Най-голямата загадка за мен в развитието на България след 1990 г. е фактът на постоянно изоставане спрямо страните от бившия социалистически лагер във всички основни обществени сфери – доходи (заплати, пенсии, социални помощи), здравеопазване, образование, производителност… По индекс на човешкото развитие на ООН в края на 80-те години само Чехословакия ни изпреварва. Как се получава така, че страни, които са били след нас – например Унгария, Полша, Хърватия (Югославия), осезаемо „дърпат“ в сравнение с България? Кои са причините нашите доходи толкова да изостават? Не сме имали гражданска война, не сме имали природни бедствия и въпреки това, въпреки това, така се свличаме постоянно, че днес доходите на унгарците и поляците ни изглеждат непостижими.
Много се крадяло! На всякъде се краде! Неолиберализмът ни съсипвал! Неолиберализмът е навсякъде! След изчезването на СИВ навсякъде конкурентоспособността ни се сриваше! От всички източноевропейски страни богатите европейци изсмукваха капитали и квалифицирана работна ръка! Навсякъде държавите бяха омаломощавани!
Защо, по дяволите, толкова изостанахме от себеподобните си?
Продължавам да нямам отговор.
Данните обаче, които коментира Димитър Събев (в статията по-долу -„Колко трябва да печелиш, за да си богат в България“), насочват вниманието ми към един от отговорите. Не основния, не ключовия, но все пак един от отговорите.
Оказва се, че най-богатият 1 % от българите изобщо не е губел състезанието! И днес този български 1% е по-богат от единия процент в Полша, Унгария, Хърватия, Сърбия, Македония!.. Очевидно е, че този 1% е ръководел страната ни – пряко или косвено. Защо да се притеснява? Защо да си напряга силите при положение, че самият той е печелил състезанието, а никой не го е притискал да печели състезанието за всички?
Това разминаване – най-бедно мнозинство в ЕС и сравнително богато управляващо малцинство обяснява най-малко факта, че в България нито един ден от изминалите 30 години не е имало обществен разговор за българската бедност! Нито в един миг! И днес няма! Отчитат се някакви успехи, отчита се някакво развитие, но темата за българската бедност е прескачана и смачквана! И защо да се занимават с тази тема тези, които владеят медиите, които владеят неправителствения сектор, които владеят основните политически партии?
Да, фактите, коментирани от Димитър Събев хвърлят някаква светлина върху психологията на незаинтересованост на най-богатия 1% да обсъжда проблеми, които не го засягат. Тези факти обаче са недостатъчни да дадат задоволителен отговор на въпроса!
Кои са причините все пак за днешната относителна българска бедност?
