АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Организираната престъпност се цели в парите на ЕС и закъсали фирми в Източна Европа

Симеон Николов - 12 април 2020

Главният прокурор на Палермо  Франческо Ло Вай илюстрира предупреждението си за активизиране на организираната престъпност след корона–вирусната криза  с един анекдотичен пример от времето на падане на Берлинската стена: В операция за подслушване прехванахме разговор меду двама мафиоти, един от Италия и другия вероятно от Германия. Италианецът приканвал немеца да насочи финансите си в източно–европейските страни и да купува закъсали ресторанти, хотели, фирми. Правейки асоциация с днешната ситуация, прокурорът заявява, че това показва два факта: Мафията при всички ситуации винаги е готова да действа на международно ниво. За това е особено важно да се засилят контролните мерки по отношение на паричните потоци и инвестиции в следващите месеци в цяла Европа, особено при обществените поръчки.

Този сигнал не е изолиран. Още в началото на април 2020 г. най–влиятелната международна организация за борба срещу прането на пари и финансиране на тероризма  FATF /Financial Action Task Force/, в която членуват 35 страни, предупреди, че кризисната обстановка и облекчените условия от държавите за предоставяне на кредити  създават условия за организираната престъпност да се добере до  «бързи» пари за своите сделки и разшири възможностите си за печалби и влияние.

В България имаме не един спомен за отклоняване на средства от програми на ЕС, било то чрез представяне на стари новобоядисани машини за нови или чрез фалшифициране на данни за използвана селскостопанска площ, та стигнем до ден днешен с потънали средства за строителни проекти и изгарянето или скритото разхвърляне на боклука от цяла Европа.

По принцип действията на организираната престъпност се разпростира на три нива: местно, национално и международно. Вклиняването й в схемите за получаване на пари от ЕС не е обаче основната й цел. Много по–важно за нея е използвайки ситуацията на  кризата да инвестира незаконните си финансови натрупвания в нови проекти, така че в края на краищата да се слее с икономиката, а от там вече и да налага условия и влияние. А това вече е реална опасност от подкопаване на икономиката на държавата.

Италианските прокурори смятат, че е повече от вероятно мафията да се насочи към изкупуване на бизнеси и реинвестиране на големи суми. Мафията може да подпомогне малки предприятия със свои кредити, а по–късно да поеме контрола върху тях. Също и нови фирми, които трудно биха получили банкови кредити на този етап, могат да се окажат в плен на мафиотски мрежи. И би било много по–полезно, ако усилията на българските органи се концентират върху разкриване подготовката на такива престъпления, отколкото да следят какво мнение е изразила председателката на Асоциацията на фармацевтите при това от името на организацията, която представлява.

В страни, в които мафията има традиции, тя демонстрира такава загриженост за изпадналите в затруднение дребни собственици, че в някои отношения заприличва на «Ислямска държава», с изключение разбира се на събирането от последната данъци.

Банките са задължени да документират подробно информацията за клиентите си, така че да предотвратят възможността за пране на пари или финансиране на тероризъм. Международни организации като FATF обаче, обръщат внимание, че е възможно като гаранция да бъдат представени недвижими собствености  на мафията чрез подставени лица. В България правилно се въведоха условия, между които и коректно банково досие, но в западноевропейски страни предупреждават, че практика на престъпниците е да използват «спящи» фирми, които след получаването на кредита изчезват, каквито примери е имало в строителния бранш в Германия.

Германските експерти в борбата срещу организираната престъпност са сигурни, че през следващите месеци много големи финансови суми с нелегален произход ще поемат своя път в легалната икономика. Колкото по–големи дефицити се отварят в пазара, толкова по–лесно ще бъде за организираната престъпност да увеличава печалбите си. Би могло да се говори и за концентрация на богатството на престъпния свят. Въпросът се свежда до това, дали държавните органи ще имат капацитета да се справят с предизвикателствата и ще трябва ли да изоставят едни сектори от своята дейност за сметка на други.

