АНАЛИЗИ > СТАТИИ
„Напред! Науката е слънце“ и реставрацията на капитализма в България

Васил Проданов - 24 май 2020

„Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“, пеят всяка година възторжено децата химна на българската просвета. Ликвидацията на българската наука през последните три десетилетия на реставрация на капитализма обаче ни водят в обратната посока.

Държавният социализъм е свързан с една модернистка идеология, за която науката и знанието са ключов фактор за развитие и освобождаване на обществото от заблуди, суеверия, предразсъдъци. Управляващите виждаха в науката и научното управление на обществото водещ инструмент за ускоряване на развитието. Опираха се на стратегията за „науката като непосредствена производителна сила“.  Затова науката и нейното „превръщане в производителна сила“ беше основен приоритет в развитието. Тодор Живков се срещаше средно веднъж седмично и се консултираше непрекъснато с председателя на Българската академия на науките акад. Ангел Балевски как именно да се осъществи това и какво допълнително да се направи за научните работници, за да изпълняват тази своя функция.

Нека да видим какво става с българската наука

за 30 години преди 1989 г. и 30 години след това

За близо 30 години от времето на социализма между 1960 и 1989 г. броят на научно-изследователските и внедрителските организации у нас нараства повече от шест пъти – от 92 на 656. От тях 242 са научно-изследователски институти към БАН и различни ведомства. Броят на научните работници се увеличава за тези три десетилетия повече от пет пъти – от 5846 на 31 611. Основните фондове на науката и научното обслужване нарастват през 1989 г. в сравнение с 1965 г. повече от 10 пъти и достигат 1099.2 млн. лева. В периода 1961–1989 г. е изградена  организационна структура, обвързваща научно-изследователските институти и внедрителските организации, създадена е мощна материално-техническа база за осъществяване на научни изследвания, технически, технологически и други разработки и за внедрителска дейност.

Нараства абсолютно и относително броят на учените, занимаващи се пряко с научно-изследователска, развойна и внедрителска дейност. Науката е силно ориентирана към производството и реализацията на продуктите, което се вижда от дела на различните типове изследвания. През 1989 г. приложните изследвания и разработки са 86,9 % от всички научни продукти, а делът на фундаменталните изследвания е 5,7 %. Броят на внедрените научно-изследователски разработки бързо нараства. Науката наистина е превърната в „непосредствена производителна сила“. Делът на реализирания икономически ефект от внедряването на научно-изследователски разработки е по-висок от дела на разходите за развитие на науката и научното обслужване. Това означава, че науката е печеливш отрасъл на България.[1]

Затова са и създадени стотици институти, центрове, лаборатории във всички области на науката. С тях се реализира процесът на превръщане на България от доминиращо аграрна страна с около 80 % селско население в индустриална държава, която за няколко десетилетия извършва прехода към Първата и Втората индустриална революция. С електрониката и биотехнологиите тя става водеща държава сред бившите социалистически страни, в която се реализира и Третата индустриална революция. Затова най-много заети в научни звена през 1988 г. има в техническите науки –  общо 12 632 човека. Тези хора през 1988 г са дали на страната 16 154 нови и усъвършенствани технологии и продукти. В технологическите предприятия на страната  през същата година са внедрени 12 743 техни нови разработки, довели до допълнителна печалба от 559,5 млн. лева.[2] Създават се специализирани научни организации като Медицинската и Селскостопанската академии. Изградени са 130 ведомствени научно-изследователски института, които внедряват своите разработки в отделните икономически отрасли. Сред тях водещи са отраслите „Електроника“ и „Биотехнологии“, в които България се превръща в един от лидерите в Европа.

До 1944 г. водещата научна организация в страната БАН има само един институт и две книжовни звена – речникова служба и библиотека. Нещата радикално се променят след това, когато започват да се създават научни институти и лаборатории във всички области на знанието и особено в областта на новите технологии. Пред 1980-те години  в БАН има вече около 140 научни звена с около 15 000 човека.  Нещата се променят с въвеждането на капитализма, маскиран като „преход към демокрация“.  Общо заетите лица в Българската академия на науките намаляват от 14 821 през 1990 г. на 8330 през 2001 г.[3]  Според Отчета на БАН за 2011 г. броят на работещите в него е паднал на 6416 човека, т.е. представлява доста по-малко от половината, сравнено с 1989 г. Броят на учените в БАН в края на 1990 г. е 5039, след 28 години реставрация на капитализма през 2018 г. той вече е само 2728 човека. Броят на институтите е намален повече от три пъти и днес те са едва 42. Научният състав е съкратен няколко пъти. На управляващите политици и това им се вижда много и няколко пъти в процеса на прехода към капитализъм действат за допълнително намаляване на учените, и дори правят всичко възможно за закриване на Академията.

