От снощи преди полунощ, всички данъчни резиденти във Великобритания, имащи сметки в банки в страната, получиха писмо с почти еднакво съдържание, подписано от директора на съответната банка:
„Уважаеми Г-н/Г-жо….
Както знаете, коронавирусът е източник на огромна заплаха за множество хора. Бих искал да Ви уведомя, че ние сме заедно с Вас в тази борба и сме готови да Ви помогнем. Дали се нуждаете от допълнително подпомагане по отношение на управлението на Вашите пари, или сте изправени пред нарушения на Вашите финанси или планове за пътувания, ние сме готови да работим заедно с Вас, за да анализираме и да направим нещата по-лесни, като това включва:
- Плащания по ипотечни кредити: Ваканция по дължимите изплащания върху жилищни ипотечни кредити – до 90 дни;
- По достъпа до Вашите спестявания: Премахване на всички наказателни плащания при по-ранно от фиксираните срокове нарушаване на фиксирани с дата спестовни влогове;
- Плащане на административни такси: Спиране на всякакви такси за закъсняло изплащане на кредитни карти – за следващите 90 дни, както и спиране на такси за авансово теглене на кеш.“
И редица други подобни улеснения.
Информирам за този факт, за да покажа, още веднъж, че борбата с коронавирусната пандемия, която се отразява дълбоко не само върху здравето, но и върху икономическият живот и благосъстоянието на всеки отделен гражданин, е свръх сериозна и редица правителства в света предприемат радикални мерки, за да подпомогнат своите народи и граждани.
Хората нормално и логично се страхуват за днешния си и утрешен ден и за съжаление този страх, тази несигурност, скоро няма как да изчезнат. Въпреки мерките, пред банките във Великобритания и онзи ден, и вчера, и днес са налице опашки от хора, теглейки кеш за да са сигурни в дните, които идват.
Независимо от вземаните масирани монетарни и фискални мерки навсякъде по света, всички анализи сочат, че COVID-19 ще редуцира глобалният растеж до близо 0.4-0.6%.
Всички са уплашени не само за здравето си, но и за живота си след коронавирусната криза и аз съм разочарован, че дебатите в българския парламент и пакетът от мерки на правителството у нас не оценяват реалистично спешността, мащабността и тежестта на икономическата и финансова ситуация за всеки български гражданин и домакинство.
Още отсега е очевидно, че редица сектори направо ще колабират или ще стигнат до криза, като туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, въздушен, жп и корабен транспорт, малки и средни фирми, индивидуални предприемачи и т.н. А това ще постави и десетки хиляди заети пред риска да загубят своята работа.
Правителството следва да направи значително повече, за да защити заетостта у нас. Защото икономическата криза, пред която можем да се изправим е наистина безпрецедентна и тя се нуждае от всеобхватни, незабавни и амбициозни мерки. Само един пример бих искал да дам. Световната икономика за малко повече от месец се е сринала с такава скорост и мащаби, че това почти надвишава сривът по време на Великата Депресия от 1929 г., но депресията тогава трае цели четири години до 1933 г.
Решението на българското правителство държавата да осигури 60% от заплатите на служителите на компании, чиято дейност е пряко засегната от мерките срещу разпространението на коронавируса за период от три месеца – е правилно, но размерът на покритието не е достатъчен, за да се осигури една по-нормална доходна защита. Дания прие подобно решение, където мащабът на доходното покритие е 75%, а в Чехия – 80%. А, какво ще стане с индивидуални предприемачи, занаятчии, таксиметрови шофьори и много други?
Ами, ако се започне една верижна, секторна реакция, която би засегнала цялата икономика? Ние засега планираме един период до края на месец юни максимум, но моделите, върху които почива този период се променят с дни; променят се техните елементи, данни, фактори и целеви оценки.
Може да се окаже, че цялата ни икономика ще бъде въвлечена в опасната спирала на борбата с пандемията и това ще окаже шоково негативно влияние върху финансовата ни система, кредитни пазари, облигации, суровини, всичко.
Наясно сме, че водим война, но в тази война ни липсват елементарни средства, като достатъчно диагностични тестове. Не се разбра, че тестирането, масовото тестиране, по няколко пъти тестирането – е ключът към ограничаването на тази пандемия. Няма тест-китове, няма разгърната регионална мрежа от достатъчно лаборатории за проверка на тестовете. И това ни спира, бави ни.
Трябва да се разбере също, от авторите на анти-кризисния пакет от мерки, че в този период ще бъде императивно да запазим и даже да подобрим състоянието на критичната ни инфраструктура, национални складови бази, снабдителни вериги, здравна инфраструктура, електроснабдяване, телекомуникации, жп транспорт, вътрешна сигурност, авиолинии – за да сме сигурни, че можем да гарантираме ефективното и бързо придвижване на потоците от стоки, услуги, хора, капитал и здравна помощ.
Затова, пак подчертавам, че време за губене няма. Защото ако, чакаме 30-60-90 дни може да се окаже, че няма какво да спасяваме. Световната икономика е спряла, блокирана; даже и най-силните икономики; блокирана е световната търговия, доставки, договори, всичко.
Нашата икономика никога не е била изправена пред подобна ситуация. И вече въпросът не е в това, че би могло да започне рецесия или депресия. Въпросът е в неизвестността, че може да дойде нещо много по-страшно. И въобще не преувеличавам.
Затова, аз одобрявам радикалните мерки в областта на борбата с коронавируса, но такива са необходими и за икономиката ни. Иначе, тази пандемия ще струва не само много животи, но и ще катализира и всички досега скрити болести на икономиката ни.
Мога да предложа една проста сметка. Нашият БВП (очакван – не според макроикономическата официална прогноза) да приемем, че е 120 млрд. лв. От тях около 70 % идват от потреблението. Което означава, че потребителите допринасят около 83-84 млрд.лв. годишно или на месец около 7 млрд.лв. Ако икономиката ни спре да работи и стои така блокирана за три месеца, това означава, че от нея кризата ще отхапе една хапка, която струва около 21 млрд. лв. Следователно, ако желаем да запазим националната си икономика в досегашното й състояние, на нас ще ни трябва един фискален пакет от мерки поне доближаващ тези 21 млрд. лв. Въпрос на правителството е как да осигури този спасителен пакет, дали от бюджета, от фондовете на ЕС или от ЕЦБ, или чрез част чрез заем. Ами, ако блокажът продължи и повече?
Това, което днес е сигурно, че е необходимо час по-скоро първите мерки да започнат да се реализират.
Затова продължавам да настоявам за комплексен коронавирусен бюджет и за незабавна актуализация на Бюджет-2020.
И пак ще повторя, че считам, че едно кешово подпомагане на всеки зает в българската икономика, независимо дали е в публичният или в частният сектор, е абсолютно необходимо, като част от една диверсифицирана програма от икономически, финансови и социални мерки.
В момента, фокусът е върху отговорът на правителството. Доколко, той ще бъде адекватен на разбирането и очакването за мащаба и опасността от комплексната криза – пандемична и икономическа.
