АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Боян Дуранкев: Коронавирусът е бял, а не „черен лебед“

Боян Дуранкев - 22 май 2020

Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Прогнозите от типа „На другия ден“ (след COVID-19) вече са толкова много, че и специалистите трудно ги обхващаме. Но всичките те стигат до един и същи извод – ще има приемственост, но и обновление.

Приемственост във факта, че светът наистина е глобализиран – вирусът не се съобрази с националните граници, така че от европейци станахме наистина „граждани на света“, но и обновление – в смисъл че всички трябва да мислим за дружно решаване на глобалните въпроси на настоящето и бъдещето. Приемственост в Европейския съюз – като продължаване на свободното движение на хора, стоки и капитали, но и обновление – чрез търсене на общи, а не само на национални решения; приемственост в България – като хора с дълбоки културни и исторически корени, но и обновление – да гледаме по различен начин на ЕС (досега –„Колко ще ни дадете“) и на света (досега – само като на „дестинации“ за туризъм и данъчни убежища).

Един малък невидим вирус ни превърна света във „видим“ по много начини. И ако в началото го тълкувахме като „черен лебед“ (по терминологията на Талеб – неочаквана заплаха), днес все повече проумяваме, че това е бил чисто „бял лебед“ (по дефиницията на нобеловия лауреат Нуриел Рубини – нещо, което ние, хората сме го предизвикали).

Трудно ще спрем (засега!) голям астероид, който ще падне върху Земята и ще нанесе тежки поражения – това ще е „черен лебед“, но и вече не е невъзможно да предотвратим в рамките на глобалното човечество следващите „бели лебеди“ – антропогенните, които ние самите пораждаме с неразумните си действия, и глобалното затопляне, и всеобщото опустиняване и обоклучаване на общия ни дом – красивия син космически кораб Земя, и изострянето на военните и търговските противоречия между страните и групировките, и огромното нарастващо неравенство и вътре в страните, и между тях, и още десетки „нашенски“, човешки глобални проблеми, които ни чакат именно ”на утрешния ден“.

Summa Summarum. Ако светът продължи по старите пътища на икономиката, вторачва се само в секторите, които са най-печеливши, и на гражданите, разчитащи на диктатурата на мнозинството (наречена „демокрация“), зад ъгъла на утрешния ден ни очаква световно безредие и бедствено бъдеще за нашите деца и внуци. Искаме ли такова бъдеще?! Вероятно не; но за да не се случи, трябва да измислим новия и по-добър свят. Това е задачата, която трябва да решаваме още сега, при условията на пандемията. Утре ще бъде късно.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни…) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

„Обективната необходимост“, както се изразяват философите, се корени в идеала за „утрешния ден“. Този идеал изисква и нов светоглед, базиран върху системния подход и предлагащ дългосрочни (15-20 години напред) целеви програми за развитие и на природната система, и на демографската система, и на икономическата система, и на системата на науката. Без единен поглед върху суперсистемата няма и не може да има точни успешни решения за бъдещето. Без глобално единство няма и не може да има бъдеще.
Ще трябва да преодолеем антропоцентризма, който съсипва природата, свеждайки я до „ресурс“ и сметки за рентабилност и печалби. Всъщност, ако той продължи, от света ще останат само печалбите, но не природата и хората.
Ще трябва да преодолеем и демографския взрив, колкото и неетично да звучи. Мартин Лутер твърдеше, че може да се размножаваме безкрайно, понеже Бог винаги ще се погрижи за всички ни. Но когато аз се родих, на света е имало 2,5 млрд. души, сега са над 7,7 млрд. – три пъти повече, отиваме към и над 10 млрд. – това добре ли е? И ще стигне ли светът за безкрайно количество хора, всеки от които желае и собствен широк дом, и маркова кола за всеки член от семейството, и … над 10 млрд. души, мечтаещи да качат Айфеловата кула, например.

Ще трябва да организираме икономическата система по нов начин, който е коренно различен от неолибералния, господстващ в момента със стремежа си към нейно величество „печалбата“. Икономика за всички, изграждаща справедливост и равенство на достъпа, задоволяваща нуждите не на милиони (най-богатите 1%), а на всички милиарди граждани на глобалното общество.
Накрая, политическата система вероятно не трябва да бъде от типа „Да направим нашата страна най-велика!“, а „Да изградим устойчив свят за всички хора“.

Що се отнася до всеки човек, включително и до мен, то въпросът, който трябва да си зададем, е: дали, ако наистина съм Homo Sapiens, този начин на живот е най-мъдрият?

Очевидно задачите пред нас са толкова много и достатъчно сложни, но изискващи реакция още „от утре“, а не след години. И както свикнахме в икономиката да разделяме секторите на „съществени“ и ”несъществени“, дано така да съумеем да търсим общи решения именно на „съществените“ задачи. Може да се справим!

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

Малкият вирус има много интелигентна стратегия – той търси по-голям „пазарен дял“ на проникването си сред хората, а не печалба – колко хора да убие. Донякъде той е доста „морален“.

Икономическата система, основана върху неолиберализма, се базира върху обратната логика – важна е крайната печалба на свръхбогатите, а не разширяването на „пазарния дял“ на щастливите хора. В това отношение също има особен морал – човек е „повече“ човек, ако умее да печели; колкото повече е над другите по богатство, е толкова по-умен. И въпреки че демокрацията изразява интересите на мнозинството, очевидно е, че интересите на свръхбогатите (малцинството!) са определящи и в икономиката, и в политиката.

Дали моралът ще възтържествува в едни по-добри принципи за „мнозинството“ или наистина сме достигнали „края на историята“ по Фукуяма? Не знаем. Но вярваме, че както във времената на Спартак всичко е изглеждало като „края на историята“ за робовладелците и робите, така и сега предстои писането на най-новата история – тази на различното бъдеще.

Източник - БТА
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия,…