Икономическият растеж е онова, пред което се прекланят политиците, но далече не всички икономисти. Например, тази зима в България е доста по-топло, това води до спад на потребностите от отопление, съответно –до намаляване на растежа, това лошо ли е? Обратно, след разрушително земетресение се наблюдава по-висок икономически растеж на строителството, това добро ли е?
Врагове на растежа са „лебедите“. Твърдя, че в момента ята „черни и бели лебеди“ кацат в световния икономически океан, които ще намалят прогнозирания растеж. В експортноориентирани страни още в края на 2019 г. започна да се наблюдава явен спад на външнотърговския стокообмен (чрез съпоставяне на Q1-Q3 2018 / Q1-Q3 2019 г.): Хонконг (-7,5%), Южна Корея (-7,4%), Германия (-4,7%), Италия (-4,4%), Япония (-3,3%), Нидерландия (-2,6%), Франция (-2,4%), Китай (-2,4%), Великобритания (-1,4%), САЩ (-0,6%)[1]. И не само това, спадът на световната търговия се случва и по други причини, наричани „черни и бели лебеди“. Потенциалният резултат според МВФ може да бъде забавяне на глобалния растеж с 0,8 процентни пункта през 2020 г., даже само ако САЩ и Китай поддържат съществуващите тарифи или прилагат нови.
Част 1. Черни лебеди. № 1 – коронавирусът
Черните лебеди (дефиницията е на Насим Николас Талеб[2]) са събития, които възникват непредвидимо, като торнадо. Знаем с малка вероятност че може да настъпят, но не знаем кога.
Типичен пример, Великата депресия от 1929-1933 г. По-късно: Първата и Втората световна война. Разпадането на СССР. Възраждането на Русия. Брекзит.
Сега – коронавирусът. В 11.00 тази сутрин в света имаше заразени общо 79 434 души[3]. В същия момент световното население беше 7 777 294 605. Заболели – 1 на 98 000 души –това изглежда толкова незначително, че не си заслужава да се мисли. Починалите спрямо броя на заразените от коронавирус са малко над 3%.
В Топ 5 на причините за смърт по света коронавирусът отсъства[4]. Там са: исхемична болест на сърцето, инсулт, инфекции на долните дихателни пътища, хроничната обструктивна белодробна болест, рак на белите дробове, трахеята и бронхите. Обикновеният грип причинява до 5 милиона случаи на тежко заболяване по целия свят и убива до 650 000 души всяка година[5], т.е. грипът е по-опасен от коронавируса! Фармацевтичните лекарства, правилно и законово предписани, убиват 140 000 американци всяка година[6]. Но коронавирусът може да зарази две трети от света – 4-5 милиарда души, показват научните изследвания[7]. Ако вирусът се разпространи навсякъде, той ще докаже необходимостта от строгите мерки за ограничаването му в Китай, включително в карантинните райони, населени с десетки милиони хора.
Коронавирусът – именно поради опасността от масовото му разпространение – предизвиква не само обща паника, но и затваряне на националните пазари и ограничаване на международната търговия. Прогнозата за първото тримесечие на годината за Китай е за спад на производството на интелигентни часовници с -16,0%, на лаптопи с -12,3%, на смартфони с -10,4% и т.н.[8]. Някои компании панически се изнесоха от Китай. WSJ обяснява защо излизането от „фабриката на света“ е по-лесно, отколкото да се направи предприятие там[9]. Samsung, южнокорейският гигант за електроника, премести голяма част от производството си на смартфони във Виетнам през последните години и затвори последния си завод за мобилни телефони в Китай в края на 2019 г[10]. Коронавирусът удря бизнес активността и в САЩ. Проучванията показват, че американската бизнес активност през февруари падна до най-ниското си ниво за повече от шест години, тъй като компаниите се опасяват, че избухването на коронавирус в Китай ще забави глобалния растеж, сочат данните от частно проучване[11]. IHS Markit заяви, че нейният анализ на индекса на продукцията в САЩ – съвкупна мярка за активност в секторите на услугите и производството – падна до 49,6 през февруари, спрямо 53,3 през януари, и е най-ниското ниво от октомври 2013 г. (ниво под 50 показва свиване, докато ниво над 50 сигнали разширяване).
