АНАЛИЗИ > СТАТИИ
1 май, COVID-19 и противоречието между труд и капитал

Васил Проданов - 01 май 2020

 

 

Над 2.2 млн. души в България, които са били заети през изминалата година на трудов договор имат днес своя празник. Не по-малко са тези, които вече не са заети официално като наемни работници, но са прекарали и прекарват своя живот в непрестанен труд и също имат повод да празнуват.

Днес е празникът също на 3.46 млрд. души по света,  съставляващи според Световната банка активната глобална работна сила. Техният брой днес е може би десетина пъти по-голям отколкото във времето, когато започва да се чества този празник.  Количеството на хората, които се трудят и обемът на труда, който те влагат, е невиждан преди това в човешката история. Противоречията обаче между хората на труда и тези, за които те се трудят, остават и не само продължават да тресат света, а рязко се изострят.

За първи път през последните 130 години, откакто 1 май се отбелязва като празник на труда в България днес това става в условия на пандемия и затворени по къщите си хора. Но както и тогава това е празник на тези, които създават благата на обществото и са едната страна на противоречието между труд и капитал. През последните години това противоречие ускорено нарастваше и все повече новосъздаден продукт се присвояваше от капиталистите и отнемаше от работниците. Българите го виждат на свой гръб през последните три десетилетия, когато неравенството в страната нарастваше с невиждана в 1300 годишната ни история скорост и достигна размери, непознати през последните два века. Сегашната криза не отслабва, а засилва този процес в един свят на неолиберален капитализъм, в който капиталът използва политиците, за да печели от труда дори в извънредна ситуация.

През последните години много видни фигури, специалисти, аналитични звена предупреждаваха за опасността от пандемия, но капиталът и обслужващите го политици пренебрегваха тези предупреждения, подчинили поведението си на печалбата тук и сега. Нещо повече, на много места капитализмът отслаби здравните системи, превръщайки ги в част от функциониращите пазарни структури и в инструмент за пазарна печалба. Така болниците станаха „компании“ (у нас се наричат „търговски дружества“), подчинени на пазарното функциониране. Затова сега там, където това се прояви особено силно умират хиляди хора. Светът бере плодовете от неолиберализацията на здравните системи, от подчинението им на печалбата на капитала, а не на най-висшата ценност – човешкия живот.

Капитализмът бе започнал да навлиза постепенно в своята глобална криза през последните години, но пандемията рязко ускори този процес, водещ и до рязко нарастване на всички противоречия. Големият губещ са голямата част от наемните работници, чийто празник се чества днес. Според Международната организация на труда загубата на работни часове в резултат на пандемията от короновируса ще доведе до това, че около 1.6 млрд. души или половината работна сила на света ще загуби от своето препитание и може да загубят работни места. Много от тях ще се самоубият, други ще умрат от глад, недохранване, липса на грижи, стрес и какво ли още не.

В тези условия, когато голямата част от хората на труда заработват по-малко или ще загубят своите работни места, противоречието между труд и капитал допълнително ще се изостри, увеличава се и ще се  увеличава неравенството в доходите и богатствата. Това се вижда особено силно от публикуваните тези дни данни за процесите в САЩ – страната глобален хегемон, от където хиляди платени НПО-та, посланици, агентура на влияние, глобализирани идеологически апарати през последните три десетилетия  обясняваха на останалите държави в света, че това е моделът, по който трябва да се равняват всички останали, ако не искат да им се спретне цветна революция, преврат или директно въоръжено нападение.

Какви са резултатите за отношенията между труд и капитал на този глобализиран модел, ентусиазирано прегърнат и от нашенските новопръкнали се „демократи“, които с камъни и дърве разграбиха и унищожиха създаденото преди това при социализма? Какво ни показват данните за глобалния възход на противоречието между труд и капитал в условията на пандемията от Covid 19?

