За неолиберализма и постмодернизма всичко е възможно и позволено. Особено когато работи срещу традиционното солидарно общество, нацията, националната култура и традициите; срещу славянството и Русия. Но най-вече това, което осъзнава разпада като социално зло и казва истината за реалното състояние на обществото и държавата. Тази нетърпимост те проявиха най-напред към интелигенцията, като я набедиха, че е „руска марка“, наследство на руския империализъм и на комунистическата идеология в България.
Интелигенцията в България бе буквално затрита още с „първите лъчи на демокрацията“, когато промяната се извършваше повече вербално, със заклинания, които звучаха силно и убедително, а сладостта на съдържанието им лепнеше като мед за новоизлюпилите се демократи и антикомунисти. Колко й трябва на интелигенцията, за да се самоубие? Малко подаръчета, малко дребни парици, екскурзия до „царството на демокрацията“, работа във фондация, народно представителство, свобода да крещи силно и високо срещу бившите управници, право да гони „номенклатурата“ отвсякъде, където я зърне.
Разбеснелите се полуинтелигентчета, неосъществени писатели, актьори, художници, журналисти създадоха такава невиждана преди стихия около интелигенцията, че тя само се разпусна, предаде се и си призна греховете. Тогава бе излъчен новият „елит“, който я замени; в него най-достойното място заеха манекенките, „мис „мокри фланелки“, танцьорките в баровете, недоучените журналисти, които бяха задължени да вървят след победителите. Нароиха се университети из цялата страна, а в тях професорските катедри – особено хуманитарните веднага бяха заети от също толкова недоучени услужливи и нетърпеливи „учени“, каквито бяха и още са журналистите. Тези „учени“ започнаха своето интелектуално възпроизводство, голяма част от популацията им отиде по училищата, остана в университетите, за да обучава кадрите на бъдещето, намести се в държавния апарат. И изобщо пое съдбините на отечеството.
Оказа се, че не само е възможно обществото и нацията да съществуват без интелигенция, но и всички се убедиха, че без нея е много по-европейско, свободно, демократично. Защото без нея е лесно да се разрушат „каноните“, да се променя произволно йерархията на ценностите и да се въведе нов ред. И дори да се извърши „нов цивилизационен избор“.
Скоростта, с която бе извършена тази съсловна екзекуция, е поразителна и не е позната в българската история. А толкова бавно и продължително се е формирала тази пуста интелигенция. Да не говорим каква е била ролята й в създаването на нацията, на книжовния език, националната култура; какво участие е взела в национално-освободителната и буржоазно-демократичната революция, в освободителните борби и в самото освобождение, в устройството на новоучредената свободна държава. И изобщо в историята на българския дух и общественото устройство.
Интелигенцията е националният ум и разум, паметта на нацията, нейната съвест и духовната й мощ. Тя винаги е била тази, която е ограничавала буржоазията, а и всеки потисник и поробител, който отнема свободи, закрива бъдещето, изопачава миналото, откъсва нацията от нейните родословни традиции, изважда я от цивилизационния й свят, на който принадлежи. Колцина са се мъчили да я дехристиянизират и поевропейчат, да я направят послушна. Интелигенцията е предотвратявала тези престъпления и е наказвала виновните, като ги е покривала с вечен позор. Може да се каже, че тя много пъти е спасявала нацията от погроми, разруха, унижения.
В началото на този век обаче тя позорно се самоуби. И постави обществото, държавата и нацията пред гибел. И направи опасността за България да преживее края на историята още по-близка и реална. Историческата пропаст зее пред България и скоро „европейските ценности“ безмилостно ще я бутнат в нея.
Забелязвам обаче, колкото и слаби да са, тенденции за възраждане на интелигенцията. Все повече стават образованите и родолюбиви интелектуалци, осъзнаващи реалното състояние на нацията и държавата ни, които надигат глас в нейната защита. Те правят опити да възвърнат съзнанието си за общност и историческа мисия. Тези опити са все още плахи, но ги има. В тях кълни надеждата, че не всичко е изгубено.
Неолибералните интелектуалци ще продължат да се противопоставят. Те са още силни, а и държавата стои зад тях и ги поощрява, дава им пари, урежда живота им, насъсква ги срещу възраждащата се интелигенция. На нея й е трудно, но националното съзнание е по-силно от стипендиите и наградите на чужди фондации, от противонародната, робска и антибългарска политика на държавата и нейната власт.
Все още има хора умни, образовани, съвестни, задълбочени мислители, талантливи в своите изкуства, плодоносни в науките си. Те трябва да бъдат окуражавани и отличавани за усилията им с добри думи и внимание. Защото не са като навъдилите се интелектуални плъхове, отровни змии и гущери, готови както винаги за „три сребърника“ да предадат вяра, род, родина.
Видяхме какво стана, след като интелигенцията бе ликвидирана. Тя също има вина за това. Но нека сега й помогнем да излезе изпод руините и стъпи на краката си.
Това ще помогне да се спаси България!