по-солидни мерки, не само на национално ниво, но и“ над национално ниво, иначе той престава да бъде съюз, той става една съвкупност от „орел, рак и щука“ и всеки дърпа към себе си. Полша настоява за повече еврофондове, Унгария се дърпа в друга посока и стои в „разкрачен“ стоеж, а България гледа да угоди повече, с извинение към сегашното правителство и предишните, на „големия брат“, отколкото на партньорите от ЕС. И именно тази необходима координация на по-високо ниво изкарва на преден план и планирането на ниво ЕС. Не случайно повтарям тази теза – „Планирането, глупако!“, перифразирам в случая един американски президент, защото без координация, без планове ЕС е обречен на тотален провал. Само като обица на ухото е Брекзит, с който днес се гордее Великобритания, но не и ЕС, тъй като се очакват доста солидни сътресения на страните, които останаха в ЕС. Да припомня само, че страни от ЕС имат огромен дефицит с Великобритания и Великобритания пък има дефицит с Германия. Така че, се очакват сътресения от тази година, а сътресенията винаги изникват тогава, когато е необходима промяна. Да се надяваме, че сегашното, ново управление на ЕС ще докара по-голяма и по-добра координация. И да се върна към българския бизнес – ако той иска да бъде конкурентен, той трябва да осигури европейски стандарт на доходите. Да припомня само, ако позволите, и тезата на Давос − този манифест, който беше представен там, че акционерният капитализъм си отива, държавният капитализъм не е много убедителен и капитализмът на сътрудничеството ще бъде много по-убедителен и много по-перспективен. И продължавайки точно тази теза – това означава, че добавената стойност трябва да се разпределя пропорционално. Собственикът не създава цялата добавена стойност, за да прибира „лъвският пай“ от нея. Работещите също са създатели на тази добавена стойност. Така, че   казано на икономически език – първичното разпределение на добавената стойност и в България трябва да се преосмисли в полза на наемния труд.

− До колкото разбирам от думите Ви до момента – Еврозоната не е чак толкова страшна, колкото си мислим и няма повод за притеснение у хората, стига да се предприемат обаче правилните мерки.

−  Точно това е тезата на повечето икономисти в България, стига, разбира се, да се предприемат правилните мерки – нещо, което не го наблюдаваме, за съжаление, през последните 30 год. у нас. Да, има напредък в много области, но обща координация за решаването на общите проблеми, за издигането на държавата ни и на икономиката на по-различно ниво и за едно узряване на бизнеса по европейски, а не по махлеснко-роднинско-далавераджийски начин, както е до този момент. Това нещо трудно се преодолява и трудно се върви напред, но сте абсолютно права, че промени са необходими. Необходима е  по-голяма е европеизацията и на бизнеса,  и на държавата. Нов начин на управление е необходим за новото десетилетие, което започна от 1 януари тази година.

− С последният ми въпрос ми се ще да обобщим цялата картина, за която говорихме – готова ли е Българи да се присъедини към Еврозоната без това да създаде рискове за икономиката и финансовата стабилност на страната ни?

−  На този етап изгледа, че технически е готова, икономически полуготова и политически донякъде узряла. Да се надяваме, че политическата класа и бизнесът, стискайки си ръцете, ще вървят напред към едно по-добро бъдеще на ЕС като цяло, на България и на всеки българин по отделно, тъй като мизерията в България се очертава като най-голяма. И последното, което бих добавил – и все пак поглеждаме към хоризонта, където се задават облаци. Например, в българската икономика вече започва да се усеща, че строителният „балон ще се спука“. Брекзит със сигурност ще нанесе някой друг „боксов удар“ по европейската икономика. Не е подготвена европейската икономика, както и икономиката на Великобритания за този Брекзит.

*   Заглавието на Клуб „24 май“

 

 

 

 

 

Източник - Радио "Фокус"
Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…