След като на 6 май нашият премиер, по всички телевизии каза, че България е „рог на изобилието“, говорейки за помощта на държавата за бизнес и хора във връзка със здравната криза, по-внимателно следя какво правят другите европейски страни в това отношение. Ето, днес Bloomberg (1) изнася цифри за Италия. Днес правителството на Конте одобрява пакет от помощи за бизнес и население на стойност 55 млрд евро. С гласуваните през март 25 млрд. стават 80 млрд евро. Като имаме предвид, че по номинал италианският БВП е 30 пъти по-голям от българския – тази сума преведена за български условия е 2,7 млрд. евро.
За какво дават тези пари италианците? За заплати, грантове за фирми, наеми и комунални разходи на фирми, за доходи на самоосигуряващи се, за сезонни работници и хора в сивата икономика. Това не са заеми, това са държавни помощи.
Как е в България, „рога на изобилието“? 330 млн. лева за извънреден труд на полицаи и военни (?), 190 млн. лева за административни мерки срещу заразата, 173 млн. лева за фирми, досега 12 млн. лева за мярката 60/40, от порядъка на 200 млн. лв за новите безработни за три месеца и да речем още най-много 100 млн за 60/40. 500 млн. евро горе-долу. Другото до 4,5 млрд лева са кредити.
Пет пъти по-слаба подкрепа отколкото в Италия! Пет пъти! Не в номинално изражение, а съразмерно на възможностите! Някой пак ще каже – Италия е богата страна! В момента тя се движи към дълг от 150% от БВП. И бъдете сигурни, че новите заеми ще ги връща ЕС солидарно. И така трябва! Ако не го направи, еврото ще отиде в историята, а с него и Европейския съюз.
Нашите медии обаче раболепно ни внушават колко е щедра българската държава. В тази щедрост влизат главно кредити, отсрочка на задължения, признаване за стаж на неплатен отпуск и всякакви други бонуси, без обаче тази масирана подкрепа, която други европейски държави дават за своите граждани и бизнес. А държавите са длъжни да осигурят тази масирана подкрепа, след като хората спряха работа по заповед на държавата. Кой ще плаща огромния дълг, който ще бъде натрупан е отделен, голям, въпрос, който в други страни вече усилено се обсъжда (2), но не и в България. Както винаги ние сме изключение. В такива моменти винаги се сещам за мой приятел грузинец, който много отдавна ми изплака болката си: „Човек веднъж да се ражда и да се роди в Грузия! Това се казва късмет!“
(2) Виж в Монд дипломатик статията на Кордоне „Кой ще плаща публичния дълг“ – https://bg.mondediplo.com/article1667.html
