АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Контрол над ядрените и биологически оръжия или световен Армагедон

Симеон Николов - 26 май 2020

През последните седмици и месеци зачестиха примерите за ерозия на глобалната рамка за контрол над въоръженията, което допринася за покачване на спиралата на напрежение между великите сили и риска от военен конфликт. Не случайно още в края на януари бюлетинът на ядрените физици, отбелязващ от 1947 г. насам колко близко е светът до ядрена катастрофа, премести „часовника на Съдния ден” от 2 минути на 100 секунди преди 12.00 часа. Президентът на тази организация Rachel Bronson отбеляза по този повод, че това е най–близката стойност до фаталния момент: „Сега сме изправени пред абсолютно неприемливо състояние на световните дела, което елиминира всяка възможност за грешка или по–нататъшно забавяне”.

Проведеното през май 2020 г. обсъждане на правителствено ниво в САЩ относно това, дали да бъде проведен ядрен опит, който би бил първият след 1992 г., макар и да не стигна до окончателно решение и разкри противоречията по въпроса, има своето обяснение в две посоки:

▪ От една страна намерението за провеждане на ядрен опит е свързано с модернизирането на американските ядрени оръжия след излизане от договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег и с новосъздадената в настоящия мандат на президента Тръмп нова ядрена доктрина за „ограничено” използване на „мини–ядрени оръжия”. С първите такива W76-2 бе въоръжена вече ядрена подводница на САЩ. А също през тази година бе проведена подготовка за ядрена война при симулационен режим в Главната квартира на Стратегическото командване.

▪ На второ място, замисълът за провеждане на „бърз” ядрен опит би трябвало да е демонстрация на сила, която да въздейства за приемане на  предложението на Вашингтон за привличането и на Китай в преговори за продължаване на изтичащия през 2021 г. договор New START и съкращаване на арсенала до 800 носители и 1550 ядрени бойни глави.  Тази втора посока обаче е по–малко вероятна както поради малкия шанс Китай да се съгласи да влезе в нов договор, така и поради стремежа на Доналд Тръмп за излизане от всички международни споразумения.

САЩ не са ратифицирали Договора за забрана на ядрените опити с още няколко страни (Египет, Китай, Индия, Иран, Израел, Северна Корея и Пакистан), а от 1998 г. ядрени опити са провели три страни – Индия, Пакистан и Северна Корея.

Очакването е, че след напускането на Договора „Открито небе”, САЩ ще торпилират и преговорите за удължаване на Договора New START в края на тази година.

Тази посока на американската политика в сферата на разоръжаването и контрола на въоръженията вече предизвиква нова надпревара във въоръжаването, завръщане към въоръжени конфликти и сценарий за водене на ядрена война, както и застрашава европейската сигурност и стратегическата стабилност, което пък

създава сериозни противоречия със западноевропейските й съюзници.

 Дори страни, които се присъединяват към американското обвинение към Русия, че  „нарушавала” договора „Открито небе”, открито критикуват Вашингтон. (Единствено Грузия през 2012 г. суспендира Договора с Русия.) Пример за това е изразеното от външния министър на Германия Хайко Маас съжаление за тази стъпка на САЩ. Отговорът от американска страна не закъсня във формата на изявление на скандалния посланик Рихард Гренел в типичния арогантен  тон: „Вместо да се оплаква от реакцията на САЩ, Хайко Маас трябваше да увеличи натиска срещу Русия да изпълнява задълженията си.”, пропускайки разбира се факта, че самите САЩ не желаят да изпълняват своите.

Германското правителство има проблеми и с обществената съпротива срещу продължаване на  т.н. „ядрено участие” на страната в резултат на предоставяне на територията й и бойни самолети за американските ядрени бомби Б 61.

Причините западноевропейските страни да не приемат излизането на САЩ от „Открито небе” е, че те са по–големите губещи. Русия предупреждаваше, че излизането на САЩ от Договора ще бъде сериозен удар по сигурността на Европа. Договорът, който влезе в сила през 2002 г. и е подписан от 35 държави от ОССЕ за неопределен срок, ратифициран от 34,  от които 31 европейски, вкл. и България, позволява контрол според големината на съответната страна: САЩ и Русия имаха право по 42 съвместни полети на година, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада, Украйна и Турция – по 12 полети, а останалите съответно по–малко до 2 полети над Португалия. Аргументите на САЩ не издържат дори при сравнение на извършените 1500 полети от 2002 г насам: 500 над руска територия и само 70 полети над американска територия. Освен участващите в един полет представители, всички останали държави по Договора получават доклада от мисията. Но не всички европейски страни разполагат с необходимите оборудвани самолети. Германия например ще разполага едва през 2021 г. с такъв, придобит през 2017 г. Поради внесеното още през декември искане на демократите за изчаквателен период от 120 дни, ако президенът Тръмп внесе доклад до края на май може веднага дса се пристъпи към процедурата и до края на ноември САЩ могат да излязат от Договора.

 Действителните причини за отказа на САЩ от Договора могат да се определят в три групи:

▪ Първо, модернизацията на старите американски OC-135B, която е вече крайно необходима, ще изисква огромни финансови средства. Макар че и Русия би могла да изтъкне подобен довод – необходимостта да замени самолетите Ан-30 и Ту-154 с Ту-214ОН.

