АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Quo vadis, Македонийо!

Игнат Минков - 14 март 2020

Ще тръгне ли Македония към светлото си бъдеще  или ще се удави в блатото на обърканите си идентичности?

През есента на 2019 г. отново се появиха спънки пред разрешаването на споровете ни с Република Северна Македония (СМ) за признаване на българското културно-историческо наследство и езика ни на тяхна територия. Привличам вниманието към тази поредна криза, защото проблемът е основополагащо важен,  отнася се  до органичните слагаеми на българското и македонско общество. За съжаление това не се разбира в  необходимата  степен от националните институции на двете държави. Правителството на България  – инспиратор за разчистване на противоречията между двете страни,  вече трета година продължава да го подценява, заплеснато по конюнктурната задача за влизане на СМ в НАТО. Затова и този български подход претърпя унизително фиаско. Той звучно бе шамаросан с  практическия отказа на ръководството на СМ да продължава да изпълнява клаузите за  историческото ни наследство в Договора за приятелство между двете страни, с отказа от постигнатите вече договорености  и, с оповестяването, че нямало повече да ги обсъжда.  Това безпардонно пренебрежително за страната ни поведение  отрезви най после  българските държавници. Те бързо предприеха  мерки, утвърждаващи, че изпълнението на договора няма алтернатива, че България отстоява важна и справедлива кауза  и е в незаобиколима позиция, от която зависи бъдещото присъединяване на СМ  и Албания в ЕС.  Още на 30 септември, македонският отказ бе обсъден при Президента на Републиката, г-н Радев. На 9 октомври и правителството прие по-детайлно разработена Рамкова позиция по взаимоотношенията ни с Република СМ и Албания и за условията за тяхното приемане в ЕС. Документът бе авторитетно подкрепен на следващия ден  и от Декларация на НС, гласувана единодушно от всички депутати. Сега вече не само СМ и Албания, но и страните и централните органи на ЕС (и НАТО) имат ясно формулирани българските условия за интеграцията на  двете балкански страни в общността и трябва да се съобразяват с тях!

Но това не е достатъчно, защото тези документи трябваше да бъдат приети и да започнат да се прилагат  веднага след подписването на Договора за приятелство между РБ и СМ. Нужно бе  заради факта, че изпълнението на Договора изисква от СМ коренна, радикална  промяна на основанията за нейната същност и облик –  трансформация за която тя не бе готова и, която управлението на страната, голяма част от интелигенцията и славянското ѝ население грешно и с „аборигенско“ самочувствие смяташе и продължава да смята, че може и да не извърши.  Като инициатор и двигател на необходимата трансформация, България  трябваше  още с подписването на договора най-активно да заработи, за да стане промяната  реален факт.  Писах за това още преди година и половина (в. Дума“, бр. от 13 и 14  юни 2018 г.) и не само аз, но резултати няма. „Не се получи“, защото водещи лица в  правителството ни, явно, за да не бъдат обвинени в национализъм,  и сега продължават да гледат  на националното ни наследство в Македония като на ненужно, досадно бреме,  пречещо  на  безусловната им  преданост към  евроатлантическите  ценности.    Г-н Борисов се застраховаше: „Върнем ли се към историята – нямаме бъдеще“ – и сочеше: „Важното е да вървим напред!

Така и днес, въпреки вече добре разработените документи, правителството на г-н Борисов не е осъзнало в дълбочина важността им и необходимостта от  пълна и бърза реализация на заложеното в тях – (минават вече месеци от приемането на Декларацията на НС), а нищо конкретно не се прави. Наместо това, отново приказки по принцип за присъединяването на Западните Балкани в ЕС, биене в гърдите, че България е сред водещите в процеса – и „ялови“ срещи с макадонски държавници, без на тях да се разисква новосъздалата се ситуация.

А проблемите се изострят, възникват и нови!  Питам, въпреки категоричната неотменност на   българската декларация, след отказа на СМ за сътрудничество по проблемите за историческото ни наследство, как и с кого г-н Борисов тази година съвместно  ще председателства  Берлинския поощрителен процес за присъединяване на страните от Западните Балкани  към ЕС – каквото е приетото в Берлин през август 2019 г. негово предложение? Защото македонският отказ за сътрудничество върви успоредно с категорични обвинения от македонска страна, че позицията на България е „иредентизъм към македонските земи“, история и култура, че България иска да присвои „ключов дял от нашата история“, че тази „агресия от страна на София“ е „фатален удар по македонската национална идентичност!“ – цитирам един от най-безкомпромисните и горещи защитници на македонизма – известният  македонски интелектуалец, дипломат и колумнист в „Нова Македония“  Ристо Никовски.

