Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия. В най-общ смисъл е проява на любов към човека, човеколюбие, човечност и т.н. и се прилага към разнообразни идеи, методи и философски теории, които ги поставят в своя център. Известен още като Ренесансов хуманизъм, той оказва исторически толкова силно влияние, че става една от основните причини Ренесансът да се разглежда като отделен исторически период. Макар самата дума Ренесанс да е по-скорошна, фундаменталната идея за периода за обновление и възраждане е по същество хуманистична. Въпреки това хуманизмът търси своите философски корени в по-ранни исторически епохи, а и продължава да оказва влияние дълго след края на Ренесанса (Wikipedia). Според друго определение това е културно-историческо понятие, с което се обозначават определени периоди или епохи в културната история на Европа – в такъв смисъл се говори за античен хуманизъм, ренесансов хуманизъм, неохуманизъм  (Wikipedia). От понятието произхождат понятия като хуманитаристика, хуманни науки, хуманност.

Като философско понятие, хуманизмът понякога има различен и даже противоположен смисъл според различните автори и течения. Днес. Засега, т.е. допреди февруари 2020.

Дотук добре. Като начало.

Няколко основоположители, вкл. древните мислители, познати сега, благодарение на писмени паметници.  Хиляди последователи-философи, стотици хиляди страници, необозрими и невъзможни за изчитане. Кратки столетия. Като хилядолетията, които Хауърд Картър нарича така, когато е видял венец от изсъхнали цветя, сложени на саркофага на Тутанкамон от скърбящата любима преди около 3500 години.

Европа, Западът,едно от гнездата на мисловността за съвременното човечество. Има и други на Изток, никога неразпознати и непризнати от  нея, от него. Откъслечни опити за  вникване там чрез мъгляви представи за Шамбала, моголите,ведите, Аненербе и други.

Всичко това от два месеца престана да ни интересува. Защо?

Ами защото падна великолепната завеса на човеколюбието като духовност и се откри простичкото желание всеки от нас да запази първо тялото си. Кой днес би имал дързостта всред сводките за жертвите на коронавируса да  напише нещо за безсмъртието на Духа? Да ни успокои, че тялото в крайна сметка е без значение.

Точно затова наричам операционната зала в болницата „изравнителят”.

И когато умните хора казват, че живеем в епохата на постхуманизма не трябва да ги корим, а да се замислим дали пък случайно не са прави. Да. Прави са. Мерките срещу заразата, които отговорните ръководители по света налагат днес са абсолютно необходими, но са и абсолютно отрицание на помпозните квазиценности през последните столетия.

В краткото слово на гроба на Маркс в Лондон Енгелс е казал (цитирам по памет), че тогава погребват велик мислител, според който човек преди да се занимава с политика, религия и прочие трябва да има с какво да се храни, с какво да се облича и къде да живее. Тогава се държеше изпит по задължителната при нас идеология. Иначе темата ми беше за опорно-двигателния апарат на човека. Явих се, не говорих по конспекта и казах, че в тази реч е казано всичко, и че това  е по-важно. Скъсаха ме и след година се явих пак. Еманация на материалното в онова слово? Не мисля. Прав е бил.

Моралът и принципите са функция на мисленето.

Парите и материалните ценности са функция на инстинктите.

Във всеки от нас живеят човека и животното.

Разликата е в пропорцията.

Трудно ни е да го признаем точно сега, в условията на реалната или мнима заплаха за жалкото ни телесно битие. Но изградените личности дълбоко в себе си могат да преодолеят унизителният страх от смъртта. Те се самоизолират, защото се страхуват да заразят другите около себе си с неоповестяващият се подъл вирус, когото вероятно носят.

По това ще се различаваме. Който може да го осъзнае за себе си.

Така съм разбирал,така го разбирам и  днес хуманизма.

Е, и професията ми е такава,но основното не е там.

Животът винаги е бил по-сложен, отколкото човечеството си е мислило.

До законите на Всемира не ни е дадено да се доберем.

Но ни дадено да ги търсим вътре в себе си и всички мислещи заедно.

Днес поводът е личната и всеобщата беда.

Сега е моментът всеки от нас да се обозначи и позиционира.

Свирепо време. Дни на изпитание.