АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Коронавирусът не е единственият тъмен облак над сигурността и отбраната

Симеон Николов - 24 март 2020

Опитът на повечето експерти по света да ни накарат да погледнем във времето след пандемията Covid-19 има само частичен успех, защото за изходна точка се приема единствено последствията от едно заболяване, макар и с глобални измерения. В действителност обаче, светът се намира в етап на натрупване  на още няколко други кризи, които взаимно си влияят, а условията в цялостната среда за сигурност едва ли ще позволят толкова бързи и положителни промени, каквито се приписват на поуките само от вирусната вълна.

Свидетели сме на тревожна динамична несигурност в глобален мащаб. Разместват се ролите на силите за влияние в борбата за енергийни ресурси от Близкия Изток и Северна Африка до Арктика. Последната провокирана ситуация на световните пазари доведе тези дни до  рязък спад на световните цени на нефта и застраши финансовата стабилност.  Някои конфликти са на ръба на войната. Международното право е дълбоко ерозирано и с него все повече не се съобразяват, било то след оттегляне от международни договори /САЩ/ или интервенции в съседни страни /Турция/. Хибридните войни са във вихъра си. Санкциите тласкат потърпевши народи към бездната на икономически и социален фалит /Иран/. Надпреварата във въоръжаването придоби безпрецедентни размери. Не се намира вярно решение за миграцията в световен мащаб и се очакват нови вълни, които трудно ще бъдат овладени. Политическият ислям е в настъпление. Заражда се дясно екстремистка терористична вълна в Европа.

В тези процеси има място за утвърждаване на диктаторски режими в някои държави или  за създаване на държава в държавата, какъвто пример се очертава в съседна Турция с групата «Пеликан» и частната военна фирма «Садат».

Създадената нестабилност е удобен времеви цикъл за реакция  на някои агресивни фактори, независимо, дали с търговски войни, локални конфликти или хибридни операции за да постигнат своите геополитически и геоикономически цели.

Кризата с коронавируса само ще ускори процесите на отмиране на неолибералния модел  и ориентирането ни към ценности на националната държава, традициите, семейството и човечността. Но тази криза, макар и да покаже недостатъците на досегашната система, няма автоматично да ни изведе на нов път, нито вследствие на нея веднага да се разпаднат международни организации. Последните ще се опитат по–скоро да се трансформират, отчитайки  своите грешки. А ако не успеят, тяхната роля постепенно ще се свива, а с това и значението им в международен план, което ще има последствия за икономиката и сигурността на страните–членки.

Управляващите в някои страни ще се опитат да парират критиките, изтъквайки, че са предприемали всичко в името на защитата интересите на страната. Може би ще станем свидетели на оттегляне на правителства, но едва ли единствено следствие  на масови вълнения и дори локални военни сблъсъци, каквито впрочем не са изключени.

Най–силни ще са последствията от икономическия срив, който още сега се очертава като неизбежен, както и от изостряне на миграционната криза.

Сегашната пандемия е нов вид криза, която включва поведението на милиарди хора и има обществени, здравни, политически, социални, психологически и културни измерения. За изхода от тази ситуация е важно решенията да се вземат от истински експерти с визия за бъдещето, защото в противен случай елитите ще бъдат пометени още след тази криза.

Ще са необходими нови форми на сътрудничество, които напълно размиват границите между държавните и недържавни участници. Следователно трябва да търсим баланса между националните интереси и нашата взаимозависимост в света.

Тъй като редица процеси ще зависят в известна степен от изхода от изборите в САЩ, някои експерти допускат, че Доналд Тръмп би могъл да ги отложи за по–късна дата. Но това ще му донесе обвинения в диктаторски методи и зависи дали такава идея би намерила подкрепа в консервативните среди. От това дали Доналд Тръмп ще спази обещанията си, ще зависи изхода от предстоящите избори.

Неправилно се поставя и въпроса дали Европа ще оцелее. Да, със сигурност ще оцелее от вируса, но тя трябва да се справи и с още няколко фактори, изтъкнати по–горе, а към тях трябва да прибавим и способността за солидарност и сплотеност след като преживя 3 кризи – през 2008 г                       /икономическа/, през 2015 г. /миграционна/ и през 2019 г. /Брекзит/ и влезе в четвърта през 2020 г. /пандемия/. Крайно време е ЕС да докаже своята ефективност, защото доверието на хората не е като морския прилив и отлив. Забавените реакции на Брюксел и отсъствието на незабавна помощ за Италия, фактът, че Китай и Русия с навременните си действия изпревариха ЕС, няма да бъдат забравени от хората. Поведението на Полша също е много показателно: тя забрани на руските самолети с помощ за Италия, също член на НАТО, да преминат през въздушното й пространство. За каква солидарност може да се говори?