Не стига това, но и още на 10 октомври, само няколко часа след приемането на Декларацията на  НС на РБ за присъединяването на СМ и Албания, комисарят по присъединяването в ЕК, г-н Йоханес  Хан, побърза да предупреди, че двустранните ни проблеми с СМ не трябва да бъдат пречка (и тази добра!) за присъединяването на Македония.  Не се разбра какъв е българският отговор на тази недопустима позиция на европейския комисар.

Безсмислеността на македонската позиция

Да се върнем към СМ, в която на 12 април ще се проведат парламентарни избори. Явно правителството ни е решило да изчака резултатите от тях, преди да предприеме нови стъпки. Но, какво има да се чака? Питам, защото поисканите от България промени са много по-важни и необходими на самата СМ, на македонския народ. Ще се обърна към г-н Ристо Никовски: Ще наречете древните славянобългарски говори в Долна Мизия, (Долна България) –  така някога са се наричали днешните територии на СМ, „македонски“ и ето Ви:  Климент и Наум от  български стават македонски просветители. В подкрепа на тезата си ще избодете  и очите на българския „архонт“св. Борис-Михаил от иконата му в манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро, на който е ктитор, също както през 19 век гъркът Дионисий изгаря библиотеката му  със старобългарски книги…  Ще наречете българския цар Самуил – Самоил и ще го направите основател на македонската държава – и с това – хоп!, още от основаването ѝ Македония е направо империя – защото цар, значи кесар, император. А Самуил взема тази титла защото е на българския престол като наследник на цар Симеон и потомците му Петър, Борис и  Роман и защото чак от времето на цар Симеон (след над 2 века съществуване като държава на древните българи и славяни и с узаконяващото признание на византийския василевс (930 г.) България е царство – сиреч призната е за империя – третата в Европа след Византийската и Западната – на Карл Велики – пише го не само в българската история, но и в тази на Тойнби. (Следващата империя е руското Московско царство,  на Иван IV, провъзгласило се след падането на Константинопол за „Трети Рим“ и утвърдило заедно с православието  европейско-християнската цивилизация в Източна Европа)

И ние българите, трябва  да се откажем от тази си история,  за да може Вие да си  създадете “идентичност“?! И когато и днес Ви казваме, че не сме съгласни, просто е невъзможно да се съгласим, се възмущавате и вдигате скандали до Бога, че сме крадели идентичността  Ви?!!  Там където предците ни са писали „за освобождение на Македония“  сте го   преиначили на „освобождение  на македонскиjот народ“ и ето Ви „македонска“ идентичност! Ще нарочите най-безцеремонно (да, в Югославия това беше напълно в реда на нещата) българите  Пърличев, Жинзифов, братя Миладинов(ц)и, Шапкарев, Цепенков и още стотици и дори хиляди други български дейци за „македонци“ и ще наложите тези „истини“ в историите, учебниците, литературата си. Някой от Вас ще пише дори, че „македонецът“ Паисий от Хилендар е помогнал и на нас, българите, да осъзнаем народната  си свяст, като ни е  написал „История славяноболгарска“ – гениално цинично е, нали!?   Пърличев обаче, блеснал като най-талантлив млад поет сред гърците,  се отказва от блестяща кариера в Атина, за да защити българската  си чест – търпи заради това през целия си живот лишения и несгоди, както и синът му. Райко Жинзифов, разкъсал гръцката националистическа паяжина, осъзнал, че е българин,  пише поезия на родния си език, става основател на Българското книжовно дружество (днес БАН) и се стреми да наложи кукушките говори като основа при изграждането на литературния новобългарски език (жалко че не е станало – толкова са  звучни – налагат се търновските говори) и цял живот живее с болката за неосвободена България. Братята Миладинови  загиват заради това, че са българи, наклеветени от гърците пред османските власти. И що за кощунство е да продължавате да твърдите и днес, че те не били българи, а „македонци“ и да махате от сборника им с народни песни названието „Български“!  Чествате безсрамно 1000 годишнината на  Охридска архиепископия като „македонска“, а тя е основана от византийския император, „българоубиеца“ Василий II през 1018 г., след падането на България под византийска власт, за да обхване подвластните български земи като наследник на българската Дръстърска патриаршия (сам василевсът го пише) и, именно защото е българска, Цариградската гръцка патриаршия  я ликвидира през 1776 г. за да блокира с това започналите национални възродителни процеси сред българите и ги подчини на гръцките) – как ние, а и кой друг, обективен, не продал се на чужди интереси, наблюдател би се съгласил с това? Необходимо ли е, г-н Никовски, да доказваме всеки един от хилядите очевидни

