АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Да си спомним за Георги Димитров

Георги Минчев - 17 юни 2020

На 18 юни се навършват 138 години от рождението на Георги Димитров. В навечерието на тази годишнина винаги се сещам за реакцията на наши и чужди автори, медии и титуловани научни работници, способни да удавят в клевети и повърхностни, едностранчиви оценки живота и делото на една ярка личност в историята, призната от най-светлите умове на човечеството.

Но няма какво да се учудваме. В периода на т.н преход, период на безвремието, както сполучливо го определи известният политически анализатор и философ Валентин Вацев в излязлата наскоро негова книга „Хроники на безвремието“ всичко може да се случи – от игнориране и преиначаване на действителни факти и събития, до откровени лъжи и инсинуации. Всеки грамотен човек може да си обясни случващото се. Кога ли историята не се е  употребявала  да обслужва интересите   на властимащите в съответствие с политическата конюнктура? Красноречиво доказателство за това е отношението към антифашистката съпротива, когато образовани и наглед интелигентни хора обясняват,      че у нас не може да се говори за такава, защото е нямало фашизъм и накрая нагло препоръчват от висотата на олимпийски мъдреци и ментори да се „оправяме“ т.е да бъдем в лоното на лъжите и неграмотността, преобладаващо съдържание на духовната атмосфера на съвремието. И тъй като тези хора са чели много,  претендират за висока образованост и са твърде съвременни няма да им попречи да прочетат още малко в „Българските философи като критици на фашизма,  националсоциализма Антология посветена на 75 годишнината от Победата, Димитър Цацов“,  може да се изтегли от Интернет. На корицата като лого е „окото“ на Гео Милев, но и тук инсинуациите нямат граници с твърдението, че те комунистите са го убили, или версиите за жестокото убийство на Министър-председателя Александър Стамболийски. Могат да се посочат още редица примери.

Напоследък управляващи се надпреварват да цитират Гьоте за да докажат правотата си. На  определението на  Хегел ,  че   диалектическият метод е този, с който може да се открие историческата истина, Гьоте прави бележката, че  нещата е възможно да се манипулират. Отговорът на великия немски философ е, че това е вярно, но при условие, че тези хора  имат болен дух.

Оказва се, че вече 30 години у нас шества този болен дух , който характеризира нашия „преход“ и за съжаление продължава. Има една мисъл, че когато се махне калта заблестява златото. Така е и с Георги Димитров. Известен е  Лайпцигският процес, неговата достойна защита, дала силен тласък за разгръщане на  европейското и световно антифашистко движение, определението му за фашизма. Но сред широката общественост в сянка остават усилията му за промяна в политиката на левиците  срещу това ново явление в Европа, фашизма на Мусолини в Италия и националсоциализма на Хитлер в Германия. Тогава битуват постановките на Сталин, че  социалдемокрацията е близнак брат на фашизма, винаги е опора на буржоазията и левите социалдемократи са главната опасност. Трябва наистина да имаш мъжество и смелост в онова време да се опълчиш срещу „своите“, срещу догматиката, „вкоренените пороци“ в комунистическото движение по израза на Георги Димитров. Неговите призиви за масова съпротива и борба без никакви авантюри, за обединение на всички демократични сили  и днес се оказват в основата за успешни политики, с което заслужава признанието, че е по-съвременен от всякога.

Без да се потопят в  духа на времето и отчитат всички обстоятелства сега се дават едностранчиви  оценки,  на килограм. Всеобща болест става нагаждачеството и продажността, злонамерените и обидни квалификации за Георги Димитров, афишират се предимно неговите „предателства“, за Септемврийското въстание 1923 г.,  опитите за създаването на Балканска федерация с Титова Югославия и записването на българите като македонци, дори такъв въпрос от битов характер като употреба на алкохол. Продължава да се твърди, че той е дясната ръка на Сталин и  не е направил необходимото за спасяване на българските комунисти от репресиите и т.н.

Райхминистъра на Германия Гьоринг на Лайпцигския процес се опитва да го уязви и публично го обвинява в сексуална разпуснатост, на което отговорът на Димитров  е подобаващ, че той все пак е мъж, с което косвено напомня за половата принадлежност на управляващите и получава овациите на  публиката. Но същия този министър не му пречи след процеса, при посещението си в затвора Моабит да признае, че той би се радвал такъв борбен човек  като Димитров да членува в тяхната партия.   Изглежда Гьоринг е разбирал диалектиката много по-добре от някои настоящи политици и определени фашизоидни групи, които лепят само етикети и прилагат едностранчив прочит на историята. Избягва се да се споменава например защитата на българския народ, квалифициран като див и варварски, с думите на Димитров  че когато Карл V е говорил на немски само с конете си в малка България учениците на Кирил и Методий разпространяват славянската  писменост.

Сталин с присъщата си подозрителност също не може да не признае достойната защита на Димитров пред Лайпцигския процес с думите: „ Къде досега сте крили този балкански лъв“ и запазва мълчание, когато Георги Димитров е в основата за промяна на политиката в борбата против фашизма на  Седмия конгрес на  Коминтерна през 1935 г.

Този нов повей има конкретни измерения за антифашистката съпротива и у нас със създаването на Отечествения фронт през 1942г, основан от няколко партии и не  само комунистите „марионетки на Сталин“ са във властта на 9-ти септември 1944 г. Самият министър председател Кимон Георгиев е от друга политическа сила. Забравя се, че в основата на тези процеси е Георги Димитров. За съжаление всичко това  е обвито с мълчание и от наследниците на тези партии. Основателно се твърди, че Димитров със своето самостоятелно мислене и дейност е недолюбван от Сталин и дори болен в края на живота си, когато е на лечение в санаторима „Барвиха“ край Москва, не спестява своето мнение като влиза лют спор с него. Медицински изследвания на мозъка и част от косата показват завишени  показатели на живак, неколкократно повече от нормалното, с което е твърде достоверна хипотезата, че той е отровен. Сигурно и в бъдеще ще продължат коментарите и оценките за Георги Димитров. Ще се откриват нови факти и доказателства, ще се интерпретира по друг начин, по- пълно и всеобхватно неговия живот и дейност. С разрушаването на Мавзолея, премахването на исторически факти събития от учебниците някои смятат, че ще лишат поколенията  окончателно и безвъзвратно от историческата истина . Но и това, което има като архиви и документи хвърля достатъчно светлина всеки съвестен изследовател да  даде категорична оценка, че Георги Димитров не е само минало, а много от неговото творчество и дело са и ще бъдат в полза на човешкия прогрес, че това не може да се вмести само в местните рамки, а има и международно значение.