Христо Проданов ДИГИТАЛНАТА ПОЛИТИКА Издателство “Фабер”, 2012 ISBN: 978-954-400-657-0 Изтегли в PDF
Виртуални идентичности и homo interneticus
(откъс)
Променяйки начина, по който общуваме и действаме, интернет оказва съществено влияние върху почти всички сфери на личния и обществения живот: организацията на свободното време, служебната дейност, начина, по който действа държавата и се осъществяват демократичните процедури, върху това как функционира обществото, върху формирането на множество виртуални или реални, лъжливи или истинни идентичности, а оттам и върху собственото “Аз”. Тази промяна в “Аз-а” кара някои изследователи да говорят за формиране на нов тип личност, която те наричат “homo interneticus”. Тя е резултат не на физическа промяна на човешкото тяло, с която се занимават историци и изследователи на човешката еволюция, а на еволюцията на комуникативните способности. Новото, което се появява, е свързано с психологическия и социалния, а не с физиологическия статус на индивидите.
Концепцията за “homo interneticus” е по-обстойно развита от Уолтър Онг в книгата му “Оралност и грамотност”, в която изследва промените на хомо сапиенс в резултат от развитието на методите и формите на общуване. Според него е безспорно, че след като комуникационните технологии влияят върху човешкото съзнание и начин на мислене, те неминуемо влияят и върху човешкия вид като цяло. Преходът, например, към масово използване на писмените комуникации, които заменят голяма част от предходните форми на общуване, води до такава промяна. Тази промяна не е еднозначна и предполага съответната приемственост – “homo literalis” е следващият етап в развитието на “homo oralis”, тъй като индивидите не спират да говорят, а просто придобиват едно ново умение и тяхната реч претърпява изменения в резултат на психологическите промени, възникващи от четенето. Уменията, свързани с устната традиция и устната грамотност, са различни от уменията, необходими за писмената грамотност и писменото общуване с двете му измерения – четене и писане. Самият „четящ човек” минава два етапа, свързани съответно с доминирането на ръкописната комуникация и комуникацията чрез печатната машина, водеща до появата на “homo typographicus”.
По подобен начин стои и въпросът с “homo interneticus”, който представлява продължение на “homo typographicus” с произтичащите от новата промяна последици, свързани с ефектите, които интернет оказва върху обществото и индивида. Така “homo interneticus” е както читател, така и писател, но той не е ограничен от правилата, налагани в типографската ера, като например размера, съдържанието и стила на текста. В крайна сметка “светът в киберпространството е на екрана. Той има свои собствени правила, своя собствена архитектура, разделена и отдалечена от телесната реалност, създавана само от зрението и върха на пръстите върху клавиатурата и мишката” , а промяната на средата и правилата, по които индивидът живее, се отразява и върху начина, по-който той мисли и действа. Така, както писменото слово и книгата налагат потребността от определен тип подготовка и способности, свързани с понятието за грамотност – умение да четеш и пишеш, сега възниква потребността от нов тип умения, свързани с киберграмотност (“cyberliteracy”).
При това интернет дава възможност за анонимни взаимодействия, но е предпоставка също за премахването на анонимността, характерна за потребителите на традиционните средства за масова информация и за персонализация на поведението и отношенията в мрежата. Всъщност още първоначалните употреби на интернет като инструмент за мейл връзка го правят персонална, а не традиционна масова медия, дават възможност за лични контакти с предпочитани хора и за ограничаване контактите с нежелани или непознати лица. Информацията може да се филтрира и така човек да общува само с предпочитани от него лица, да получава предпочитана от него информация. Чрез съответните програми на Skype или Google mail той може да дава сигнал на тези, с които лично общува, че е онлайн и да осъществява незабавен личен контакт.
Настъпват промени в психиката и познанието на човека, преодоляването на времето и пространството, дематериализирането на институциите, в сетивните усещания, възприемането по възрастов, полов, расов принцип и пр. Начинът, по който човек чувства, вижда, възприема и участва в заобикалящия го свят, опосредствано чрез дигиталните технологии е предпоставка за появата на т. нар нетизън – мрежовият гражданин и мрежовото общество.