АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Завръщането на държавата и международната солидарност

Боян Дуранкев - 20 март 2020

 Интервю на Даяна Дюлгерова (пълна версия)

− Очаквате ли кризата около коронавируса да се отрази на цените на стоките и услугите в страната?

− Няколко предварителни бележки по повод на този важен въпрос.

Първо, Китай вече не е центърът на пандемията, а Европа. Това означава, че ако се приложат мерките, които въведоха китайците, за 3-4 месеца ще се укроти „малкият звяр“.

Второ, Европейският съюз реално се разпадна на национални държави по принципа „всеки за себе си, останалите да се оправят сами“.

Трето, България е една от страните, които също не са подготвени за пандемията – медицински персонал, болници, апаратура и предпазни облекла и маски, но въведе някои от крайно необходимите драконовски мерки; в това отношение тя изпревари като качество на мерките САЩ и Великобритания.

Но при капиталистически тип пазарна икономика, при нарастване на търсенето на някои хранителни и нехранителни продукти, цените винаги ще вървят нагоре. Още повече че неолибералите, служещи вярно на олигархията, които дълго време се мотаеха във и около парламента, приеха думата „спекула“ за законосъобразна. Между другото, цените пълзяха нагоре без да има основания и пред 2019 г., когато бе отбелязана рекордна инфлация.

Още по-точно: няма кой да спре ръста на цените на най-търсените стоки. Ще има и тази година, най-вероятно, висока (над 3%) инфлация. Ако някой въведе „пределни цени“, веднага търговците ще залепят тавана, така че те ще станат  „твърди цени“, характерни за едни други времена. Но това ще е необходима мярка, ако не се овладее пандемията.

− Има ли опасност хранителните запази в държава да свършат, ако кризата продължи с месеци?

− Никой няма представа колко време ще продължи пандемията, още сме в началото й. Ако трае 3-4 месеца, ефектите ще бъдат едни; ако продължи половин година – още по-неблагоприятни; ако отиде година – непредсказуеми. Да мислим за средния вариант именно сега – това е най-точното.

Няколко неща са необходими да бъдат подкрепени от правителството в полза на всичките български граждани: вода, храна, енергия, здравеопазване.

Ще се спра само на въпроса за прехраната. Значителна част от хранителните продукти са и бяха внос, а редица български продукти изнасяни изгодно за частниците – в други страни, например в Румъния. Вероятно сега ще трябва да забравим за известно време вкуса на кафето, но и някои частници ще усетят ефекта на „временната забрана“ за износ. Ако това се направи навреме – почти веднага, балансите на българското селско стопанство и българската хранителна промишленост ще осигурят за тази година необходимите калории за всички български граждани.

− Изглежда неизбежно − Европа ще бъде засегната от икономическа криза. Как тя ще се отрази на страната ни?

− Отговорът е един: отрезвяващо за българите, необходимо беше пандемията да ни разтърси! Богатите страни от ЕС изсмукваха безплатно нашите лекари и медицински сестри; оставиха ни производство за подизпълнители на дребни поръчки; наложиха ни режим на „икономии“ за здравеопазване, образование, инфраструктура и т.н.

От пространствена експлозия през последните 13 години в момента преминахме – за по-малко от седмица – към принудителна имплозия: в рамките на няколко десетки квадратни метри.

Ще се наложи да се преоцени ролята на държавата, ролята на материалното производство, ролята на лекаря и учителя спрямо ролите, например, на PR-мените и хотелиерите…

Време беше, дълго траеше „пиянството на един народ“!

− Кои ще бъдат най-засегнатите сектори?

− Вече някои неща са видими. Преминаваме от глобален туризъм към индивидуален туризъм из планините, туристическият сектор ще трябва да хлопне кепенците за месеци (дано е само така) или за години наред. Това не означава взривяване на хотелите и ресторантите, а просто „отлагане“ на услугите за известен период. В рамките на сериозното, но не невъзможното, може да се наложи собствениците им да заработят известно време като земеделци или работници във фабриките. Няма лошо, да са живи и здрави.

Най-опасното е да се прекъснат международните вериги за доставки, но и това е вече факт в много отношения. Това е шанс за българските производители да преминат към противоимпортни производства, към заменки на определени суровини и материали, към режим на „принудителни“ външни санкции. За известно време ще трябва да се взираме в пъпа си, образно казано.

Строителството ще се преориентира от дейности в туризма към производството на жилища.

И понеже рекламните дейности са вече в колапс, много е възможно редица медии да прекратят своят дейност.

Пандемията ще парализира НПО-тата на неолибералите и пазарниците, партиите на десницата. Даже да „работят“, няма кой да „купува“ словата им. Голям шанс за демократични социалисти като Сандърс (но социалистическата идея да не се бърка с БСП).

Накрая, държавата ще спре да харчи парите за скъпи военни самолети и подводници, а ще трябва да ги насочва към образование и медицина от нов тип. Но и там има корупция, нека „държавниците“ бъдат спокойни!

− Гъвкава ли е българската икономика, има ли способността да лавира в кризисни ситуации?

− При 3,5% икономически растеж една икономика се променя към 25% след почти 15-20 години. Ако това е „гъвкавост“, здраве му кажи!

Но ни чака рецесия, това пак е „гъвкавост с отрицателен знак“. И вероятно – още дози инфлация. Ще трябва да ползваме нов термин: „рефлация“!

− Какви ще са най-големите последици върху световната икономика от Covid-19?

− Освен тоталния шок и пространствената имплозия, световната икономика – в условията на вероятна рецесия (зависи от продължителността на пандемията) ще тръгне по нов начин. Няколко са вече видимите промени:

  1. Завръща се Голямата държава за сметка на Свободния пазар. Държавата като координатор на най-важните дейности, държавата като крупен потребител и като крупен производител. Пандемията бележи завръщане за Голямото правителство, примерът е Китай и, с извинение, на Русия. Необходима бе пандемия, за да накара политиците да се съобразяват с основните нужди на хората.
  2. Завръща се Обикновения човек за сметка на Големия бизнес. Например, Тръмп досега даваше приоритет на подпомагането на големия бизнес пред обикновените граждани; сега говори за „хеликоптерни пари“, за 250 милиарда долара, в първия кръг на стимулиране през следващия месец или 1000 долара на всеки възрастен гражданин, с още 1000 долара, които ще последват през май, ако икономиката все още страда. Впрочем, 1000 долара в САЩ са нещо като 200 лв. у нас, да не се мисли че е много.
  3. Завръщат се Материалното производство, здравеопазването и образованието пред Големите финанси. Самите големи банки призовават правителствата да изразходват двойно повече от това, което смятат за достатъчно, иначе банките ще се споминат. Но докато Белият дом и Уолстрийт в САЩ и Големите банки в България се опитват да забавят пропадането на пазарите, повечето американци и българи се притесняват как да останат здрави. Годините на строги икономии на всички нива на държавния сектор, съчетани с печалбарството в сектора на здравеопазването, наистина силно отслабиха способността на нацията да се бори с епидемията от коронавирус.
  4. Завръща се държавата като „работодател от последна инстанция“ в такива рискови моменти. „Хеликоптерните“ пари показват че пазарът е неспособен да реагира; планът за спасението измести пазара; държавата измества частника.
  5. Завръща се международната солидарност пред националните граници. Китай, а не ЕС в момента подкрепя Италия и даже други европейски страни! И сега, и след кризата с този отвратителен вирус, светът ще трябва да преосмисли своя нов тип координация, като, например, МВФ ще има декоративни функции.

Разбира се, ако ние и светът си запомним уроците от пандемията.

 

Източник - topnovini.bg
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия,…