АНАЛИЗИ > СТАТИИ
24 май е истинският ни национален празник             

Боряна Гагова - 23 май 2020

    „Върви народе възродени“  е съкровеният ни  национален   химн

В историята на азбуката, наречена Кирилица, има твърде много бели петна и противоречия, поради което тя прилича повече на  легенда, отколкото на  документално доказана история. Мнозина дори я възприемат  като божествен космически дар за пишещите на нея народи. От кого е конструирана, с каква цел, за кого точно е била предназначена, от какъв първообраз се е водел  конструктурът ѝ – все въпроси, които засега нямат ясен и точен отговор.

Ясно е обаче, че е използвана като интелектуално и духовно оръжие за самосъхранение на българската и славянската народностна идентичност срещу многобройните опити за претопяване на местното население. Нашите възрожденци, като не познавали добре миналото на погубената ни  древна държава, измислили приказката за нея и с тази легенда тръгват да събуждат заспалия народ и да го призовават за самоосвобождение.

Именно потребността от памет за миналото на общността  и нейните божествени вдъхновители и закрилници е в основата на възникването на празника, посветен  на братята Кирил и Методи, които в светската си дейност са имали съвсем други имена и не са и подозирали, че дълговечният резултат от тяхната дейност ще се осъществи,  оцелее и предаде към други многобройни народи в Европа и Азия, именно чрез българския народ. За това е казано: „Дай безкористно и ще получиш свише“.

Първите документирани чествания на празника са  за  1813 г. в  Шумен и 1851 г. в Пловдив. На 11 май 1867 г., от балкона на училището в Калофер Христо Ботев произнася оная известна ни още от читанките реч срещу султана и чорбаджиите, която се оказва историческият водораздел между епохата на петвековното обезличаване на българското население и ерата на гражданското му самоосъзнаване и възраждането на националното му самочувствие. Показателно е обаче, че в тази реч обект на Ботевото гневно жигосване са и учителите, т.е. тогавашната интелигенция, които с проповеди за християнско примирение и търпение и с угоднически дитирамби за поробителите, приспивали народа и го обричали на безправие и изостаналост.

Осем години по-късно, в дописката си от 8 май 1875 г., поместена в бр. 15 на в. „Знаме“, Ботев отново посочва  изключителното значение на празника „11 май“ (празнуван по нов стил на 24 май), като символ на българското възраждане, като онзи най-тържествен ден в годината, в който можем с гордост да си кажем, „че и ний сме внесли някога си нещо в историята на общочовешкия напредък“. „Но как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник? – пита гениалният бунтар и продължава – Събираме се да празнуваме това освобождение само за това, за да се понапием, понаядем и повеселим, за да покажем, че от 365 дена в годината ние само тоя ден посвещаваме на народа си и само тоя ден биваме патриоти.“

Българският всеучилищен химн „Кирил и Методи“, по-известен  като химна „Върви, народе възродени“ е създаден от народния трибун Стоян Михайловски през м. април на 1892 г., по времето когато той е бил преподавател в Русенската мъжка гимназия.  Авторът – учител и университетски преподавател, многократен народен представител, неуморен борец за освобождението на Македония и обединението на балканските народи, пламенен защитник на българската национална кауза и националната българска чест, и може би именно поради това –  недооценяван и неглижиран днес.

Музиката на химна пък е записана за не повече от петнадесетина минути  с парчета тебешир направо върху черната дъска, според разказа на самия автор, известният български композитор  Панайот Пипков. В спомените си той описва как, докато е учителствал в Ловешкото мъжко училище през 1901 г., в час по пеене зърнал един ученик да чете стиховете  на именития мислител и поет Стоян Михайловски  и „още не преполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика“. До края на часа учениците разучили песента и възторжено я запели. А в това време „учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до този ден“. Сякаш е от  Бога спуснат този химн!

