АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Искра Баева: Светът скоро ще си отдъхне от пандемията и ще забрави страховете си

Искра Баева - 07 май 2020

Епидемиите винаги са съпровождали историята на човечеството, казва в интервю за „Монитор“ историкът в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

– Проф. Баева, експерти казват, че неминуемо светът ще е друг след пандемията от COVID-19. Съгласна ли сте с това твърдение?

– Не, не мисля така. Според мен светът скоро ще си отдъхне от пандемията и полека-лека ще забрави страховете си. Промени несъмнено ще има, но те няма да променят света толкова драстично, колкото хората си мислят сега. Във всекидневието ще трябва да свикнем да не се прегръщаме и целуваме, да се пазим повече, вероятно още дълго време някои от нас ще носят предпазни маски (само като пример ще кажа, че преди две години видях в Китай, че около 10% от китайците ходеха с предпазни маски – тогава срещу мръсния въздух, сигурно и при нас дълго ще остане така заради COVID-19). Вероятно ще има промени и в международните отношения, но и те няма да бъдат драстични за дълго време. Така например отношението към Китай ще охладнее и ще стане доста по-предпазливо, някои европейски държави и САЩ ще се опитат да изтеглят част от предприятията си от Китай и от Азия изобщо, но това едва ли ще стане толкова лесно, защото е въпрос и на инвестиции и работна ръка. Самозатварянето на държавите също няма да приключи така скоро. Но в края на краищата нещата ще се нормализират. Както е станало и след испанския грип.

– В момента се намираме в безпрецедентна ситуация, но все пак исторически правите ли връзка с други събития в миналото? Може ли да се правят аналогии?

– Разбира се, че могат да се правят най-различни аналогии. Както свързани с предишни епидемии, като например чумата, която периодично тормози Европа и света през VI-VIII, XIV, XVI в., едрата шарка, испанския грип, който отнася в отвъдното над 20 милиона души, сиреч повече от жертвите в Първата световна война. В по-ново време можем да си припомним епидемиите с луда крава, птичи грип, свински грип, ебола, да не забравяме за СПИН. Както виждате, епидемиите винаги са съпровождали историята на човечеството. За някои от тези заболявания са намерени лекарства и ваксини, а за други – не. Което означава, че продължаваме да живеем с тях. Може би най-яркият пример е СПИН. Както виждате, той не е променил драстично живота на хората, а само ги е направил по-предпазливи и като поведение, и като медицински манипулации. Така че ситуацията не е безпрецедентна – безпрецедентни са мерките, наложени благодарение на това, че светът е глобализиран и светкавично се разпространяват както новините и мерките, така и страхът. Имам чувството, че сега хората се страхуват повече, защото през последните десетилетия заживяхме със съзнанието, че медицината и науката са всесилни. Е, природата за пореден път ни показа, че това не е така.

– Някои казват, че българинът винаги оцелява, най-вече заради богатия ни генофонд, съгласна ли сте?

– Не зная дали нашият генофонд чак толкова се отличава от този на другите европейски народи. Скептична съм, но няма лошо да вярваме в това. Оптимизмът е важен при борбата с депресиите, така че нямам нищо против. Погледнато по-общо, повечето народи са оцелявали, макар и променяйки се. Ако някои народи и цивилизации са изчезнали, обикновено това става заради хората – завоюване, избиване, терминът геноцид е възникнал неслучайно. Но дори и изчезналите оставят своето наследство – например траките. Такъв е пътят на развитието – нещо умира, за да даде път на новото, като му оставя наследството си. Мисля, че България няма да изчезне, дори и когато българите намалеят, защото природата не търпи празни пространства. Просто ще продължим да съществуваме, но с променен облик. Не зная дали това звучи оптимистично, май е по-скоро реалистично. А и от нас зависи да не го допуснем.

– Какви сценарии виждате за излизане от кризата дори в световен план?

– Краят на кризата се вижда. Засега следваме опита на държавите, където епидемията избухна най-рано – в Азия. Там животът постепенно се нормализира при новите условия – с повече предпазни средства и отказ от масови прояви в спорта, културата (най-вече поп културата) и т.н. Голямата грижа на света ще бъде как ще бъде възстановена икономиката, защото освен да живеят, хората трябва и да се хранят. Тази грижа все повече ще измества усилията за предпазване от вируса. Предполагам, че ще настъпят трусове в международните отношения – виждаме ги в тезите на президента на САЩ и на някои други държавни лидери, но рано или късно светът отново ще трябва да се изправи пред глобалните проблеми, които не могат да се решават само с национални средства. Сиреч международният живот ще се възстанови – може и в по-голяма степен дистанционно, отколкото чрез лични срещи. Което ми напомня, че има части от досегашния ни живот, които едва ли ще се възстановят напълно – например пътуванията. Нищо хубаво не чака авиокомпаниите, защото политическият и научният туризъм рязко ще намалеят. Помните ли как след 11 септември 2001 г. фалира „Делта еърлайнс“?

– Глобализацията определено ни изправи пред предизвикателства. Какво трябва да променим, за да отговорим на тях?

– За хубаво или лошо, няма връщане назад. В момента сме в състояние на самозатваряне, но забележете как и при най-строгата карантина се оказа, че няма как да се спре международният транспорт. Видяхме същото и при сезонните работници – нито Великобритания, нито Германия, нито Австрия са готови да се откажат от българските работници и пуснаха извънредни курсове само и само да си ги докарат. Не можем да се върнем назад и в глобалните информационни и социални мрежи. Просто глобализмът ще се развива в по-голяма степен дистанционно, а не пряко, както бяхме свикнали. Мерките за справяне с пандемията също не могат да бъдат договорени и приложени само в една отделно взета страна, колкото и на президента на САЩ да му се вижда, че това е възможно. В тези дни се видя и ползата от Световната здравна организация въпреки някои справедливи критики, които бяха отправени към нея. Но и на СЗО се дължи това, че COVID-19 не доби такъв унищожителен обхват, както става с испанския грип от 1918-1920 г.

– Накъде обаче върви ЕС и загуби ли се някъде идеята за свободното движение на хора?

– Свободното движение на хора отпадна, както е нормално при всяка епидемия, да не говорим за пандемия. И не само. Нали си спомняте как рязко се ограничи свободното движение на хората през 2015 г., когато нахлу бежанската/миграционната вълна? Сега ограниченията за придвижване са още по-драстични, защото се отнасят и за движението вътре в държавите. Това е нормално за времето на карантината. Въпросът е какво ще стане, когато епидемията отмине или поне острата й фаза. Движението ще се възстанови, защото така изисква икономиката, а ако искате и съществуването на такава голяма общност като Европейския съюз. Където може събиранията ще бъдат заменени от дистанционни срещи, но така не може да се върши всичко. Мога да ви дам пример и от България – както знаете, при нас пътуването из страната беше силно ограничено (поне официално), но премиерът Борисов пътува непрекъснато и благодарение на това е получил този силен загар, който рязко контрастира с бледите лица на карантинираните.

– Какви ще бъдем самите ние след тази изолация, взехме ли си необходимите поуки от случващото се?

– Бих сравнила онова, което ще ни се случи, когато излезем от карантината, с усещането при излизането от продължително заболяване. Усещането е много приятно – отново сме свободни, можем спокойно да се радваме на слънцето, чистия въздух и белия свят. Но поне в началото ще бъдем много по-предпазливи, защото ще си спомняме какво е било по време на карантината. Постепенно споменът ще избледнее и с незначителни промени ще се върнем към нормалността. Така се е справяло човечеството с всички епидемии.

Източник - Монитор
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…