Преди няколко дни се възмутих, че нашите управляващи възприемат подпомагането на малкия и средния бизнес, да не говорим за обикновените труженици, като популизъм. Е, обстоятелствата ги накараха да пристъпят към този „популизъм”, макар и със забавяне, половинчато и недостатъчно ефективно, но май ще им се наложи и да продължат по този път. Мисля, че голямото нежелание държавата да влезе в защитните си функции към собственото си население се дължи на десетилетното господство на неолиберализма и пълното отричане на кейнсианството и други теории, които в миналото са изиграли важна роля при преодоляването на кризи. Просто огромната част от днешните млади икономисти са обучени да мислят само като монетаристи.
Но не за това ми е думата. Ново потвърждение на старата българска поговорка, че ситият на гладния вяра не хваща, получихме с решението за задължително носене на маски на обществени места. Изобщо не го оспорвам, убедена съм, че трябва да се вземат всякакви мерки, за да се спре и преодолее пандемията. Става дума за начина, по който се предлага да се приложи тази мярка.
Оказа се, че от събота вечерта носенето на маски извън дома ще бъде задължително и при неспазването му ще бъдат налагани глоби (1). Моят въпрос не е как ще бъде организирано налагането на глоби, за което питаха част от журналистите, а как ще бъдат осигурени маски за всички, които са извън дома си. За онези на първа линия държавата се погрижи да бъдат осигурени. Но какво трябва да направят останалите граждани? Отговорът на щаба е ясен – да си купят маски най-късно до събота, за да не бъдат наказвани. А грижата на властите е само да проверят дали навсякъде има маски. Дотук – добре.
Какъв обаче беше отговорът на въпроса на един журналист, който попита, цитирайки закона, каква ще бъде ролята на централната и местната власт. Според цитирания текст, те би трябвало да осигурят средствата за защита на гражданите? В отговор ген. проф. д-р Мутафчийски съвсем искрено сподели колко е бил потресен от разговора си с позната общопрактикуваща лекарка в Германия, която казала, че сама си купува маските. Това беше отговорът!
Да, сигурно сама си ги купува, така както аз сама си купувам книгите, които са ми необходими за професионалната ми дейност. Но какво да кажем за хората, които са останали без работа, често цялото семейство, които имат да изплащат заеми или получават ниски пенсии? И те ли трябва за всяко излизане да си купуват маски от по няколко лева? Мога да попитам как може да се налага задължение, без да се осигурят средства за осъществяването му, но ми се струва излишно.
По-важно ми се струва да призова всички не просто богати, а задоволени българи и най-вече властите, които спадат към тази категория, да не мислят само за себе си, а и за онези, които са най-ощетени от кризата. Да, хората с най-ниски пенсии ще получат допълнително по 40 лв., но за маски ли трябва да ги харчат?
След като и консерваторът Борис Джонсън призна, че Великобритания трябва да се опре на общественото чувство и така си позволи да оспори мантрата на Маргарет Тачър, че нямало такова нещо като общество, какво да кажем на българските управляващи? Моят призив е: нека бъдем не само дисциплинирани, а и солидарни, да мислим не само за себе си, а и за всички членове на онова, което наричаме общество – хуманно общество!
[1] Само ден, след като беше оповестена заповедта за задължителното носене на маски и високите глоби за неспазването ѝ, министър Ананиев отмени собствената си заповед. Това е похвално – поздравявам правителството. Но това не отменя мисленето, което доведе до първоначалната заповед. Затова не смятам, че коментарът ми е бил излишен.
Искра Баева