Под прикритието на борба срещу тероризма процъфтява шпионажът. В Германия обаче не се чувстват беззащитни пред САЩ както по времето на президента Обама, когато инсталираната програма на NSA позволяваше подслушване на приятелски страни. Германската индустрия отдавна използва технологии на разузнавателните служби, които я защитават от кражби на технологични данни. Американските IT–фирми не получават никакви поръчки в тази сфера.

В условията на корона–вирусна криза обаче, станахме свидетели, как САЩ отклоняват доставки на предпазни средства за европейски страни, което заприлича на съвременно пиратство. Израелското разузнаване пък достави тайно и незнайно откъде такива за населението на Израел.

«Европол» предупреждава в своя доклад, свързан с коронно–вирусната криза, че се очертава увеличаване на престъпността. Това е необходимо да се знае, предвид на някои твърдения, че в условия на ограничения заради заразата, престъпността намалявала. Финансовите измами и отклоняването на средства са само две от многото проявления на мафиотската активност.

Престъпният свят използва времето на кризата за кибератаки . Световната здравна организация предупреди изрично за т.н. корона–фишинг имейли. Киберпрестъпници хакнаха видеоконференции с нацистки пропагандни– и порно– видеа. В България продължават да заливат адресите ни в интернет със съобщения от «банки», «адвокати» и кой ли не вече, с които се искат личните ни данни, сметки и др. без да сме чули досега, че тези опити са блокирани и престъпниците са подведени под отговорност.

Органите за сигурност в западноевропейските страни констатират, че особено активни стават десните екстремисти, които се подготвят за техния ден «Х», когато трябвало да избухне гражданска война. Затова наблюдаването на тези контингенти трябвало да се запази.

Разбира се, че организираната престъпност също е затруднена в условията на криза и ограничения от наложените от държавата мерки. Например при производството на нелегални стоки като наркотици или фалшиви лекарства са необходими определени суровини, чиято наличност сега е ограничена. Същото важи и за транспортирането им. Традиционните места за срещи и разпространение на наркотици са затворени. Вследствие на това значително се увеличава ролята на интернет като платформа за предлагане. Но в същото време не трябва ли затрудненията в разпространението на дрога да улесняват органите за разкриването й, например на по–активната й мрежа?

Престъпността открива и нови полета за своята дейност– нелегалното производство и бързо пласиране на стоката на нелегалните пазари. Това е характерно за цели сегменти на продуктовото и пазарно пиратство. Използването на такива продукти може да бъде опасно за живота на човек– от фалшивите лекарства, през имитацията на накладки за коли до моторните дърворезачки.

В коментарите в западноевропейските медии се срещат и предупреждения за възможни ситуации на обществена нестабилност, ако кризата продължи дълго и икономическата криза не бъде овладяна, а безработицата расте главоломно, или както българският президент сполучливо заяви, «ако гладът победи страха», още повече, че имаше вече примери в Южна Италия на опити за разграбване на магазини и складове.

На национално ниво според мнението на западноевропейски експерти би трябвало да работят постоянно интердисциплинарни експертни съвети, които още при нормална обстановка да създават програми и откриват недостатъци в материалното и организационно обезпечаване на сигурността за да не бъдем винаги изненадани, когато настъпи кризисна ситуация. В български условия внимание заслужават тенденциите в оборудването и осигуряването на полицията в някои западноевропейски страни след очерталите се условия на тероризъм и вътрешни вълнения и сблъсъци, провокирани от местни и чужди екстремистки, расистки или религиозни организации или популистки партии, застрашаващи вътрешния ред и сигурност. Това ниво на оборудване се приближава в известна степен към армейското. Тоест, все повече високотехнологичните средства и високото качество на подготовка на личния състав както в полицията, така и в армията стават много по–важни, отколкото количествения им състав.

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…