АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Боян Дуранкев: Уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете максималните заплати, давайте повече на работниците си

Боян Дуранкев - 02 април 2020

Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Отлага се заседанието на парламента, на което трябваше да бъде обсъдена актуализацията на бюджета. Предложението за промяна в държавния бюджет включва увеличение на максималния размер на държавния дълг до 10 млрд. лв. и дефицит в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт или 3,5 млрд. лева. 1, 43 млрд. лв. са предвидени за мярката „60/40“, състояща се в поемане от държавата на 60 на сто от заплатите на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки. Предложението срещна острата реакция на работодателите, които го определиха като неработещо. И още: разчетите показват, че бюджетът ще събере почти 2 милиарда и половина лева по-малко от различните данъци и осигуровки. В очакване сме Централната и търговските банки да обявят своите мерки за облекчаване на кредитополучателите. Дали подготвяният временен мораториум върху плащането на вноските по кредитите на гражданите и фирмите ще се отложи и с колко дни, и дали изобщо ще се случи? Овладим ли е очертаващият се икономически и финансов хаос? Питаме проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг.

Боян Дуранкев: И дано да намерим решение на всичко това, което вие казахте. Разбира се, това, което споменахте като факти, като данни, все още донякъде е и теория, защото парламентът трябва да си каже в края на краищата тежката дума. А за разлика от учениците и учителите, които минаха на онлайн обучение, явно парламентът не е способен или му се забранява, или нещо друго. Но все пак тъй като нещата са сериозни, действително мерките, които трябва да се вземат, са много по-сериозни, отколкото си даже въобразяваме в момента, че това, ще бъде достатъчно.

Водещ: Какви по-сериозни, проф. Дуранкев?

Боян Дуранкев: Първо трябва да признаем, че в момента светът има своя глобален Сталинград. Или ще смачкаме този неприятен коронавирус, или той ще ни смачка тотално. Преди малко получих данните от САЩ. В най-лошия сценарий прогнозират 2,5 милиона души загинали. А по време на всичките войни през последните 75 години САЩ имат четири пъти по-малко загинали хора. А що се отнася до България, това, което става, прилича на микробългарски Сталинград, а всъщност Сталинград го споменавам, тъй като там се решава изходът на Втората световна война. Не се решава в Берлин.

Водещ: И какъв ще бъде нашият Мамаев Курган?

Боян Дуранкев: Много го добре го споменахте. Там битката е била жестока.

Водещ: Известна е като една от решителните битки от Втората световна война. И какво трябва да се прави?

Боян Дуранкев: Отговорът на света още веднъж ще го спомена. В момента гледаме хората, забравяме сектори от икономиката. Ще го кажа още по-трудно, както го споменават в Европа, в Испания, в Италия, вече навсякъде: спасете хората, убийте икономиката. И за да не се убие самата икономика, трябва да функционират така наречените съществени сектори. Тъй като несъществените са замръзнали. Круизните в момента движения са абсолютно спрени. Спряха самолетите, изключително много. Затвориха хотели и ресторанти. Това са несъществените сектори за момента, но съществените трябва да останат в битката за хората. И в този момент, когато се намираме на първи април, не зная дали е сериозно или не да мислим, за два или за три месеца извънредно положение, за трудности до края на годината. Защото никой няма познание нито кога ще спре тази пандемия, нито кога ще се открие лекарство за лечение на болните, нито кога пък ще има ваксина за здравите. Но да допуснем среден сценарий, засега трите месеца с евентуално продължение до още шест месеца, което ще означава едва ли не смърт на някои от несъществените, както сега е модерно да се наричат, сектори, въпреки че те за българската икономика са много важни.

Но какво трябва да се направи, за да се спасят хората? Първо се мисли за хората и затова може би трябваше решението, което да се вземе, първоначално е хеликоптерни пари за хората, които са в първите окопи, които ще бъдат най-засегнати. В случая правителството реагира с този жест към лекари, медицински сестри, санитари, които са в първите окопи, които ще пострадат и те пострадаха също първи. Вече имаме жертви и от тях. С тези 1000 лева ще бъдат подкрепени – малко или много, парите са добре дошли. Но също така трябваше да се помисли за децата, които не могат да ходят на детски ясли, на детската градина, на училище, и родителите трябва да бъдат, поне единият, от около тях, поне до 11-годишна възраст. Хеликоптерни пари в размер на 100-150 лева на семействата, които са под екзистенц-минимума, в България са необходими. И за възрастните хора, които също са с пенсии под екзистенц-минимума, мисля, че казусът при тях ще се реши възможно най-лесно.

Водещ: Проф. Дуранкев, извинете, за какви хеликоптерни пари говорите? Нямаме печатница в мазето, както казва Левон Хампарцумян. Откъде да ги вземем, за да ги хвърляме от хеликоптера?

