От гледна точка на националните интереси все по-необяснимо става бързането на управляващите да приемат окончателно СЕТА (1) и „Приложение“-то към това споразумение. Интересно е, че документите са подписани и на български език, но нито са публикувани в България, нито е проведено каквото и да е било обсъждане.
За нас като български граждани най-интересен е раздел Е − „Уреждане на инвестиционни спорове между инвеститори и държави“. В член 8.18 е записано „Инвеститор от една страна може да предяви в съответствие с настоящия раздел, иск срещу другата страна за нарушение на задължение“ (2).
При решаване на инвестиционни спорове се въвежда Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, съставена във Вашингтон през 1965 г. и ратифицирана от България през 2001 г. От този факт следва, че България става заложник на инвеститорските интереси на Канада, тъй като спорове се решават от една институция, която се поставя над националното законодателство.
България, за разлика от други европейски страни, не формулира никакви изисквания по отношение на предоставянето на канадски застрахователни и банкови услуги в страната ни.
Отпадането на митата за канадските стоки ще бъде удар върху българското животновъдство, поради внос на месо от Канада, с последващо въздействие върху производството на местни продукти.
България е сред страните, приемащи безусловно концесии в социалната сфера и образованието, което е практически път към колонизация на обществото и неговото подчинение на чужди морални и духовни ценности. Швеция например си запазва правото да ограничава достъпа на канадски доставчици на образователни услуги и на услуги в областта по управление на отпадъците. Испания също си запазва правото на отказ за търговско присъствие, ако прецени, че на испанските доставчици на услуги не е предоставен ефективен достъп Канада.
Почти всички страни са заявили защита на свои търговски марки за територията на Канада, като например:
– Чехия – бира и хмел;
– Германия – салами, шунка, сирена;
– Гърция – няколко вида зехтин, сирена, захарни изделия;
– Испания – масла и животински мазнини, захарни изделия и др.
– Франция, сирена, месни продукти;
– Румъния – плодове и ядки – пресни и преработени и т.н.
България не е заявила претенция за защита на нито една търговска марка!
И накрая, без да е последен по значение, съществува сериозен проблем с правилата за регулации. СЕТА внася хаос за Европейския съюз като цяло, защото страните-членки трябва да въвеждат нови регулаторни правила във всички сфери на обществено-икономическия живот. Тези регулаторни промени трябва да бъдат съобразени с претенциите на Канада.
С въвеждането на нови стандарти ще се наложи европейските фирми, респ. и българските да реорганизират производствените си мощности и адаптират към новите стандарти, да въведат нова документация и т.н. А това изисква инвестиции, респ. финансови разходи за фирмите.
Същевременно Канада си запазва правото да преразгледа закона си за инвестиции от 1985 г. в направление повишаване контрола на инвеститори от ЕС Т.е Канада си запазва право да се произнася относно целесъобразността на чуждата инвестиция в Канада.
Изводите са очевидни. Правителството на България не е защитило интересите на българските производители. Ако се подпише в този вариант, СЕТА определено ще има негативно въздействие върху българската икономика.
- ВСЕОБХВАТНО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВИТС)между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:22017A0114(01)&qid=1526045099521&from=EN#d1144e32-482-1
- Създава се смесен комитет с представители на Европейския съюз и представители на Канада (гл. 26, чл.26.1). Съвместният комитет се председателства съвместно от канадския министър на международната търговия и члена на Европейската комисия, отговарящ за търговията, или от съответните им представители. Този комитет контролира изпълнението на настоящото споразумение − договор и назначава съдийския състав при решаване на спорове между страните.