  • Още преди пандемията равнището на експлоатация нараства, тъй като все по-голяма част от новопроизведения продукт отива не при труда, а при капитала. Между 2010 и 2020 г. богатството на американските милиардери се е увеличило с 80.6 %, което е повече от над пет пъти в сравнение с нарастването на медианното богатство на американските домакинства.
  • В същото време в епохата на неолибералния капитализъм между 1980 и 2018 г. делът на това, което плащат като данъци американските милиардери е намалял със 79 %.
  • Процесът на нарастващо разделение между обикновените хора на труда и най-богатите капиталисти рязко се е засилил през месеците на пандемията. Между 18 март и 10 април 2020 г. делът хората на труда, които са загубили работата си и препитанието си е скочил до 15 %. 22 милиона души са били изхвърлени от работните си места, докато в същото време общото богатство на милиардерите в САЩ е нараснало почти с 282 милиарда долара.
  • В резултат на това тримата най-богати милиардери – Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет имат повече богатството отколкото половината от всички американски домакинства, взети заедно. А 400-те най-богати американци от класацията на списание „Форбс“ имат толкова богатство, колкото почти три четвърти от всички американци, взети заедно.
  • Откакто милиардерът и олигархът Тръмп дойде на власт богатството на американските милиардери се е увеличило с 10.6 % и сега нараства даже по-ускорено.
  • По време на кризата броят на милиардерите също нараства и само за 23 дни от действието на Covid 19 богатството на милиардерите е увеличено с 9.5 %. В същото време 78 % от домакинствата са живеели от заплата до заплата, а при 20 % не е имало никакви доходи или са губили от богатството си.
  • Осем от милиардерите са най-големите печеливши от пандемията. По това време всеки от тях е увеличил богатството си с повече от 1 милиард долара. От началото на годината до 15 април Джеф Безос, най-богатият капиталист в света е увеличил богатството си с 25 млрд. долара. За няколко месеца той е сложил допълнително в джоба си повече пари отколкото е годишният БВП на Хондурас, който през 2018 г. е 23.9 млрд. долара. Следващият го милиардер Елън Мъск е увеличил богатството си с 10 милиарда по време на кризата. На трето място е МакКинзи Безос, който е забогатял допълнително с 3.5 млрд., после са Ерик Юан – с 2.58 млрд., Стив Балмър – с 2.2 млрд., Джон Алберт Собрато – с 2.07 млрд., Джошуа Харис – с 1.72 млрд., Роко Комисо – с 1.09 млрд.

Такива неща имаме на днешния 1 май 2020 г. Над 30 милиона работници в модела на световния капитализъм,  пренасян „демократично“ през последните десетилетия по останалия свят, са загубили работните си места, а шепа капиталисти са заливани от милиарди долари. Милиони без средства за съществуване и няколко стотин души заграбващи почти всичко.

Какво ще дойде след това ли? Бунтове, революции, които могат да бъдат спрени само чрез война и откриване на външни врагове. Тръмп вече откри китайците като виновни за всичките му проблеми. По подобен начин враговете и опасностите се прехвърлят на емигранти, расови групи и какво ли още. Глупакът Горбачов ни обясняваше преди повече от 30 години как щял да премахне „образът на врага“. Не разбираше или не искаше да разбере, че „образът на врага“ е част от логиката на капитализма при всеки кризисен процес. При тогавашната криза на капитализма в началото на 1980-те години Рейгън сътвори образът на врага в „империята на злото“ СССР. При сегашната криза също ускорено се нуждае от врагове. И ги създава. Не капитализмът е виновен, а емигрантите, китайците, руснаците и кой ли още не. Голямата депресия през 1929-1933 г. роди фашизма, кой знае какви чудовища ще се опита да роди капитализмът днес. Изострените противоречия между труд и капитал трябва да бъдат скрити зад образа на външния виновен враг.

Кризата, в която се намираме няма да изчезне, а ще породи нови кризи, в които ще бъдат вкарвани, мачкани, унищожавани милиони хора. Такива изглеждат перспективите на 1 май 2020 г. Освен ако тези милиони хора не пожелаят да променят посоката и не потърсят реалните причини за своето състояние.

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския…