АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Три мига от голямото разграбване на държавата

Юрий Борисов - 13 февруари 2020

Единствената полза за народонаселението от последната инициатива на прокуратурата, прицелена в приватизацията, е, че то може да си припомни любопитни факти от голямото разграбване на България, протекло спокойно, относително тихо и без последици за крадците. Едва ли някой вярва, че някакви пари ще бъдат върнати на държавата или че ще сме свидетели на някакво възмездие. Екшън обаче ще има – от хилядите приватизационни сделки ще бъдат подбрани две-три, за да се стовари наказателният юмрук върху предварително подбрани строители на капитализма. Иначе, давностният срок от 10 години прави държавата на практика безсилна, а от големите кражби определено е минало повече време.

След като обаче прокуратурата ни подканя да си опресним спомените, нека да я уважим. Разграбването мина пред очите ни, остави горчив вкус в душите и един простичък извод в умовете ни – че на лакомията нищо  не можем да противопоставим,  освен есета, стихотворения и въздишки.

Ето като начало една обобщена справка за приватизационния героизъм на държавата за периода 1 януари 1993 г. −  31 декември 2012 г., когато разграбването в общи линии приключи:

Договорените плащания са за 10  млрд. лева,  а изплатените задължения – за 10 млн. лева. Интересното е, че 9 от тези 10 млн. са изплатени до 1997 г. и само още 1 млн. – през 1999 г. След това, до края на 2012 г., в графата „Изплатени задължения“ са нули, нули и пак нули. Тези нули не означават, че не са договорени плащания. Например само през 2004 г. са договорени плащания за 2 млрд. В другите години са договаряни по стотици милиони на година (1).

Хвърлям в шапката двайсетина журналистически бележника и вадя три примера.

„Кремиковци“.  Комбинатът бе продаден от държавата през м. юни 1999 г. на „Дару Металс“ АД за символичната цена от 1 щ.д. срещу обещания да покрие дълговете му, оценени на 645 млн. лева, и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Нищо от обещаното не бе изпълнено. Затова пък скоро след това комбинатът бе продаден за скрап срещу 316 млн. лв. на „Елтрейд къмпани“ – фирма, учредена с 20 хил. лева капитал и притежавана от 26-годишния Лъчезар Варнаджиев, който до този момент никаква няма търговска дейност. Проверка тогава на в. „Пари“ показва, че на адреса на „Елтрейд къмпани“ – ул. „Перник“ № 120,  офис на такава фирма няма (2). Няколко седмици по-късно чевръстият младеж препродава  „Кремиковци“ с 16 млн. лева печалба.

Авиокомпания „Балкан“. Няма как да пропуснем този пример, защото той е бисер, уникат, емблема за широката душа на държавата в условията на дивото разграбване.

Авиокомпанията е продадена също през м. юни 1999 г. Договорена цена е 150 хил. лева при обещани инвестиции от 100 млн. щ.д. Купувачът Гад Зееви започва да разпродава самолети и слотове по международни летища. При раздялата си с държавата „Балкан“ има 18 самолета Ту-154, но година и половина по-късно остава само с един. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил от операцията над 300 млн. долара (3). Както тогава изпъшкаха някакви синдикати: „А бе, не можахте ли да намерите друга гад?“

БТК. Правителството на Жан Виденов преговаря за продажбата на БТК с Дойче Банк. За 25% от капитала на БТК се преговаря за сумата от 800 млн. до 1 млрд. щ. д. Сделка няма.

Сделката се случва след доста години, когато на държавата съвсем ѝ е омръзнала собствеността и вече няма търпение да се отърве от нея. На 20.02.2004 г. държавата продава 65% от активите на БТК за 230 млн. евро на неизвестната офшорка „Вива Венчърс“, въпреки че кандидати са и реномирани фирми като гръцката ОТП и холандската „Кей Пи Ен“. А сега тук внимавайте, защото е много забавно, просто да легнеш от смях! „Вива“ си прибира 46,5 млн. евро дивидент за 2003 г., въпреки че тогава телекомът е изцяло държавен! Вероятно това е световен рекорд, който Гинес не е описал, просто защото ние от скромност не сме кандидатствали – частникът да прибира дивидент на държавата дори без никакво мърморене в обществото. Броени месеци след това чрез борсата са пласирани останалите 35% от акциите и държавата взима малко над 650 млн. лева Достигнатата тогава цена за акция надхвърля 10 пъти цената на акция, платена от „Вива Венчърс“. След още сделки БТК се озовава в ръцете на американския застраховател AIG за цената от 1,77 млрд. лева. После Цветан Василев, руската банка VTB, Спас Русев… Сега телекомът е пак на сергията и чака своя шести собственик. Какво се случва обаче е толкова сложно, че човек е по-добре да си  намери друго занимание.

И така, да пожелаем на прокуратурата успех! Нека да провери за изминалите 30 години държавата какви пари е договорила и какви пари е получила. Какви инвестиции е договорила и какви инвестиции са направени. Преди това обаче не е лошо да обясни защо извършената от ДАНС и останала неогласена проверка от 2017 г. не ѝ върши работа. Нещо притеснява ли я в тази проверка, та иска нова?

(1) в. „Банкеръ“ бр.15 12.04 -19.04. 2013 г.

(2) в. „Пари“, 13.04.2011 г.

(3) в. „Банкеръ“, бр. 15, 12.04 – 19.04. 2013 г.

 

Секретар на Клуб "24 май" Юрий Митков Борисов е доктор по философия. Роден на 12 август 1956 г. Средното си образование завършва във Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“  гр. Стара Загора, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски “. В периода 1980 - 1983 е учител по морал и право, естетика, обществознание, логика и психология във ФЕГ „Ромен Ролан“. …