Боян Дуранкев: Веднага отивам откъде да ги вземем. Първото нещо,
актуализацията на бюджета предстои да се направи и това надуване на дълга, на този етап с 10 млрд., както се очертава, въпреки че то ще надмине и най-страшните неща като дълг, които бяха във времената на Живков, брутният дълг на България като цяло имам предвид.

Водещ: Той беше 10 млрд. с лихвите през 1989-а година.

Боян Дуранкев: Беше 8 млрд. и нещо реално. Да, не е много при 9 милиона население. Сега ще стане доста повече. Но спасението на хората вероятно ще изиска тези хеликоптерни пари. Защото тези, които са против хеликоптерните пари, само да спомена, че получават хеликоптерни пари от фондации от чужбина. Това не е много различно от хеликоптерните пари в България. И те живеят десетилетия вече с хеликоптерни пари. Точно тези, които са против хеликоптерните пари.

Но пак се връщам към бюджета. Първото е да се помисли как да се ориентират приходите при намаляващи възможности на бюджета. И тука някои от сметките са добри, някои от сметките не са никак добри, защото не е тайна, че в момента цената на петрола беше довчера 23 щатски долара бренд, суровият петрол, а разчетите, които бяха подготвени в нашия бюджет в началото на годината, бяха за 58 щатски долара, а сега в момента са 36 щатски долара за барел. Това означава, че ще имаме спад в приходите от акцизи и от ДДС съответно, защото хората пътуват много по-малко, отколкото преди кризата. И намалението трябва по някакъв начин да се компенсира.

И тук ще си позволя елегантна критика към финансовия министър, който се радва и е щастлив от стабилността на данъчната система. В такива времена данъчната система се пипа към и от тези, които имат най-много. Защото например по линия на данъците на физическите лица ние имаме хора с месечни заплати 50, 60, 100, 200 хиляди лева. И ако на един такъв доста богат човек му се вземат, да кажем, 30 % като данък, това няма да го ощети много. Защото със 140 хиляди лева все пак ще може да преживее.

Така че има възможности бюджетът. Бюджетът има възможности да преразгледа много сериозно корпоративния данък. Защото сред 100 или даже 500 най-големи компании, които оперират в България, до този момент, някои от тях не са платили и лев данък. И то ще станат 10 години. Как живеят, как функционират тези компании, явно, че имат скрити резерви.

Ще трябва да бюджетът да преразгледа трансферите към офшорките, които излизат от България, ще трябва да преразгледа много пера, и сивия сектор включително. Така че има поле за маневри финансовият министър и неговият екип да потърсят малко по-добри възможности на този етап. В извънредното положение, както всички хора се стягат, минават към аскетичен, диетичен режим, да поогледат откъде могат да вземат и ако нямат 100 диоптъра късогледство, ще видят доста места, откъдето могат да увеличат приходите.

Що се отнася до разходите, също трябва да се погледне и по какъв начин да се доусъвършенства тази система 60:40, въпреки че работодателските организации, част от тях казаха, че това е напълно недостатъчно, искат 80 на 20 или даже 100 на 100 покриване. Но пак поставям въпроса: ние трябва да държим хората да оцеляват тези, които работят, и да имат за своите семейства за храна, за отопление, за енергия, за образование на децата си. И тези хора трябва да получат достатъчно средства, така че минималната заплата там, където е необходимо, трябва да се пипне леко нагоре. Работим в извънредни положения все пак. И максималната заплата също може да се насърчи, от трибуната на парламента да се каже: уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете максималните ваши заплати, давайте повече на работниците си и да преминем заедно през този период.  Защото ако вземем съотношението минимална – максимална работна заплата и неравенството в България, в крайното неприятно, отвратителното състояние на тази стабилна икономика и на това стабилно социално състояние е, че имаме най-голямото социално неравенство в целия ЕС. И то при положение, че сме най-бедната страна.

Тоест при едно по-мъдро, по-зряло управление, не така детински, не така просто технически смятащо, могат да се видят много резерви и както и щабът с лекарите, както и министър-председателят го виждаме всеки ден, може да се помисли много сериозно по какъв начин някои трябва леко да си позатегнат колана в тези времена, защото целият български народ го затяга, а не се знае колко ще продължат тези тежки времена не по Дикенс.

Водещ: То да не се скъса този колан, проф. Дуранкев. Но като ще се подпомагат фирмите, как това ще стане, след като няма класация на компаниите?

