Скоро ще стане година, от както „Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие“ прекрати същестуването си. Година, от както изгуби смисъл опасната и лицемерна лъжа на САЩ за европейската сигурност. Защо Вашингтон продължава да крие истината за въоръжението си?
Преди да се отговори на този въпрос, трябва да отдадем заслуженото на изобретателността на администрацията на САЩ. Там успяха не просто да създадат мощно оръжие под прикритието на отбранителна система. Но и да натрапят това оръжие на страните от Европа.
От 2016 година във военната база в румънския Девесел се намира ракетната система Aegis .Скоро аналогично оръжие ще се появи в Полша. Официално тези системи са предназначени да гарантират европейската сигурност. И тук възникват първите противоречия.
Aegis се появиха в Румъния, за да се противопоставят на иранските ракетни удари. Но Иран няма на въоръжение ракети, чийто обсег би обяснил необходимостта от мерките на Вашингтон. Обяснението се крие в техническите спецификации на самата Aegis.
Системата е снабдена с универсалните ракети МК-41, които могат да се използват за зареждане както с противоракети, така и с ударните ракети Tomahawk. Съответните изпитания се проведоха на 19 август 2019 година на остров Сан Николас край бреговете на Калифорния, тоест 16 дни след като САЩ напуснаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие.
Очевидно е, че в този момент САЩ показаха способността си да съществуват в реалиите без споразумения. Но също така разкриха, че години наред в Европа са се намирали ударни комплекси с обсег до 2,5 хиляди километра. На този фон бившия сътрудник на Пентагона Абрахам Денмарк потвърди тревожните предположения, че разположените в Румъния и Полша системи ПРО могат да бъдат използвани за нанасяне на удари по стратегически обекти на Русия.
Разбира се, ДРСМД вече го няма и може да изглежда, че Съединените щати няма смисъл да продължават своята лицемерна авантюра. Ръцете им са развързани. Могат да демонстрират цялата си мощ. Ако не е било възможно преди да бъдат привлечени към отговорност, то кой ще го направи сега?
Само че лъжата им въобще не е изгубила смисъл. Даже напротив.
Русия активно създава оръжия, които тревожат даже САЩ.
И Русия не обича когато се разполагат ударни системи около границите й, представляващи заплаха.
Официално, признаването на настъпателните възможности на комплексите «Aegis»- значи да се даде на Москва възможност за нанасяне на превантивен удар.
Правителствата на европейските държаи прекрасно осъзнават проблема, именно затова не бързат да се съгласят с разполагането на настъпателно въоръжение.
Още по-твърда в това отношение е позицията на обществеността. При такива обстоятелства САЩ просто са принудени да използват лъжа, за да избегнат широка гласност, публичните протести и официалните демарши.
Строгата секретност на вече съществуващите бази в Румъния и Полша позволява тъкмо да се реализира замисъла им. Проблемът е, че подобни мерки не облекчават международното напрежение и предвид прекратяването на „Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие“ заплахата само се увеличава. Заявявайки необходимостта от защита на европейците, САЩ ги направиха потенциална цел. Как да се излезе от тази ситуация?
Сега в света съществува добре известния Договор за открито небе, който позволява на страните да извършват наблюдателни полети, с цел контрол на военната дейност. Определено, той служи за укрепване на доверието между държавите.
Подобна концепция би могла да се приложи към американските военни обекти в Европа. Предоставянето на достъп на международните наблюдатели, включително руските, би било надеждна гаранция, че системите Aegis се използват по предназначение. За съжаление реализацията на подобна идея е почти невъзможна. Но може да се потвърди точно обратното. Освен това е трудно да си представим, че европейските политици ще се осмелят да изискат това от Тръмп. Те са готови да съжителстват със заплаха, която може да доведе до катастрофа. Когато това се случи, много неща ще станат ясни, но тогава вече няма да има път назад.
Превод: Ася Иванова
Източник - THE DURAN