ОТ ЧУЖДИТЕ МЕДИИ
Брекзит за нищо

Серж Алими - 11 март 2020

Решението на британското правителство да напусне Европейския съюз дойде много късно. Напускането на тази държава, която олицетворява свободната търговия (от индустриалната революция през XVIII век насам), нагаждането към Вашингтон (откакто Чърчил и Рузвелт установиха „специалните отношения“), финансиаризацията (откакто британската икономика и политика се подчиниха на Лондонското сити) и твърдия либерализъм (от десетилетието на Тачър – Рейгън) можеше да стане прекрасна новина за Съюза. И да напомни, че той не е затвор, тъй като някои държави още могат да влязат, а други някой ден да поискат да излязат. В това отношение поне британските избраници, след като дълго време увъртаха и хитруваха, уважиха решението на своя народ. Този демократичен урок не е безполезен в днешните времена.

Въпреки това онези, които се надяват, че напускането на Обединеното кралство ще освободи Европейския съюз, и най-вече Германия, от техните либерални и проатлантически тежнения, ще останат разочаровани. Тази „колосална атлантическа общност под американска зависимост и контрол“, от която се опасяваше генерал Де Гол през 1963 г., вече няма нужда от британците, за да налага своята воля на Стария континент. Особено след като през 2004 г. Съюзът прие десетина нови държави, повечето от които току-що изпратили войници в Ирак по искане на Вашингтон. Някои от тези нови членки все още не са способни да вържат две идеи на език, различен от английския, и то с думи, избрани от Държавния департамент на САЩ.

Преувеличено ли е? Надали, ако се съди по реакцията на европейците спрямо израелско-палестинския „мирен план“, представен на 28 януари в Белия дом. Веднага след като изложи нарушаващите международното право предложения – за израелско анексиране на Йерусалим и долината на река Йордан, колонизиране на Западния бряг, Вашингтон подготви опорните точки на едно прессъобщение, което съюзниците му трябваше да използват, за да изджафкат своя ентусиазъм: „Благодарим на президента Тръмп за неговите усилия, насочени към напредък в един много стар конфликт“; „Сериозно, реалистично и благонамерено предложение“; „Надяваме се, че благодарение на това виждане, този конфликт ще може да намери решение“. Сравнявайки американските „препоръки“ с реакциите на западните външни министерства след обявяването на плана, вестник „Фигаро“ забеляза „много езикови сходства, подчертаващи – като че ли има още нужда – влиянието на Вашингтон върху съюзниците му“. [1]

Както обикновено, Великобритания беше най-покорна. Но много държави, които остават в Европейския съюз, оспориха ролята ѝ на папагал на Вашингтон. Реакцията на Париж беше „изненада“. Франция не „благодари на президента Тръмп“, но… „приветства усилията на президента Тръмп!“. Трябва ли да заключим, че със или без Лондон независимост на Европейския съюз няма да има?

Превод Венко Кънев

–––––––

[1] Georges Malbrunot, „Comment les États-Unis ont demandé à la communautéinternationale de soutenir leur plan israélo-palestinien“ (Как САЩ поискаха от международната общност да подкрепи техния израелско-палестински план), Le Figaro, Париж,1 февруари 2020.

Източник - Le Monde diplomatique - българско издание