Участниците в предаването „Референдум“ на 10.03, посветено на коронавируса, бяха представителна извадка от българската експертна общност, на която сме принудени да разчитаме в кризисен момент. Независимо дали ги одобряваме или не, други няма.
Представителят на МВнР неколкократно изтъкваше неясни „заслуги“ на своята министърка и хвърляше гръмки, но абсурдни фрази от рода „Наблюдаваме всяко кътче на земното кълбо“.
Вторият участник – професор, очевидно инструктиран да успокоява обществото, а не да споделя експертно мнение, започваше всеки отговор на зададен му въпрос с фразата „Положителното в това нещо е, че…“. Осигурили били 15 болнични легла, гордо отбеляза професорът. Да му е известно, че в Италия и хиляди не достигат?
Третият – водеща фигура в Националния оперативен кризисен щаб, успя в едно изказване да формулира три погрешни отговора: надявал се на скорошно откриване на ваксина (не е ли разбрал още, че такава през 2020 категорично не може да има, а създаването, изпробването и приемането ѝ може да трае с години); надявал се, че топлото време ще спре коронавируса (днес правилно го опровергаха); миенето на ръцете (елементарно Уотсън, но няма да прогони вируса).
Единствено четвъртият участник – доцент Ангел Кунчев, излъчваше наистина експертиза и реализъм.
Не беше ли това пълно копие на картината на кадрите в България?
На 11.03 в „Още от деня“ по БНТ изненадващо се появи един истински специалист (доцент Андрей Чорбанов), за да ни напомни, че в България има хора, в които можем и трябва да се вслушваме. Обикновено такива обаче не се появяват често под телевизионните прожектори. Те не са желани и в други сфери – политология, икономика….
В политиката никога не се изпуска шансът да се използва една криза. Но трябва ли да водим вътрешни войни, когато заплахата е ударила вече страната ни?
В публикацията „Геополитика, сигурност и коронавирус“ от 28.02. т.г. не случайно посочих примери как в някои страни се разработват определени сценарии за очаквани кризисни събития, последствия и решения. Но ние, както във всички други области, отново сме безкрайно закъснели. Ако бяхме в предвоенна обстановка, може би щяхме да стоим малко по-добре, защото още преди 13 години съвместно с БАН разработвахме седем сценария за евентуално развитие на средата за сигурност, за да определим необходимите отбранителни способности на Българската армия. Днес обаче
всеки сценарий, различен от този на посредствеността,
се обявява за „конспиративна теория“
„Експерт“ е вече мръсна дума. Колко експерти днес могат да коментират компетентно събитията, свързани с Турция? Имаме ли въобще още такива хора, освен двама – трима, и то вече в пенсионна възраст? В телевизионни и радиопредавания коментират хора, които никога не са се занимавали и не познават в дълбочина проблемите на нашата съседка. Други, прочели анализа на свой български или чужд колега, тичат в ТВ студиата, за да представят чужди прогнози за свои. Трети изреждат имената на една и съща терористична организация в Сирия като три различни организации. Други не си дават сметка, че рязката промяна на внушенията им в подкрепа на чужди пропагандни кампании (вероятно под въздействието на финикийски знаци) рушат изградения в миналото им авторитет на „експерти“. А щели да се борят срещу фалшивите новини! Жалко и смешно!
Как се изработва политика на държавата при такова ниво на експертиза? В някои моменти и съветниците на премиера не се различават много от тях, като към сумата от чуждата мъдрост прибавят щедро своята глупост. Който и да дойде на власт в нашата обрулена България, трудно ще се справи с този дефицит на експертност и на морал.
Впрочем, събитията днес се превръщат в изпитание за управляващите. Не само по отношение на бъдещето на нацията. Шеф на координационен оперативен щаб по коронавируса в Италия вече заяви, че в определен момент ще трябва да бъдат изоставени заболелите от вируса лица, които са с по-малка вероятност за оцеляване. А това са възрастните – майките и бащите, или самите ние.
Освен здрав разум са необходими морал и човечност.