факти – подкрепени със свидетелства и документи,

че Българската екзархия има своите водещи позиции в Македония и Тракия, не защото е натрапена отвън, както демагогски твърдите, а защото над 2/3 от християнското им население  се обявява за българско (така е и в Скопие – днешната Ви столица),  че Гоце Делчев и дейците на Илинден са българи – продължители на освободителното дело на Левски, че Илинденското (а то е и Преображенско) въстание, както през 1878 г. и  Кресненското, са дело на българите. Българите са тези, които организираха власите и други местни общности в Македония, на борба срещу потисниците.

Мислите, ли, че могат да се скрият хилядите свидетелства за българските черкви, манастири, училища (към 1912 г. над 1100, с почти двойно повече ученици,  отколкото в независимите Сърбия и Гърция)? За читалищата и библиотеките? За прогонените, изтезавани и убити български свещеници, учители, културни и просветни дейци и просто отстоявали националната си свяст? За изгорените български книги,  за насилствената дебългаризация на Македония и Тракия от сръбските (югославски) и гръцки власти, преди и  след ПСВ и до разпадането на Югославия  (правеха сънародниците ни, съответно, сърби и гърци („славянофонни гърци“!).  Да Ви припомня ли за закона за защита на македонската национална чест и приемниците му, за „..немам доказе, але тврдим!“, или сам ще се замислите  за последиците от тяхното прилагане десетилетия наред!

Така  създадохте и „македонския език“ – разбира се не като регионална норма – наследник  на говорения и писания в повече от хиляда и сто години тук  български език, а като нещо коренно различно от него, противостоящо му и сякаш не измислено с декрет през 1944 г., а приписвайки му хилядолетна традиция??! Колко е лесно!  – избираш от богатия му речников фон такива думи, които са най-отдалечени от съвременния български книжовен език и най-близки до сръбските говори, заменяш някои български букви със сръбски, премахваш  други, отхвърляш етимологичните принципи на изграждането му за сметка на фонетичните – и готово!  Така и Вашето име г-н Никовски от Христо (защото името Ви произхожда от Христос) става  по-безличното Ристо.

Разбира се, конструирането  на „македонския език“  има дълга, изпълнена с  насилия и коварства предистория, с безпощадната война на сърби и гърци срещу всичко българско в Македония, с грубата намеса на „великите сили“ и издевателства от „победителите“ над  унизена  България и нейния народ. (Ще припомня, че още през 1886 г. в Цариград сръбският дипломат, шовиниста Ст. Новакович  организира издаването на „Македонски вестник“  не на  литературно оформения вече български език, отдавна станал писмена  норма и в Македания, а  на местните диалекти  със задача: „… На македонския народ   да се влива сръбски дух,  да му доказва че македонците не са българи,…   че българите са неприятели на македонския народ“).

Да! – не сте само Вие, които безсрамно злоупотребяват с  езика ни.  Гърците го правят два пъти. Втория, (преди 25 години) измислиха „помашки език“ – за българите мохамедани в Ксантийско и сега ислямизираните българи в Родопите „имат“ „два“ езика –  един на кирилица северно от границата, еднакъв с езика на българите християни, и друг за живеещите в Гърция, наречени „помаци“ (терминът се утвърждава и в България от привърженици на мултикултурализма)!!? Езикът, разбира се е един и същ за всички. Сърбите, освен „приноса си“ за Вашия „македонски език“ , се опитаха да създадат и „шопски език“, пак на основата на  българския и с намерение да се сепарира българско население. Разбираемо е, българският език е стар, велик език, не случайно древният славянобългарски език е основа за изграждане на мощното православното направление на европейската цивилизация.

Ние българите сме щедри, давали сме безкористно  на всички, които имат нужда. Но не приемаме кражбата!  Какво ще загубите да приемете истината, че езикът Ви е регионална литературна норма на българския език? Австрийците как говорят и пишат на немски – от това по-малко ли са австрийци, а кипърци?

Не искате да честваме създаването с мирния договор от 3 март 1878 г.  на Сан-Стефанска България като национален празник. Но етническата  ѝ територия и нейните граници са  определени няколкократно през XIX век, последно и единодушно на международната конференция в Цариград през м.  декември 1876 година от всички водещи европейски държави, въпреки противоречията между тях. Тогава нито една  европейска държава, нито един учен и изследовател  не са констатирали наличието на Балканите на македонско население, на македонски народ. Не го е имало и в предишните десетилетия и векове! (Вижте и етнографските карти за европейските територии на Османската империя, още от 1847 г. на французина А. Буе и на немеца Х. Киперт от 1876 г.). Такава е истината и тя не може да се промени със самоцелни реконструкции с обратна сила.

