„Панаирът на идеи продължава“ – така днес „Les Echos“ започва анализа си, озаглавен „Конфронтация около финансирането на възстановяването в Европа“. В четвъртък ще започне видеоконференция на държавните и правителствените ръководители на ЕС-27, за която основният конфликт вече е очертан. Испания ще предложи създаването на общ европейски фонд от 1500 милиарда евро за подпомагане на страните в борбата им със здравната и икономическата криза. Предложението ще бъде този фонд да бъде набран чрез т.нар. вечен дълг. Това е дълг, на който се изплащат само лихвите. Испания смята, че на най-засегнатите държави трябва да се предложат субсидии, а не дългове, като за това са приготвили ясни и прозрачни критерии – брой заразени, спад на БВП, ниво на безработица и др. Италия ще подкрепи идеята за общ европейски дълг като израз на европейска солидарност. Тази идея обаче ще срещне категоричната съпротива на Германия и Нидерландия, които смятат, че не е редно да поемат солидарно финансови задължения със страни, чиято финансова дисциплина смятат за недостатъчно добра.
Къде сме ние? Кого ще подкрепим – Испания или Германия? Парадоксално е, но може да се окаже, че най-бедната страна в Европейския съюз – България, няма да покрие критериите за закъсалост. Броят на нашите заразени не е голям в сравнение с броя на другите, а и нашият БВП в проценти може да не се смъкне толкова, колкото на редица богати държави – просто базата ни е ниска. За безработицата е същото. Не е изключено да се окаже, че Люксембург например ще покрие критериите за субсидия, които България няма да покрие (В Люксембург към днешна дата заразените са 5780 на 1 млн. население, а нашите – 140). Въпреки това България трябва да подкрепи принципа на солидарност и да не си прави дребни кръчмарски сметки. Ние като държава нямаме перспектива в общност, която повече прилича на акционерно дружество, отколкото на семейство.
Не знам дали у нас на някакво ниво този въпрос е поставян и обсъждан. Може да е, но може и да не е. Със сигурност обаче българската власт не смята обществото ни за достатъчно зряло, за да обсъжда с него такива сложни въпроси. Допускам, че по-скоро дори в управляващата партия не е имало дискусия. Да не говорим за Икономическата комисия на парламента. То май се оказа, че в много трудна ситуация парламент не ни е необходим. Вероятно по този въпрос са разменени две-три реплики между министър-председателя и финансовия министър. А може би нещата са прости – ще слушаме началника. А началникът, доколкото съм чувал, е Германия. Ще доживеем до петък, ще разберем.