▪ Второ, САЩ за разлика от европейските страни, разполагат с разузнавателни сателити с които да шпионират много по–точно и надеждно руската военна активност. Русия от своя страна заложи на подобрени технологии, монтирани на самолетите й, позволяващи разделителна способност под приетата граница по договора „Открито небе” от 30 квадратни сантиметра. /Доналд Тръмп бил доста ядосан, когато руски самолет с такава технология за наблюдение минал над голф–игрището му в Ню Джърси./

▪ Трето, тази агресивна политика към Русия цели да предизвика съответна огледална реакция и повишаване на ескалацията, в което се вписват и ползите във вътрешнополитически план преди изборите за президент през ноември 2020 г.

Европейските страни или повечето от тях обаче, най–вероятно ще запазят участието си в Договора поради изтъкнатите по–горе ползи, ако Москва не последва Вашингтон, както го направи след като американците се оттеглиха от Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег. Но Русия има интерес да продължи полетите си над европейските страни, които и досега бяха нейн приоритет пред САЩ. Ако все пак и Русия се откаже от Договора, тогава останалите 32 държави може да ограничат полетите си за наблюдение и контрол само върху Украйна, Беларус, Грузия и Босна и Херцеговина. Натискът от Вашингтон  върху европейските съюзници обаче, тепърва ще се увеличава и другата опция е да последва верижна европейска реакция на оттегляне, което би било катастрофално за контрола и сигурността и разбира се не е в европейски интерес.

Друга изключително чувствителна тема е на път да бъде възобновена след пандемията „Covid-19” и това е

необходимостта да бъде поставен на дневен ред въпроса за билогическото разоръжаване.

Взаимните обвинения и спекулации относно произхода и характера на кризата, които са крайно непродуктивни, могат да изострят още повече  и без това влошената среда за сигурност в света. Задълбочаването на тази тенденция би предизвикало дългосрочна надпревара в биологическото въоръжаване.

„Covid-19”  категорично не е подходящ за военни цели, т.е. за биологическо оръжие. Агентите за биологически оръжия досега традиционно бяха такива, които или въобще не се предават от човек на човек /антракс, рицин, ботулинустокенин/ или срещу които има възможност за ваксина или изпробвани медикаменти /например срещу чума, едра шарка или туларемия/. Ако за държавните актьори умишленото пускане на „Covid-19” противоречи на всякаква логика, то терористите пък би трябвало да преодолеят огромни технологични препятствия за да манипулират  така неизвестната досега вирусна зараза. Въпреки това само преди по–малко от месец генералният секретар на ООН Гутереш предупреди за нарастваща заплаха от атаки на биотерористи.

За 20 държави обаче се знае, че са провеждали изследвания за биологически оръжия. Повечето са приключили с това преди Договора от 1972 г., с който се забрани производството, притежаването и предаването на биологическо оръжие, подписан от 183 държави. Според Института по изследвания на мира в Хесен, Германия, въпреки, че е използвал няколко западни източника, днес не можело да се каже със сигурност, дали напълно са прекратени някои разработки в Египет, Китай, Израел, Русия и Сирия.

САЩ обаче са водещи в света по изследвания, производство и използване на биооръжия и е странно за това да си спомняме само от време на време. От 1999 г. американското правителство е използвало арсенала си от химически и биологически оръжия срещу Филипините, Пуерто Рико, Виетнам, Китай, Северна Корея, Лаос, Камбоджа, Хаити и Канада, според статия в Counter Punch. Известни са лабораториите в самите САЩ от форт Детрик до Арканзас, както и в други страни по целия свят, между които Украйна и Грузия.

Не се споменава факта, че САЩ заобикалят Договора от 1972 г. за забрана на биологическите оръжия, провеждайки изследвания в сферата на несмъртоносните оръжия, между другото и на микроорганизми, унищожаващи материали, което експлицитно не би трябвало според тях да нарушава договорените ограничения, сред които не се третирало „несмъртоносно биохимическо оръжие”. Очевидно, че в Договора има пропуски, но той е блокиран от години, а прозрачността и процедурите по провеждане на консултации също се нуждаят от реформи. За да се избегнат фалшиви взаимни обвинения и да се изчистят несигурните моменти, би трябвало държавите по Договора да внесат повече прозрачност в своите /”разрешени”/ изследвания за отбранителни цели.

През 2021 година предстои следващата, осма по ред, конференция за преглед на Договора по забрана на химическите оръжия, която би могла да предостави възможности в това отношение. Посоката, в която се е устремила обаче спиралата на напрежението в света, не дава големи надежди, че тази възможност ще бъде използвана.

България като страна по Договора би трябвало да изработи своя позиция и да търси мнозинство сред останалите 33 държави, а не да се поддава на външен натиск и приобщава към малцинство страни, какъвто бе случая с подписаната декларацията за 75-годишнината от Втората световна война само от 10 външни министри на ЕС, заедно с държавния скеретар на САЩ Майк Помпео. Защото и разликата в отговорността между една декларация и отваряне кутията на Пандора с биологическо оръжие е огромна, а схематичният ни подход като държава  е доста обезпокоителен.

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…