Коронавирусната епидемия подчерта уязвимостта на световните вериги за доставки. Секторите на услугите, като търговията на дребно, хотелиерството и образованието в чужди страни, ще бъдат силно засегнати. Фармацевтиката и здравеопазването, както и електронната търговия, обаче могат да се възползват и да се развиват по-ускорено[12].
Вероятно Китай ще понесе най-сериозният удар върху своя икономически растеж.
Иначе Китай е социално-икономическото и политическото чудо на ХХ-ти век. Помислете върху това: Китай използва повече цимент (6,6 гигатона) между 2011-2013 г., отколкото САЩ през целия ХХ-ти век (4,5 гигатона) и произвежда повече стомана за две години (май 2017 г. до 2019 г.), отколкото Великобритания за над 150 години. Китай днес е не само работилницата на света, но и центърът на световните вериги за доставки.
Но сега Китай, като „родина“ (дали?) на коронавируса, може да се наложи да направи повече компромиси с външнотърговския си стокообмен, особено по отношение на САЩ, за да прекрати търговската война и да укрепи икономиката си в този момент на тежки сътресения. Вътрешните и задграничните предприятия ще бъдат засегнати – или намаляване на доставките, или прекратяване; десетки милиони бизнесмени, служители и работници, ще имат поне временни забрани за пътуване. Това подчерта уязвимостта на световните вериги за доставки. Например, те са неразделна част от производството и транспорта на автомобилни компоненти по целия свят, и световната фармацевтична индустрия разчита на Китай за множество активни съставки. Освен това, със сигурност ще има отрицателно въздействие върху китайския износ на потребителски и капиталови стоки, върху по-ниските цени на стоките и още по-ниските потребителски разходи. Освен това вече се наблюдава намаляване на броя на китайците, които заминават в чужбина, което е ключов източник на доходи за международния туризъм, за покупката на луксозни брандове и части от образователен сектор, най-вече за САЩ и Великобритания. Прогнозира се че още тази година глобалният туризъм ще спадне в размер на 80 млрд. долара. Ще има и трайно затворени „карантинни“ градове като град Ухан (по-голям от всеки град в САЩ), който е в такъв режим повече от месец.
И обратно, прогнозира се че развитието на сектора на международните финансови услуги в Китай ще получи тласък. Индексът на глобалните финансови центрове, който нарежда четири китайски града сред първите 10 глобални финансови центъра, посочва напредъка, постигнат от финансовия сектор в Китай. Докладът на Global Financial Centers Index, който за първи път представя отделни финансови центрове като конкурентни места за финтех, слага Пекин и Шанхай на първите места, а пет от топ 10 на градовете са китайски! Финтех може да служи и като трамплин за по-близки отношения с други големи финансови центрове по света. Например Великобритания е поставила пет „финтех моста“ чрез сделки с континентален Китай, Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Австралия, за да улесни достъпа на британските финтех фирми до тези пазари и да сътрудничи за бъдещо регулиране.
Над 160 държави и международни организации изразиха подкрепа към Китай, повече от 30 страни и организации предоставиха медицински материали. но белият лебед продължава да плува все по-ускорено.
Що се отнася до България, коронавирусът със сигурност ще се отрази и върху ръста на българската икономика.
Вариант 1. България без коронавирус.
Много ни се иска това да е единственият вариант. Но даже и да е така, със сигурност ще пострада външната търговия (по линия на преките и косвените поръчки на готови стоки, суровини и полуфабрикати), доходите от външнотърговския стокообмен, търговията на дребно, хотелиерството. Фармацевтиката и здравеопазването ще получат ускорен растеж. Прогнозираният предварително растеж над 3% може и да остане, може и да намалее – всичко зависи от разпространението на коронавируса в страните-членки на Европейския съюз и предстоящите по този повод нови „Шенгенски стени“.
