АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
До тук добре, както казва Кузма Прутков

Румен Попов - 23 март 2020

Думата ми е за короновируса, който броди из ширините и дължините на света все по-свободно и все по-резултатно.  Уплашиха се вкупом партиите, правителството, парламента, президента и в бърз порядък спретнаха закон за извънредното положение.

Сигурно е полезно творение. Дори само за това, че докато мъдруваха по сътворяването му богоизбраните с изненада видяха, че няма маски и защитни облекла, че цяло поколение лекари и медицински сестри от нашето здравеопазване, обидени и оскърбени от безпаричие и неуважение към труда им са изтекли по чужбина, че специализирани лечебни заведения за подобни заболявания са ликвидирани с престъпния подпис на някакъв министър, че  противоестествената организация на болниците като търговски дружества ги превърна от дом за здравеопазване в  дом за спекула със здравето на народа български и принуди лекарите да забравят Хипократовата клетва.

И законът с държавническа отговорност нарежда какво да се направи, за да вкараме вируса в епруветка. С най-голяма категоричност законът ни забранява  да пътуваме, да се събираме в кафенета и ресторанти, да провеждаме спортни мероприятия, да посещаваме паркове, квартални градинки и детски площадки, нарежда ни да ходим с маски и най-вече да си стоим в къщи.

Гаранти за изпълнението на тези разпоредби са органите на МВР, подпомагани от нашата боеготова армия.( Изглежда малко безотговорно, че в бързината правителството забрави за „руската заплаха“ и неглижира тази опасност. Дано в този тревожен час Путин не започне дългоочакваната от НАТО агресия).

В титаничната борба с коронавируса  енергично и авторитетно се включи неуморимият и вездесъщ главен прокурор на републиката. Освен честите пресконференции, където  сипе мъдри умозаключения, в обръщение към законотворците той поиска още по – строги ограничителни мерки: да се ограничат всички и всичко и да се даде неограничена свобода за действие на прокуратурата. (Макар че като се поогледа човек не е трудно да забележи, че тя и сега си е с нищо неограничена).

Епидемията има и странични ефекти. Тя напомни на бизнеса, че от страхът могат да се извлекат някои дивиденти като държавни помощи, ограничаване на своите задължения към работниците и увеличаване на работническите към бизнеса и пр. В същото време им напомни, че и те са смъртни, че могат да заболеят и открехна нечии  сърца за щедрост  към нуждите на здравеопазването.

До тук добре, както казва Кузма Прутков. Но в закона има и други добрини. Той ни позволява да разхождаме домашните си любимци сиреч кучетата. Защото за котките, костенурките и зайчетата на децата нищо не е казано. Освен това не е забранено на бедни хора да правят пълна ревизия на контейнерите за боклук с надежда да открият парче недоядена баничка или недопита бутилка с лимонада. Колко странно е тяхното безстрашие пред вируса, който плаши до умопомрачение богатите и властниците. Сигурно защото вирусът може да ги посети, а може и да ги отмине, но „хлябът насущний“ е нужен и в двата случая.

 

Румен Попов е български офицер, контраадмирал, о.р. Роден е в Пловдив през 1932 г. Завършва Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ през 1953 г. Във ВМФ десет години служи на подводни лодки от щурман до командир на подводна лодка. Завършва Военноморската академия в Ленинград (Санкт Петербург) през 1966 г., след което служи в щаба на ВМФ и оперативно управление на Генералния…