Поведението на САЩ, които се опитаха да подкупят германска фирма, разработила ваксина срещу вируса, също допринася за загуба на авторитет на международната сцена. Когато дори арабски страни проявиха готовност да помогнат на една от най–засегнатите от пандемията страна – Иран, който за първи път от 60 години поиска кредит от 5 млрд от МВФ, за да се пребори със заразата, САЩ увеличиха натиска и обявиха нови санкции срещу Техеран. Докато САЩ демонстрираха егоизъм и се изолираха, Китай утвърждава влиянието си в Европа в кризисен момент.

«Букетът» от кризи, които се струпват върху света, дава отражение върху цялостната среда за сигурност. След като отделни страни започнаха да отказват участие в най–голямото за последните 25 г. военно учение «Защитник Европа–2020», САЩ спряха прехвърлянето на 20 хилядния  контингент, но не върнаха 6–те хиляди, изпратени до този момент, а доставената техника по първоначален замисъл така и ще остане завинаги тук. Очаквано коронавирусът започна да нанася щети на личния състав в армиите на НАТО. В американската армия до 22.03. 2020 г. се очертаваха 500 заразени и няколко десетки починали. Не случайно на 23.03.2020 г. в Германия изведнъж гръмна новината, че са изчезнали 6 млн. маски. Оказа се, че те спешно са били предоговорени за Бундесвера. Можем само да се досетим, дали и как е решен този въпрос за българската армия.

Наивно е да се вярва, че някои предложения в европейското медийното пространство като допълнителните 400 млрд евро до 2024 г. /при над 1 трилион евро военни разходи на НАТО/ да бъдат трансформирани в здравните системи на страните–членки, биха се приели от Брюксел и Вашингтон.

Предстоящият кризисен период обаче, принуждава вече страните към съкращения. Дори САЩ, преразглеждайки оръжейната си програма за следващите 10 г., съкращават например броя на самолетоносачите «Джералд Р. Форд»,  от 12 на 4, макар че водещ аргумент за това е и уязвимостта им от новите хиперзвукови руски комплекси.  Великобритания, която планираше 210,3 млрд за МО до 2029 г., отчита недостиг от 3,3 млрд, а след очертаващите се рискове този дефицит ще нарасне на почти 15 млрд евро. България отлага два от основните си проекти /за бойна бронирана машина за пехотата и за многоцелеви модулен патрулен  кораб/.

От друга страна, докато богатите западни страни могат да си позволят съкращаване на военните бюджети, за страни като България това би означавало още по–голямо изоставане на армията ни. Сега става до болка ясно, каква огромна грешка бе допусната с избора и предварителното изплащане на цялата сума за самолетите Ф–16. А само след няколко месеца т.г. вече можехме да имаме  Грипен на изплащане и със 104% офсет, тоест възвръщане на цялата сума и отгоре в инвестиции в икономиката ни точно в очакваната икономическа криза.

При формиране на нова политика след кризисния период би трябвало България да инициира заедно с други страни създаването на фонд за модернизиране на армиите на страните по външните граници на Европа, а не да разчитаме само на националния си  бюджет в тежки за народа времена за такива цели. Трябва да умеем да използваме стратегическото си географско положение.

Впрочем, коронавирусът се отрази вече и на отбранителната индустрия. Водещият европейски производител на ракетни системи MBDA спря временно производството си в няколко предприятия във Великобритания, Испания и Германия. Спряха работа корабостроителници в Италия и Испания. Използването обаче на видеореклами, като тази на Локхийд Мартин, показващи симулация на военновъздушен удар по руски оръжейни системи, очевидно срещу С 400 и мобилния ICBM Topol-M, придружени с понятия като „животоспасяваща операция” и „оцеляване”, никак не кореспондират с трагедията с коронавируса. Но мегакорпорациите на отбранителния сектор като Lockheed, Raytheon и други констатират, че цените на акциите им се повишават в хода на хипер–кампанията „руска заплаха”, която насища медиите повече от три години.