И докато не е дошъл дяволът, не е лошо държавата да подготви „План Б“ за екстрени случаи (вероятно Държавният резерв вече е ОК). Що се отнася до гражданите, семейният „План Б“ задължително включва резерви вода и храна за поне 10 дни, както и добра интернет връзка.
Вариант 2. България с коронавирус.
Недай Боже! Но опасността е архиголяма по няколко причини. Сега учените казват, че човек с коронавирус може да бъде заразен в продължение на 30 дни, без да показва симптоми. Тъй като вирусът може да се разпространява по въздух и чрез допир и има 9-дневен живот на повърхности, той може да се разпространи далече без да се знае. Тъй като сега се оценява бъдещата смъртност при широко разпространение на 15-18%, вирусът наистина представлява голяма заплаха. Глобализацията прави всеки вирус разпространим. Западният свят изпадна в шок, тъй като се оказа, че 14-дневният карантинен период е недостатъчен. Учените казват, че карантината трябва да бъде 27 или даже 30 дни, за да бъде ефективна за предотвратяване на разпространението на вируса. Като се има предвид броят на хората, движещи се свободно след карантината от 14 дни, Европейският съюз трябва да бъде подготвен за доста по-голям и по-бързо увеличаващ се брой инфектирани.
Но все пак и този вариант за България с коронавирус не е за пренебрегване. Здравеопазването и националната фармацевтична индустрия, охраната на границите, както и полицията и армията, ще трябва да се насочат към програма за действие, която да гарантира както карантината на центровете със зараза, така и лечението на заболелите.
Именно в такива случаи проличава ограничеността (и въпиещата глупост) на неолибералната идеология. „Да оставим всичко на пазарите“, „който има пари, да е жив и здрав, който няма – негова си работа“, „държавата е лош стопанин, само частникът дава необходимото“, „минимална държава, максимална свобода на индивида“, „свобода на пътуванията без ограничения и виза“ и т.н. Но да се надяваме че сме надживели неолибералната утопия!
Следва част 2: „Бели лебеди. Сблъсъкът на титаните“
Белите лебеди (дефиницията е на Нуриел Рубини, лауреат на Нобелова награда за икономика[13]) може да се прогнозират предварително. Поне финансовите кризи приличат на урагани: те са предсказуемият резултат от натрупаните икономически и финансови уязвимости и политически грешки.
[1] https://www.statista.com/chart/20523/change-in-trade-volume-by-country/
[2] Талеб, Насим Николъс, Черният лебед: въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара. Издателство „ИнфоДАР”, С., 2009 (2007).
[3] https://gisanddata.maps.arcgis.com/apps/opsdashboard/index.html?fbclid=IwAR10wt9a2d778FvxQ1MOg_qw5aL80ypVBRVkb-ouk233xEQxuXC6c9XHSGY#/bda7594740fd40299423467b48e9ecf6
[4] https://countrymeters.info/bg/World
[5] https://www.who.int/news-room/detail/14-12-2017-up-to-650-000-people-die-of-respiratory-diseases-linked-to-seasonal-flu-each-year
[6] https://www.unz.com/article/coronavirus-the-dark-side/
[7] https://www.bloomberg.com/quote/0751538D:SW
[8] https://press.trendforce.com/node/view/3334.html
[9] https://www.wsj.com/articles/coronavirus-impact-on-global-economy-more-muted-than-expected-11582285372 21 февруари 2020 г.
[10] https://asia.nikkei.com/Business/Companies/Samsung-to-shut-down-last-smartphone-plant-in-China
[11] https://www.wsj.com/articles/coronavirus-impact-on-global-economy-more-muted-than-expected-11582285372
[12] Chris Rowley, As China battles the coronavirus, the prognosis for its economy is poor, despite silver linings for some sectors. Published: 16 Feb. 2020 https://www.scmp.com/comment/opinion/article/3050722/china-battles-coronavirus-prognosis-its-economy-poor-despite-silver
[13] Рубини, Нуриел и Стивън Мим, Кризисна икономика: основен курс за бъдещето на финансите. Издателство „Ciela”, С., 2011 (2010).