През 1980 г. делът на разходите за развитието на науката в България е 2,3 % от националния доход на страната, а след още девет години ,през  1989 г., разходите за научно-изследователска и развойна дейност са се увеличили до 3,2% от националния доход, или около 2,8% от БВП. Началото на възстановяването на капитализма води до катастрофално връщане на страната назад. През 2018  г.   това, което се дава  за научноизследователска и развойна дейност в България е едва 0.75 от БВП. Днешният български капитализъм има нужда от науката, знанието, рационалността близо

четири пъти по-малко в сравнение с последната година на социализма

През 1989 г. най-високите заплати в страната са в отрасъл „Наука и научно обслужване“, т.е. учените се разглеждат като най-важната, най-необходимата, най-допринасящата за развитието на страната група в обществото. Йерархията на доходите се определя от равнището на научност на социалната група. След това капитализмът въвежда йерархия на доходите, в които мутрите, новите капиталисти, разграбили създаденото при социализма, корумпираните политици, приватизиращи предприятията, стават най-висшата част от нейната социална и икономическа йерархия. След 30 години капитализъм доходите на учените изостават в сравнение с множество отрасли в страната, т.е. на науката се гледа като на третостепенна дейност. Един млад доктор на науките в научен институт получава по-малко от продавач в голяма верига.

Реставрацията на капитализма деиндустриализира България и я превърна в периферна държава, в която високотехнологичните отрасли са разграбени и унищожени, голяма част от учените и високвалифицираните кадри са неоколониално задигнати с помощта на свободния пазар от САЩ и Западна Европа, а икономиката се крепи на неквалифициран труд с ниска добавена стойност. Очевидно такава страна няма нужда от наука, рязко снижава разходите за наука, прогонва голяма част от учените из чужбина. Водещи специалисти в областта на електрониката, биотехнологиите, кибернетиката, математиката просто биват заграбени чрез брейн дрейн от новите „големи началници“. Блестящи учени, които са стояли в основата на българската електроника, са принудени да напуснат страната и да предоставят интелекта и знанията си на Силициевата долина и на западни компании. Така

от страната са задигнати десетки милиарди във формата на човешки капитал

Това е основната форма на грабеж в епохата на неоколониален неолиберален капитализъм. Според публикуваното през 1996 г. изследване на изтичането на мозъци от България, направено от колектив под ръководството на Даниела Бобева, само за периода 1989-1995 г. от България са заграбени 4376 учени от областта на техническите науки, или 939 – от природните науки, и 619 – от обществените науки. Най-страшни са загубите в сферата, която непосредствено обслужва икономиката на страната, в техническите науки – 72,9 % от цялата съвкупност, докато в естествените науки са 15,8 %, а в обществените – 10,4 %.[4] И този пладнешки неоколониален грабеж е само за първите пет години от реставрацията на капитализма.

Така след 1989 г. реставраторите на капитализма престъпно прогонват или унищожават голяма част от научния потенциал, създаден от социализма, и то именно във времето, когато в световен план се говори, че светът навлиза в „общество на знанието“, в „информационно общество“, в общество, в което иновациите са водещ фактор в развитието. Те унищожават и  разграбват не само огромната част от индустриалното производство, но осъществяват катастрофален срив и на българската наука. В периода 1991–1996 г. науката, наред със селското стопанство, е сферата, в която имаме най-мощни разрушителни и ликвидационни процеси. Показателно е, че в отрасъл „Наука и научно обслужване“ през 1996 г. остават само 37,2 % от тези, които са работели в него пет години по-рано, а през 2000 г. са 71,5 % от  заетите в отрасъла през 1996 г. Особено силно е намаляването на научните работници в техническите науки, стоящи в основата на иновационния потенциал на индустрията – те намаляват над 2,4 пъти; след тях по мащаби на намаление са научните работници в селскостопанските науки, които намаляват с 43,6 %.[5] Това става главно за сметка на развойните и внедрителски звена, на ведомствените институти, на институтите в индустрията, както разбира се и на рязкото намаляване на работещите в техническите институти в БАН. А ликвидационните съвети, унищожили едрото и машинно обработвано селско стопанство,  направиха по същество излишна селскостопанската наука. От отрасъл, в който работещите през 1989 г. са с най-високо заплащане в страната, науката се превръща в сфера, в която немалка част от  останалите в нея трудно оцеляват поради рязко намалените средства.