Трябва да се знае, че сегашният ни национален химн „Мила Родино“ е избран лично от Тодор Живков, в качеството му на председател на партийно-правителствена комисия и е утвърден с Указ на ПНС на 07. 09. 1964 г. като подарък за рождения му ден. Официално е изпълнен два дни по-късно. Като основа е използвана песента  „Горда Стара планина“, текста на която Цветан Радославов  написва през 1885 г.  по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война, като за музикална основа използва мелодията на стара еврейска песен за тъгата по родината, която  войниците са пели на път към фронта. В последствие текстът е многократно обработван. Макар и обичана от всички, мелодията е по-скоро носталгична, отколкото събуждаща, възраждаща и увличаща към победно движение напред. Тя още тогава е била критикувана и като мелодия, и като текст, особено от композитора акад. Петко Стайнов, според когото е недопустимо чужда мелодия да бъде в основата на българския национален химн.

През 1991 г., при подготовката на сегашната Конституция от Великото народно събрание, движението „Равен старт“, чийто член бях и аз, внесе  предложение в номинациите за национален химн да се включи и химнът „Върви, народе възродени“. Доколкото си спомням, предложенията бяха четири и всеки  народен представител трябваше да гласува само за едно от тях. Присъствах лично в залата на Народното събрание  и наблюдавах отблизо как  председателстващият заседанието академик Николай Тодоров, като не успя да изключи предложението от номинациите, приложи друга хватка – чрез микрофона нагло спусна инструкция до всички слугинстващи парламентаристи (шепнейки разбира се, но така, че цяла България го чу): „Не, това не може! Ще се опорочи 24 май!“ При 257 официално присъстващи в залата народни представители, общият сбор от гласовете, дадени за всички предложения, се оказа 301 !?! Таблото бързо изгасна, следите изчезнаха и се обяви победителят – старият химн. Няколко репортерки от БНР бяха успели да снимат таблото в краткия момент на отразяване на реалното гласуване и на другия ден направиха гневно предаване по радиото, но това не спря отработената манипулация с гласовете от таблото и протокола, която постепенно се превърна в традиционна.

През по-голямата част от т.н. преходен период към демокрация всенародният празник 24 май умишлено се  неглижираше, особено в столицата. Липсваха възторжените родители и ученици с традиционните букети от божури за учителите и  неповторимата атмосфера  по площадите и улиците, огласени от  химна „Върви, народе възродени“. Липсваше и обичаната от всички празнична манифестация, в която участваха доброволно всички– и млади, и стари. Вратите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на този ден умишлено се заключваха, а академичният елит, без студентите, набързо, сякаш вършеше нещо нередно, поднасяше венци пред паметника на Кирил и Методий. В провинцията обаче хората се оказаха по-устойчиви и опазиха традицията, която сега постепенно се възражда навсякъде, и то не само в България.

От около 200 години българите са имали само един-единствен ОБЩОНАРОДЕН ПРАЗНИК –  Денят на апостолите на славянската писменост, прераснал  в празник на българската просвета и култура и на националното възраждане и възхода напред. И от 120 години на този ден из цялата страна звучи най-величественият, най-вълнуващият национален химн – „ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ“!… Спомня ли си някой от по-възрастните между нас кога е учил текста и кога е запял за пръв път мелодията? И дали въобще ги е учил или те са били в кръвта му още  преди раждането му! Та имаме ли друг, по-обичан, по-възродителен общонароден химн, който да е  обединител на българите и балканците около идеята за възхода и общото ни бъдеще? Чрез него се постига  единение между народ, химн и национален празник, а религиозните, езиковите и етносните различия губят значение. Водещ става стремежът към знание, духовен възход и общонароден успех, все нагоре и напред, така както ни е завещал народният трибун Стоян Михайловски.

 

БОРЯНА ГАГОВА е родена в гр. София през 1948 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1972 г., а  през 1979 г. защитава в него дисертация на тема „Органи за управление на народното стопанство“. От 1979 г. до 1982 г. работи като Главен специалист по правните въпроси в Националния дворец на културата. В периода 1984 –1987 работи…