За „студен резерв“ говорят енергетиците. Това са мощности, които избрани топлоцентрали поддържат в готовност за включване в периоди на най-голямо натоварване на енергийната система на страната. За тази своя „готовност“, но без реално да заработят, собствениците на тези топлоцентрали получават десетки милиони от държавата. Трябва ли да се учудваме, че на такава привилегия се радват почти изключително частни дружества? И още: като си знаем „добрите бизнеспрактики“ у нас, трябва ли да се учудваме, че когато веднъж на няколко години се наложи „студеният резерв“ да се включи, той се оказва неподготвен да изпълни функцията, която се очаква от него.
Вероятно в България има и други системи, които поддържат такъв „студен резерв“, но той не е законово регламентиран, въпреки че практически е свързан със същите или подобни привилегии. Епидемията от коронавируса разкри една такава система – тази на здравеопазването.
Числото на регистрираните случаи с COVID-19, на тежко болните и починалите неумолимо расте. Няколко големи болници („Пирогов“, ВМА, Александровска, Втора градска) поемат почти цялата тежест на епидемията и медиците в тях са на ръба на силите си. А в страната има над 130 частни болници, някои от тях големи, с най-модерно оборудване и висококвалифициран персонал. Почти нищо не се чува за тяхно участие в битката със заразата. Практически целият поток от заразени, приети за болнично лечение, се поема от държавни болници – предимно в София и в някои областни центрове. Тук-там се споменава за някои vip-персони, които се лекуват от коронавируса в частни болници. Та нима те ще бъдат оставени на произвола в претъпкани отделения за простосмъртни?
Но ето че не съм прав: не е вярно, че „нищо не се чува“. Ръководителите на частни болници, и по специално на най-големите, са особено активни напоследък с декларациите си за готовност да се включат с всички сили и средства в битката с коронавируса. Болница „Света Екатерина“ се хвали със своята апаратура и специалисти, болница „Света София“ и други също рекламират своята подготовка за включване в борбата срещу заразата. Мощни са, готвят се – добре!
Но защо действително не се включат?
Нима не е настъпил моментът те да покажат своя ангажимент към българските граждани, които им плащат със своите здравни вноски? И кога всъщност ще настъпи моментът?
Има сериозни признаци да смятамe, че такъв момент няма да настъпи. Казва се например, че частните болници ще се включат в битката с COVID-19 „след запълване на отделенията в държавните болници“ (ФАКТИ.БГ, 24 март). Интересно, кога ще настъпи този миг? Колко много хора ще загинат, без да са „запълнени“ държавните болници, защото много от тях и без това едва се справят, някои са пред затваряне или са вече затворени. И какво пречи частните болници да се включат веднага и да поемат пропорционална част от бремето. Какво по-естествено и по-справедливо от това?
По отношение на въпроса кога? Има и други извинения. Д-р Христо Мазнейков, управител на болница „Света София“ обяснява: „Новите отделения [предназначени за болни с коронавирусна инфекция в частни болници – И.К.] ще заработят след заповед на здравното министерство“ (Канал 3TV, 26 март). А пък това пусто министерство все не разрешава. Дали пък то не следва твърде прозрачните желания на своите любими подведомствени да останат настрана от коронаужаса, като си останат само с декларации за готовност, солидарност и т.н.?
„Министърът ще каже, кои болници ще продължат да се занимават с нормалната медицина, защото е хубаво да се запазят и такива болници на този етап“ – казва същият д-р Мазнейков в същото интервю за Канал 3TV. И така, за едни трябвало да остане „нормалната медицина“, а за другите – справянето с епидемията. Не е ли ясно вече, кои са едните и кои – другите. Какво друго е това, ако не двоен аршин – привилегироване на едни за сметка на други?
Интересна е и официалната позиция на големите частни болници от 17 март за тяхната готовност да се включат в битката със заразата. Това е поредната им декларация, целяща „избягване на всякакви спекулации в обществото“. Но за да няма „спекулации“ са нужни действия, а не декларации и обещания с неясен хоризонт. „Ние наблюдаваме и осъзнаваме“ – успокояват ни авторите на документа. Красноречиво е и тяхното „можем да бъдем допълнително полезни“. Какво може да значи то, освен че в настоящата здравна криза се виждат като допълващ, а не основен елемент от здравната система, наред с държавните и общинските болници? И представете си: те „с готовност биха приели планиране на разговори и следващи стъпки с национални институции и Националния кризисен щаб“. Е, вероятно тези разговори вече са „планирани“, а може би и са били проведени. Практически резултат няма. Със заповед на Министъра на здравеопазването от 27 март 2020 г. се правят два списъка с лечебни заведения, държавни и частни, които да поемат пациенти с различна степен на усложнения от COVID-19. А на практика нищо. Но със списъци и декларации болни не се лекуват.