Силна е болката Ви, г-н Никовски, но истината повече не може да се прикрива и игнорира! При едно от посещенията си в Македония се запознах с Ваш млад сънародник, който ми разказа как след като видял противоречие в разказа на учителката му по история и, решил да разбере как точно стоят нещата, потърсил източници, сам стигнал до извода, че историята, която учи, е всъщност българска история и че той е потомък на българи.  Честен и с достойнство младеж, започнал да отстоява българското си самосъзнание, но това му коствало страхотни проблеми: жестоки побои няколко пъти, негативно отношение на сънародниците му македонци, откази да защити с публикации позициите си, затруднения в работата му –  и това в наше време, след разпада на Югославия! Като търсите в българската история и културно наследство доводи за македонската си (в смисъл небългарска) идентичност, защо забравяте за считащите се за българи във Вашата страна? Те на какво са наследници? А стотиците хиляди емигранти от Македония в освободените земи на отечеството?  Възмущавате се, че Вашите научни институти и МАНУ мълчали, не давали отпор на българските „попълзновения“. А какво могат да възразят – срещу истината не се  излиза! Вашата МАНУ беше подготвила издание за „македонската култура“, защо не го обнародва?

Да, в едно затворено общество, при забрана на достъп до обективна информация, когато е позволена само „македонската истина“, а противоречащите ѝ най-жестоко, дори и със смърт се наказват, е лесно да се пише „история“ и прави „идентичност“. Но само до преди няколко години вие търсихте историческите си корени чак при Филип Македонски. Ако имахте основание, защо се отказахте и капитулирахте пред гръцката съпротива за това – та македонците не са гърци? Сега сте се хванали като удавници за сламка за българското минало, преиначавайки го в „македонско“. Призна го и един друг ваш сънародник, учен хуманитарист,  защитаващ отявлено антибългарските доводи за македонската Ви идентичност. Като след дълги разисквания му показах безсмислеността и безнадеждността на позициите му, той, осъзнал това, ужасен възкликна“ „Та ние ги пишем тези работи вече 60 години, как сега да се откажем от тях!“  (За ирония, сестра му се считала за българка).

Ето в това е проблемът, как да излезете от безизходицата, в която сте затънали?  

 Боя се, че няма да стане без дълбок потрес на македонското общество, без неизбежния разтърсващ катарзис от разкриване на истината. Без дълбоко и пълно  отрезвяване и осъзнаване всякакви промени ще бъдат половинчати, неискрени, фалшиви и следователно никому и най-вече на самите Вас ненужни!  Въпросът на деня е: Ще стане ли Вашата интелигенция, г-н Никовски, този Херакъл, който да пусне мощния поток с бистрата вода на очищението, та най-после да измие вонящите авгиеви обори на антибългарската Ви „идентичност“? Защото някои от Вас трябва да  започнат първи, това, явно,  няма да бъдат политиците  Ви. (Вашите членове на смесената комисия явно са назначени  не за да преодоляват, а да спъват решаването на проблемите, безсмислено е, сменете ги!). Г-н Заев обръща  позициите си като фурнаджийска лопата в пещта, а президентът Ви се страхува да гостува на българския си колега). Но се надявам, честните хора сред Вас, тези които истински обичат Македония и мислят отговорно за нейното бъдеще да поемат инициативата, та  да бъде изстискан най-после циреят на гноясалите вече проблеми, да изтече гнойта и раната най-после да зарасне.  Изграждането на македонската държава върху здравите темели на историческата правда, наместо на подвижните пясъци и костите на жертвите на антибългарската конюнктура, Ви е жизнено необходимо, за да бъде постройката ѝ здрава и дълговечна!  Защото само избистрената яснота на идентичността Ви  може да заздрави и укрепи вътрешнообщностното Ви единство, да ви позволи да заемете и Вие място в новоизграждащата се единна европейска общност – органичната слагаема на ЕС.

