АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
 Томас Мор – учителят, когото обезглавиха

Юрий Борисов - 06 юли 2020

         

„Карта на света, върху която не фигурира страната Утопия, не заслужава и най-бегъл поглед“
  Оскар Уайлд

На днешния ден, на 6 юли, 1535 г. е обезглавен Томас Мор.

Когато се качва на ешафода, конструкцията му се струва паянтова и той  се обръща към едно от служебните лица: „Лейтенант, моля Ви, помогнете ми да се кача, със слизането ще се справя сам!“

На ешафода Мор коленичи и прошепва  51 псалм: „Боже, смили се над мен заради Своята милост и заличи беззаконията ми…“ . Неочаквано палачът се навежда над  Мор и прошепва: „Простете ми!“ Мор се изправя, прегръща палача, казва му „Простено да ти е!“ и коленичи отново. Ударът на брадвата е бърз, силен, професионален. Главата на Мор се отделя от тялото.

Видът на екзекуцията е проява на великодушието на крал Хенри VIII. Журито, което за петнадесет минути намира Мор за виновен, постановява смърт чрез извличане, обесване и разчленяване. Това означава довличане на човека от кон до бесилото, обесване и след това разрязване на тялото, като частите се разхвърлят на публични места за страх и назидание на живите. Хенри VIII обаче отменя тази присъда и я заменя с обезглавяване. Благородно. Все пак това е Томас Мор.

Какъв е жизненият път на Мор и защо той стига до ешафода?

Кариерата на Мор е силна, непоколебима, образцова. На 26 годишна възраст става депутат, на 32 – заместник шериф на Лондон, на 36 – секретар и таен съветник на Краля, на 47 – канцлер на херцогство Ланкастър. След от 4 години е на върха – лорд канцлер на Англия.

Когато Хенри VIII решава да се разведе с първата си жена, Екатерина Арагонска, папата не му дава благословия. Тогава Кралят обявява себе си за върховен глава на Църквата на Англия, а самата Църква – за независима от папския престол. Тогава е съчинена „Клетвата за върховенство“ („Oath of Supremacy“), която трябва да бъде положена от всички служители в кралството.

Томас Мор отказва да положи Клетвата. Дори не постъпва като онези епископи, които се съгласяват да се закълнат, но с добавката на края „доколкото позволява Христовият закон“. Мор отказва да приеме църковното върховенство на английския крал под каквато и да е форма. И съответно е осъден за държавна измяна.

Томас Мор е можел да направи компромис. Да измърмори Клетвата. Да добави нещо на края, за покой на съвестта. Мор обаче не е пожелал да се раздели с принципите си. Затова е предпочел да се раздели с главата си.

А иначе, деликатен човек е бил Томас Мор. Един от великите мечтатели в човешката история. Описал своите мечти в прочутата си книга „Утопия“. И за да не дразни Краля, е вложил мечтите си в устата на свой събеседник – уж животът на Утопия му е бил разказан.

Мор е мечтаел за общество, в което не съществува „съзаклятието на богатите“. Общество, в което няма частна собственост, няма бедни, няма просяци. Утопийците презирали златото и изковавали от него веригите за робите. А роби били тези, които тежко нарушавали правилата на хармоничното общество.

В мечтите на Мор толерантността е на божествен пиедестал. В неговия утопичен свят „Бог изпитва наслада от разнообразието на религиозни възгледи“.  И в храмовете на страната Утопия няма изображения, защото всяко изображение е конкретно и би могло да наскърби човек, който е с други религиозни разбирания. Защото всички, макар и с различни религиозни убеждения, се молят в едни и същи храмове. Мечта, заявена в епоха на стотици разгорени клади от Инквизицията!

Дори в своя протест срещу поведението на Краля Мор е толерантен и деликатен. Той не приема правото на Краля да се ожени втори път, не присъства на коронацията на Ан Болейн, но изпраща до Краля  и кралицата своите благопожелания за щастлив живот. За епохата, обаче в която живее Томас Мор тази толерантност е неразбираема.

Мор е знаел, че не може да промени обществото, в което живее. Той е знаел, че мечтите му не могат да бъдат реализирани. Сили ли не е виждал в своето общество, обективни обстоятелства ли не е виждал, той и не се е опитвал да хвърля мостове между мечтания свят и светът, в който живеел. Така той е създал в историята тази порода личности, които ние наричаме „социалисти утописти“.

Мор просто е искал да мечтае. Мор е търсел мечтаещи хора. Мор е създавал мечтаещи хора. А някои неща, които твърде силно не са му харесвали, той просто не приемал. Не се е борил срещу тях, не се е съпротивлявал, просто не ги е приемал. И за тази спокойна съпротива Мор е платил с живота си.

Най-големият парадокс е, че Църквата на Англия канонизира Томас Мор. Мор е светец и мъченик  и на тази Църква, чиято независимост той е отхвърлял.

„Неведоми са пътищата божии!“ Особено при мечтаещите хора, които не пречат на никого. На които обаче понякога им режат главите.

Секретар на Клуб "24 май" Юрий Митков Борисов е доктор по философия. Роден на 12 август 1956 г. Средното си образование завършва във Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“  гр. Стара Загора, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски “. В периода 1980 - 1983 е учител по морал и право, естетика, обществознание, логика и психология във ФЕГ „Ромен Ролан“. …