В сложни времена като сегашните разузнавателните служби също са подложени на изпитания и себедоказване. През 2002/2003 г. германското външнополитическо разузнаване BND  разкри седмици по–рано чрез подслушване на китайски комуникационни мрежи информация за SARS, неговото  разпространение  и  първоначалната стратегия на китайското правителство за прикриване на епидемията. През 2020 г. нещата съвсем не стоят така. В тази връзка сега германският „Билд цайтунг” отбелязва, че включването на службите за външно разузнаване е крайно важно в такава ситуация. От съществено значение е да се получи сигурна информация за истинската степен на заплахата. Към това се стремят разузнавателните служби като ЦРУ в САЩ и BND в Германия, тъй като много страни запазват в тайна мащабите на заплахата, защото това може да навреди на икономиката, туризма или доверието на населението в собственото държавно ръководство.

Израелското разузнаване МОСАД пък проведе редица допълнителни операции, за да бъдат доставени 4 милиона допълнителни теста от различни страни по света, а само първата доставка от 18/19 март т.г. беше за 100 000 такива. Някои си спомнят как американците непосредствено след промяна в България разпоредиха незабавно да бъде закрито научно–техническото  разузнаване, въпреки че дори всяка по–голяма компания има такова.

Днес нещата стоят по–различно и в един друг аспект. Това е неизбежното сътрудничество на разузнаването с научните среди и техническото обезпечаване на специалните органи. Хроничното недофинансиране и на двете области – наука и разузнаване и опитите за политизиране и използване в тясно–партийни нитереси не помагат на жизнено важни за държавата структури.

От 13 до 16 август 2019 г. американското правителство проведе учение за действие при очаквана пандемия под наименование „Crimson Contagion”, което разкри потресаващи недостатъци в американската система за здравеопазване. Ведомствата нямали „никакъв поглед върху ситуацията”, нямали понятие, каква информация трябвало да препредадат. Симулационни тренировки са били проведени в разузнаването и в Министерството на отбраната, но без да се подготвят реално за посрещането на пандемията. В ежегодния доклад на разузнаването /за 2019 г./ е направено следното предупреждение: „Ние оценяваме, че Съединените щати и светът ще останат уязвими към следващата грипна пандемия или мащабно огнище на заразна болест, което може да доведе до големи проценти на смърт и инвалидност, а това сериозно влияе върху световната икономика и международните ресурси ”. Едва на 18.01.2020 г. обаче, благодарение на съдействието на двама служители от разузнаването, министърът на здравеопазването  Алекс Азар успява по телефона да обърне внимане на президента Доналд Тръмп за задаващата се заплаха. Тоест, тук опираме до въпроса, какво е готово или способно да разбере и използва държавното ръководство в една страна от предлагания му разузнавателен продукт. Решенията трябва да се вземат на база на надеждна информация и превантивно, а не да се гърчим във формулирането им, когато ситуацията вече  е силно усложнена.

Независимо дали корона–вирусът има естествен или изкуствен произход, разрушителните му последствия ще предизвикат интереса и изкушат някои центрове за хибридни атаки да разработят  подобни средства. И тук е ролята на разузнаванията да информират своевмременно за това.

Въпросът за вътрешната сигурност е от особена важност, защото очакванията са че съчетаването на кризите може да предизвика вълна от престъпност, народно недоволство, грабежи и убийства. През последните седмици се е увеличил значително броят на кибератаките, споделят от Пентагона. Мерките, които се вземат от някои страни, дори с очевиден риск за погазване на демократични норми, на човешки права, подсказват, че някои се страхуват повече от последствията след кризата, отколкото от смъртоносния вирус. Редица експерти предупреждават, че някои ограничения ще бъдат запазени от управляващите и след преминаване на пандемията.

Очевидно сме в период на все по–ескалираща тотална хибридна война. Оцеляването на нациите обаче, не се свежда само до защита от корона–вируса.  Нито с пълна централизация, към каквато се стремят финансовият капитал и „дълбоката държава” /където я има/ и поставяне под контрол на по–голяма част от света. Повече от всякога е необходим здрав разум, критична и комплексна оценка на събитията  и единство срещу опитите  да  се отнемат завоювани от човечеството свободи и права. За да можем да бъдем субект в изграждането на новия световен ред, а не територия за чужди експерименти.

 

 

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…