Това ви е нужно и за отношенията Ви   с  македонските албанци. Преди години Арбен Джафери – най-прозорливият и авторитетен политик сред тях ми сподели, че се „притеснява“ за Вас, македонците: „Как да управляват държава, та те още не знаят какви  са?!“ – Като най-ярки носители на чертите на европейско-християнската цивилизация е логично да се очаква, Вие македонците, да бъдете водещият народ и в бъдещото изграждане  на СМ,  да определяте нейния модерен европейски облик. Ако е така (а трябва да бъде!) и държите тази Ви позиция да бъде приета и от македонските албанци, не Ви ли притеснява безпокойството на Джафери?

Нужни ли са Ви още доводи, г-н Никовски? Надявам се, че е крайно време добре  да осмислите, че българската позиция, работата на българската част от  смесената интердисциплинарна комисия е всъщност насочена към това да Ви помогне най-бързо и безболезнено да разрешите тези вече не търпящи отлагане проблеми.

България първа и безусловно призна самостоятелността на Вашата държава. Не Ви се месим, признахме Ви първи като държава, бъдете каквито искате! Но СМ не може да се изгражда на антибългарска основа, защото предците Ви са били българи, защото в  полята Ви са положени костите  на стотици хиляди наши сънародници – ослепени и загинали в боевете воини, въстаници, опълченци, четници, избити от гърци и сърби патриоти, проливали кръвта си и загинали  не на чужда, а на своя земя за нейната независимост и  освобождение, защото хиляди наши предци са влагали всеотдайно титанически усилия и дух, жертвали са труд, здраве и живот за нейното спасение, процъфтяване и благоденствие.

Какво велико наследство! Неговата сила и мощ може да възвиси всеки, който се опре на него по пътя си към бъдещето, но и  ще прати в небитието този, който се надява, че може да го отрече и обезсмисли! Не вървете срещу България, г-н Никовски. И днес България и българите са единствените които искрено Ви желаят доброто!  

Говорим за дълбоко органични процеси, които са не просто основата, а създават демиурга (общностите), който организира съвременния европейски социум. Вярното осветляване на миналото предпоставя успешното планиране на бъдещето – те са в симетрично съотношение. Това е вярната, базисната  предпоставка за бъдещия ни просперитет.  И още нещо. Намесата на злободневното и конюнктурното в решаването на органично-фундаментални въпроси на етносоциеталното строителство, единствено може да ги обърка и усложни.  България е изстрадала тази истина тежко и болезнено. Дошъл е Вашият ред. А и не можете да влезете  в ЕС ако имате неразрешени проблеми със съседите си!

Не мислете, г-н Никовски, че тази позиция е едностранчива и демагогска.Тя е неотменно важна и за България, за българската нация. Защото отказът да отстоим същността си на наследници на богатата си  история и култура,  означава да се откажем от себе си, от достойнството си като народ, от истината, призната и от обективните наблюдатели, че ние българите  и нашата  държава,  сме творците на древнобългарския книжовен език, на писменост  и култура,  приети и от други славяни, че сме дали подтиците за изграждане на православното направление на европейската християнска  цивилизация. Благодарение на това си многовековно минало и наследство (над 13 века история), днес  сме съвременна, модерно изградена национална общност и заемаме заслужено място сред европейските нации и наравно с тях участваме в изграждането на ЕС. Отказът от това означава, заради конюнктурни цели, да бъдем игнорирани като  субект на настоящето и бъдещето.

Всеобхватната криза, в която все повече затъва македонското общество, все по-изострящата се непримиримост между обществените и политически сили, пълната обърканост на посоките, по които македонските лидери търсят изход от проблемите, при все по-увеличаващата се политическа тежест на „албанския фактор“ в страната, налагат пред ръководителите на  двете страни с голяма тежест един извод:

Няма време!..

Нямате време! – чакането, мотането,  ослушването, страхът да поемете отговорност, да бръкнете в раната, за да се излекува, да се изчисти от мръсните хлъзгави наноси теренът, на който да се изгради здравата сграда на новата македонска държава, неумението да погледнете честно и отговорно към бъдещето наместо светли перспективи, могат да донесат дълбоки деструкции и дори разпад. Има достатъчно предпоставки и сили (и те все повече се засилват), които го желаят и могат да се опитат да го сторят…

Дано правителството, интелигенцията, народите  на СМ  най-после осъзнаят и поемат своята  историческа отговорност!

 

 

 

Доцент д-р  Игнат Ст. Минков е етнолог, специалист по съвременни етнически процеси. Над 30 години е работил в Института за етнология и фолклористика на БАН, през 3 от тях е отговарял и за работата на Националния етнографски музей. Консултирал е висши държавни институции. Сред близо 120-те му научни и приложни работи особен интерес предизвика монографията му „Етноси и глобализациони общности.…