Боян Дуранкев: Ето че опряхме до нещо много важно, което вие сте го усетили. Защото в САЩ, в други страни компаниите си имат класации. И тъй като нямаме такава класация в България, това нещо е изключително трудно. Но решението сме го обсъждали с колеги, даже днес и вчера го обсъждахме. Виждате, че всеки човек, който излиза от населено място или влиза в областен, общински град, той носи декларация. Ако се пуснат такива декларации с това, какво е в момента състоянието на компанията, това не е трудно да се види. Защото те държат част от резервите, от спестяванията си в чужбина. Едни официални декларации, които да носят тежест и след това, ако някои не отговорят правилно, тогава ще се види в кои сектори при преки и пълни разходи икономиката може на този етап да оцелее. А след това междувременно правителството е длъжно заедно с парламента, разбира се, да подготви цялостен план за възстановяване и развитие. Защото ако спадът е 6% сега, ще ни трябват поне две години да достигнем нивото отпреди началото на кризата, хубавото време на 1 януари тази година.

Водещ: А имаме ли картина на стойностно-статистическия живот? Колко струва той?

Боян Дуранкев: За щастие има нещо подобно, което се изчислява в САЩ. И те правят много хубави и точни изчисления. Това е радостното. И показаха, че колкото повече се спасяват човешки животи, толкова повече след това тези човешки животи се отплащат. Защото икономията води до смърт, води до тежки поражения. Да не се заблуждаваме, че тези, които излязат след това
спасени, излекувани, няма да имат здравословни проблеми: когато изминеш 10 метра, все едно че си изминал над 10 километра, твърдят тези, които са преминали през заразата. Но имаме модела, той е на Университета в Чикаго, който изчислява точно по какъв начин може след това да се прецени тази стойност на живота. Те казват, че при техните изчисления това е около 11 милиона долара на човек. И ако се спасят тези 1,76 милиона животи, които се допуска, че могат да загинат, това означава повече от 20 трилиона долара. Това е повече от БВП на САЩ за година. Така че безценното нещо, което се изчислява, е, че това е човешкият живот. И няма съмнение, че колкото и да го смятаме днес, на първи април, други ще бъдат сметките на първи май, трети ще бъдат сметките на първи септември. Но да спасим хората, това е. И да си извадим поуките, разбира се. Защото няма да се върне предишният свят. Например виждаме едно нещо, че много важни сектори, и то които сме ги
забравили, които тълкувахме, че не са толкова важни, дигитализацията, да, суперважна е, стената за катерене, ако позволите да се пошегувам, много интересна и много важна е, но за мен не е толкова важна, колкото общественото здравеопазване. И изведнъж в целия свят, забележете, в целия свят общественото здравеопазване излезе пред всички останали. Което означава, че секторът обществено здравеопазване стана не търговски, национализираха се по един или друг начин частните болници, включително в България, тези задължения, които се поемат, това са вече частично по един или друг начин национализиране. И националната здравна каса, слава Богу, че не я демонополизираха , за което настояваха откровените лобисти на корпорациите. И най-важният извод, до който трябва да опрем, е: ЕС трябва да се събуди от летаргията, че след като е минал толкова години от своето основаване, след като са влезли държавите в него без референдуми, с изключение на Ирландия, може да продължи така да съществува.

Ами, трябва да мисли вече за единна минимална и средна работна заплата на заетите лица в дадения сектор. За да няма преливане на българи и румънци към Италия, към Испания и Германия. Трябва да мисли за единни нормативи, за поликлинично и болнично обслужване в обществения сектор. Трябва да помисли, какво да оставя на частния сектор. И това са т.нар. несъществени здравни дейности, които са нещо по-различно. И забележете, това, за което европейците настояват, е нещо, което го знаем ние, по-възрастните. Навремето си казвахме Живков го возят на мерцедеса, пък нас – не. Това, което трябва да кажем днес, е, богатите не трябва да се лекуват в бутикови болници, а в нормални болници както всички останали граждани. Или водещото става връщането на европейския принцип, който гласи: равенство на достъпа. А не богатият при богатите, бедните към дърводелците, както се казва.

Водещ: Бедните кучета ги яли, така ли?

Боян Дуранкев: Да, да, да. Най-големият дефицит в момента в Италия и в Испания е за дърводелци. За съжаление. За коване на онези неприятни сандъци, които не достигат там в момента. Та така. Хубаво е, че благодарим, както казаха вече някои, на този коронавирус, че ни разтърси съзнанието. Защото много неща, много човешки, хуманни отношения бяха пренебрегнати, а в икономиката на преден план стана ясно, кое е важното: точната, честна информация, тоест медиите. Второто нещо са здравеопазването, образованието и науката. Третото нещо са храната, водата и енергията. И след това можем да мислим за други весели работи, включително за навика на обикновения българин да отиде през лятото две седмици на Халкидики. Родопите и Стара планина тази година ще ни посрещат по-топло и по-приятно, отколкото Бяло море, например.

Цоня Събчева

Източник - Радио „Фокус“, „Това е България“
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия,…