АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Дали наистина грижата за хората е популизъм?

Искра Баева - 22 март 2020

В състоянието на дълбока криза, предизвикана от коронавируса, българските политици продължават да търсят политически дивиденти, като не престават да атакуват своите противници. И това въпреки собствените им призиви да се обединим в лицето на общата опасност – очевидно те си представят единството само като съгласие на всички останали само с тях. Като слушам изявлението на премиера Бойко Борисов във връзка с ветото на президента Румен Радев върху текстове от закона за извънредното положение, виждам, че за пореден път премиерът обявява, че за всички злини вината е на БСП, нейните правителства и сегашния президент.

Най-странното от всичко, което слушам напоследък, спазвайки стриктно изискването да не излизам от къщи, е начинът, по който управляващите от ГЕРБ употребяват понятието популизъм. Всяко предложение, независимо откъде идва, правителството да помисли и за по-дълготрайните икономически последици, неизменно е посрещано на нож с обвинението, че това е популизъм.

Но какво е популизъм? Краткото определение е: политическа позиция или стил в реториката, адресирани към широки слоеве в обществото.

А как се проявява? 1. В борбата си за влияние популистите подкрепят изцяло исканията на народа и предлагат радикални решения за реализирането им. 2. А популистите на власт се обръщат директно към народа като източник на властта, като предпочитат да управляват без помощта на  представителните демократични институции и стимулират недоверието в тях.

Ако трябва да потърсим проявите на това явление в съвременната българска политика, лесно ще го намерим както в действията на Бойко Борисов, който не крие пренебрежението си към другите демократични институции, така и в много послания на другите партии.

Какво общо има популизмът с призивите да се обърне внимание на положението на хората, които са в принудителен неплатен отпуск? Или с предложението държавата да поеме финансов ангажимент за запазване на малкия и средния бизнес? Или с желанието на бизнеса да бъде временно облекчен от задълженията си към държавата, докато не възстанови възможностите за производство?

Отговорът е един – няма нищо общо. Това са призиви държавата временно да се нагърби със социални ангажименти. Така както през 30-те години президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт прави със своя „Нов курс”. Той да не би да е популист? Вярно е, че още тогава някои го обвиняват, че е социалист, но Съединените щати успяват да излязат от Голямата депресия и да останат най-либералната и същевременно демократична държава в света.

Същевременно днес, неделя, 22 март, терминът популизъм като нещо неприемливо и осъдително беше многократно употребен както от финансовия министър Владислав Горанов, така и от премиера Бойко Борисов. Но не в същинския смисъл на думата, а за да се парират опитите държавата да подкрепи своите граждани. Е, с тези свои твърдения двамата политици несъмнено се изявяват не като популисти, а като хора, лишени от чувството на съпричастие с хората.

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…