Думата ми е за короновируса, който броди из ширините и дължините на света все по-свободно и все по-резултатно. Уплашиха се вкупом партиите, правителството, парламента, президента и в бърз порядък спретнаха закон за извънредното положение.
Сигурно е полезно творение. Дори само за това, че докато мъдруваха по сътворяването му богоизбраните с изненада видяха, че няма маски и защитни облекла, че цяло поколение лекари и медицински сестри от нашето здравеопазване, обидени и оскърбени от безпаричие и неуважение към труда им са изтекли по чужбина, че специализирани лечебни заведения за подобни заболявания са ликвидирани с престъпния подпис на някакъв министър, че противоестествената организация на болниците като търговски дружества ги превърна от дом за здравеопазване в дом за спекула със здравето на народа български и принуди лекарите да забравят Хипократовата клетва.
И законът с държавническа отговорност нарежда какво да се направи, за да вкараме вируса в епруветка. С най-голяма категоричност законът ни забранява да пътуваме, да се събираме в кафенета и ресторанти, да провеждаме спортни мероприятия, да посещаваме паркове, квартални градинки и детски площадки, нарежда ни да ходим с маски и най-вече да си стоим в къщи.
Гаранти за изпълнението на тези разпоредби са органите на МВР, подпомагани от нашата боеготова армия.( Изглежда малко безотговорно, че в бързината правителството забрави за „руската заплаха“ и неглижира тази опасност. Дано в този тревожен час Путин не започне дългоочакваната от НАТО агресия).
В титаничната борба с коронавируса енергично и авторитетно се включи неуморимият и вездесъщ главен прокурор на републиката. Освен честите пресконференции, където сипе мъдри умозаключения, в обръщение към законотворците той поиска още по – строги ограничителни мерки: да се ограничат всички и всичко и да се даде неограничена свобода за действие на прокуратурата. (Макар че като се поогледа човек не е трудно да забележи, че тя и сега си е с нищо неограничена).
Епидемията има и странични ефекти. Тя напомни на бизнеса, че от страхът могат да се извлекат някои дивиденти като държавни помощи, ограничаване на своите задължения към работниците и увеличаване на работническите към бизнеса и пр. В същото време им напомни, че и те са смъртни, че могат да заболеят и открехна нечии сърца за щедрост към нуждите на здравеопазването.
До тук добре, както казва Кузма Прутков. Но в закона има и други добрини. Той ни позволява да разхождаме домашните си любимци сиреч кучетата. Защото за котките, костенурките и зайчетата на децата нищо не е казано. Освен това не е забранено на бедни хора да правят пълна ревизия на контейнерите за боклук с надежда да открият парче недоядена баничка или недопита бутилка с лимонада. Колко странно е тяхното безстрашие пред вируса, който плаши до умопомрачение богатите и властниците. Сигурно защото вирусът може да ги посети, а може и да ги отмине, но „хлябът насущний“ е нужен и в двата случая.