Но не си мислете, че здравните предприемачи стоят със скръстени ръце и си губят времето.
Съществува частен коронавирусен бизнес,
който се разви за броени дни
и има чудесно бъдеще пред себе си. Имам предвид тестването за коронавирус в частни лаборатории и лаборатории на частни болници. За един тест клиентът заплаща 100-120 лева, твърдят медии. Страната е покрита с гъста мрежа от такива лаборатории. В същото време държавният сектор се оказа съвсем неподготвен в това отношение – в началото само с две лаборатории за цялата страна, намиращи се в София. Наложи се да се открият нови държавни лаборатории в столицата и страната, но все още потенциалът им е недостатъчен и не може да се сравнява с този на частните.
Държавният сектор изнемогва поради липса на тестове, на лаборатории и персонал за тях. Нищо подобно няма в частния сектор – за него кризата е още един шанс по пътя на единствената му заветна цел. На никой в държавата и наум не му минава да му налага ограничения и правила в това отношение. Нещо повече, държавата ще му даде още едно рамо: отскоро е в сила разпоредба, според която НЗОК ще покрива 60% от цената на тестовете, извършвани в болници, които имат договори с Касата. Така потокът на хора към частни болници ще се увеличи по простата причина, че държавните лаборатории са прекалено натоварени с нарастващия брой на действително болни и контактни с тях лица.
През последния месец COVID-19 наруши обичайната дейност на всички лекари и лечебни заведения. Пациенти ги посещават само при крайна нужда – поради страх от заразяване и съобразно съветите на самите лекари. Вследствие на това болниците не могат да покрият необходимия пакет услуги съгласно договорите с НЗОК. Като антикризисна мярка Касата и Лекарският съюз сключиха споразумение за заплащане на 85% от стойността на онова, което лекарите и болниците биха „заработили“ при нормални условия. И нали се досещате, че тази помощ се дава на всички – и на болниците, които посрещат и лекуват заразени, и на болниците, които продължават да практикуват „нормална медицина“, въпреки че имат потенциала да приемат и коронавирусно болни, и лекарите, които са принудени да контактуват със заразени и болни, и лекарите, които могат да се изолират от такива нежелани пациенти. Накратко:
едни ще теглят хомота,
други ще правят само това, което им е изгодно
А когато държавата плаща, изведнъж всички са равни – еднакво пострадали и еднакво заслужили.
Наясно ли сме с всичко това, даваме ли си сметка за истинското положение на нещата? Струва ми се, че не е голяма философия да го разберем. Сигурно много българи най-малкото се досещат за тези неща. В медиите обаче е трудно да се открие критично вглеждане в тази грозна картина. Те тиражират охотно „позициите“, „декларациите“ и рекламните изявления на частните болници. Странно е, че критични коментари почти отсъстват и в иначе критично настроени медии. Дори във вестник „Дума“ (2 април) ще срещнете статия за тестването за коронавирус в частни лаборатории, която съдържа толкова „полезни“ подробности (включително имената, адресите, телефоните и работното време) на тези лаборатории, че си е чиста проба статия-реклама за тях.
Та ето какъв „студен резерв“ в лицето на частните болници поддържа българската здравна система. В нормално време те работят без ограничения и така искат да бъде и в период на криза. В тежките дни, които страната преживява сега, те не желаят да поемат бремето, което им се полага, съобразно капацитета им, под предлог че пазят силите си за още по-тежки дни. В спокоен период не поддържат никакви резерви, които да се употребят в кризисен период. Във време на криза пък, когато трябва да се мобилизират в максимална степен в защита на общественото здраве, те искат да бъдат резерв. Когато отделенията им и без това са празни поради отлив на пациенти, те симулират обособяване на специални отделения, които да послужат за настаняване на коронавирусни пациенти, но не сега, а незнайно кога.
Те ще се включат, „ама друг път“, „някога, но не сега“.
Мисля, че здравната ни система не се нуждае от такъв скъп придатък. Щом като искат да действат само съобразно своя финансов интерес дори в условията на пандемия, логично е да престанат да тежат на Здравната каса и бюджетите на държавата и общините. Логично ли? Но логиката на рационално функциониращите институции е една, а пък логиката на корупцията – съвсем друга.