През 2007 г. според НСИ броят на изследователските организации у нас е паднал на 483, т.е. с около една трета в сравнение с 1989 г. Голямата част от институтите и внедрителските звена към големите индустриални предприятия са ликвидирани, заедно с тези предприятия. Разрушаването на индустрията се е превърнало в ликвидация и на индустриалната наука, а в тези условия пък академичната наука е започнала да изглежда излишна за политиците, които използват всякакви методи за натиск върху нея, за маргинализирането ѝ и допълнителното ѝ смачкване.

Броят на научните работници с научни звания и степени в научно-изследователските организации и висшите учебни заведения през 1989 г. е 31 611,  през 2001 г. падат на 22 273, през 2018 г. – на 16 521.

За три десетилетия реставрация на капитализма е унищожена половината от научния потенциал, създаден по времето на социализма

Според данни от 2007 г. България е на последно място в ЕС по брой на предприятията, които ползват иновации – едва 16 % от всички предприятия през 2007 г.(при това те усвояват единствено информационни технологии и по-голямата част са в сектор Услуги и търговия, а не Производство), докато за ЕС-27 средният процент на иновативните предприятия е 42%.[6] През 2010 г. броят на учените, занимаващи се с изследователска дейност, е 14 090. Отделно има преподаватели във вузовете, които не се водят учени-изследователи. По същество за 22 години броят на учените е намалял почти три пъти. При това намалението е изцяло за сметка на инженерни и природни науки, т.е. социалистическата Народна република България се е нуждаела много повече от учени в природните и инженерните науки, отколкото превърнатата в бедна периферия на Европа „демократизирана“ Република България с нейния клептократски и компрадорски неолиберален капитализъм.

Държавният социализъм се нуждаеше от наука и учени и изграждаше мощна научна база и научна интелигенция, периферният капитализъм разрушава огромната част от нея, избутва науката в периферията, а в публичното пространство доминират извъннаучни, квазинаучни, псевдонаучни послания и фигури. По водещите медии с анализ на събитията много по-често присъстват представители на неолиберални и соросоидни НПО-та, платени от глобалния капитал, а не учените от БАН.  Затова и ако напишете в Гугъл името на астроложката Алена и това на председателя на БАН ще видите, че председателят на БАН се среща 21 000 пъти, докато името Светлана Тилкова на астроложката Алена се среща 28 300 пъти. В дигиталното публично пространство интересът е към астроложката, а не към водещите представители на науката. От общество, в което науката е водещата сила, реставраторите на капитализма са вкарали българина в общество, в което астрологията и неолибералните идеологически манипулации са водещата икономическа сила.

Рязко пада експертната функция на науката, главно защото тези, които управляват, демонстрират нежелание за каквото и да е експертно знание, тъй като мотивите за тяхното поведение са съвсем различни. Ако Живков се срещаше ежеседмично с председателя на БАН – нещо немислимо за управляващите политици след това, то един от знаковите министри на реставрацията на капитализма обяви учените от БАН за „феодални старци“ и се помъчи по всякакъв начин да унищожи и ликвидира най-старата институция в модерната българска история. Във времето на Османската империя през 1869 г. има условия за създаване на БАН, във времето на министерстването на Симеон Дянков, наричано „преход към демокрация“ се правеше опит за нейната ликвидация.

Реставрацията на капитализма в България се превърна в престъпно унищожаване и неоколониално заграбване от други страни на човешки капитал от най-високо качество, водейки за първи път в историята към рязко намаляване на учените, научните звена, разходите за наука. Докато светът навлизаше в „обществото на знанието“, България за първи път в 1300 годишната си история вървеше назад в областта на науката. Броят на учените и средствата за наука днес е няколко пъти по-малък, а броят на врачките и астроложките десетки пъти по-голям. Радетелите и ударните остриета на българския капитализъм с лозунги за „демокрация“ и „евроатлантически ценности“ по талибански унищожаваха знанието и науката. През 1892 г. Стоян Михайловски написа:

Напред! Науката е слънце
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“

Какво ли би казал днес, какво ли би написал 118 години по-късно? Щастлив човек е Стоян Михайловски, щастлив е, че не доживя да види един век по-късно как неговата страна бе поведена в посока, противоположна на думите от неговия химн.

 

–––

[1] Вж. Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 124-132

[2] Статистически справочник, С., ЦСУ, 1989, с. 91-94

[3] Вж. Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 355.

[4] Бобева, Д. и др. Миграцията: европейската интеграция и изтичането на мозъци от България, ЦИД, 1996.

[5] Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 318-319, 356.

[6] Науката в България в началото на ХХІ век, С., Акад. изд. “проф. Марин Дринов”, 2009, с. 53, 16, 45.

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския…