АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Китайците са по-умни от американците

Васил Проданов - 19 юли 2020

Последните десетилетия на гигантски възход на Китай потвърждават факта, че китайското общество се управлява много по-рационално и много по-ефективно от американското. Това можем да видим на две основни равнища – на равнището на управленската интелигентност и на равнището на обикновените китайци и американци, особено на младото поколение, от което зависи бъдещето на всяка от тези две страни.

Китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските

Това го казвам не аз, а знаменитият Франсис Фукуяма, който възхваляваше американската либерална демокрация като „краят на историята“ и говореше през 1989 г., че в Америка е създадена най-добрата форма на управление в историята на човечеството и нищо друго по-добро не може да бъде измислено. Икономическата криза от 2008 г., с която Китай се справи неизмеримо по-добре, обаче промени възгледите на Фукуяма.

В серия от статии и интервюта той започна да говори, че Китай има много по-ефективно работеща и готова за бъдещи предизвикателства система на управление, а с това постави началото на края на глобалното господство на американските неолиберални идеи. Неслучайно редица изследвания показват, че огромната част от китайците смятат, че страната им се движи в правилна посока, за разлика от американците, където делът на мислещите така за своята държава е около една трета от населението. Успехът на Китай в управлението на икономическата криза се основава на способността на неговата политическа система „да взема значими, сложни решения бързо и да го прави относително добре, особено в икономическата политика“. Да го прави по-добре от американската, която е идеологически ригидна.

Китайските лидери демонстрираха по-голяма компетентност от американските в менажирането на своята макроикономическа политика. Затова и много хора по света днес възхваляват китайската система, защото тя, според Фукуяма, „може да взема мащабни и сложни решения по-бързо, сравнена с агонизиращата политическа парализа, която удари САЩ и Европа през последните години“. Затова и китайският модел се превръща в алтернатива на американската либералната демокрация.

Очевидно това е свързано и с по-високата компетентност и интелигентност на тези, които управляват. Поне това се вижда от следните думи на Фукуяма: „Китай бе първото общество, което създаде рационална меритократична бюрокрация, при която държавна служба се заема чрез изпити и назначението в управлението става без местни племенни връзки. Това доведе до силна и единна държава.“

Резултатите от по-голямата интелигентност на китайското управление се виждат от това, че очевидно следвайки заветите на своя древен мъдрец Сун Дзъ, за четири десетилетия китайските лидери влязоха в такива икономически и технологически връзки със САЩ , при които страната им се превърна в големия печеливш, докато милиони американци днес се чувстват губещи и с нагласата, че ще живеят по-зле от своите родители. От 1979 г., когато започват китайските икономически реформи, реалният БВП на Китай през следващите десетилетия расте средно с 10 % годишно, което според Световната банка е най-устойчивият и най-дълъг икономически растеж на голяма икономика в световната история. Той извади от бедността над 800 милиона души и доведе до ситуация, при която в Китай днес има много по-малко бедни, отколкото в САЩ, като процент от населението. След като през 2014 г. Китай надмина САЩ по БВП по паритет на покупателната способност, през следващите няколко години се очаква да ги надмине и по номинален БВП.

Китайците използваха САЩ, за да постигнат своя гигантски икономически растеж, да настигнат и надминат американците, а сега американският президент си скубе косите и се чуди какви протекционистки, технологични, хибридни, информационни, търговски и всякакви други войни да обявява, за да спре китайците.

По-голямата рационалност и ефективност на управлението на Китай се видя не само при кризата през 2008 г., но и при сегашната здравна, а от тук и икономическа и политическа криза в света, при която САЩ се оказаха най-зле справящи се, а Китай е сред страните, които най-успешно излязоха от нея и запазиха живота и здравето на много по-голям дял от своето население.

В Китай расте поколение,
което е по-умно от младото поколение на САЩ

Учащите се в Китай изпреварват, според международните изследвания, американците на всички равнища на образование.

Това се вижда от резултатите от изследванията на PISA, правени всеки три години от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие в целия свят. Според последното изследване сред 600 хиляди 15-годишни ученици в 79 държави на света:

  • американските учащи са по-назад от китайците по всички показатели и са особено зле в математиката, т.е. дисциплината, от която в особено висока степен зависи успешното разгръщане на съвременната дигитална икономика и на Четвъртата индустриална революция;
  • само 14 % от американските ученици, четейки някакъв текст, могат да разграничат факти от мнения, за разлика от китайските, които в мнозинството си правят това разграничение. Това означава, че един американски младеж може много по-лесно да бъде манипулиран и лъган от един китайски;
  • Китайските учащи се изпреварват своите връстници, особено силно в математиката, природните науки, четенето. В основните китайски региони те постигат най-високото равнище на оценка 4, докато американците имат резултати 3 в четене и природни науки, и 2 по математика;
  • Американският неолиберален капитализъм може да краде умни хора от целия свят, но не може да създава сам умни хора, както китайския модел на „пазарен социализъм“. Случайно ли е тогава, че и България, която прегърна с викове „демокрация“ американския неолиберален модел има все по-слабо представящи се и с все по-ниски показатели в международните изследвания млади хора. А в цитираното проучване на PISA българските ученици са на последно място в EC и техните показатели допълнително са влошени в сравнение с предходни изследвания. Питайте всеки преподавател с дълъг стаж в българските университети и той ще ви каже, че година след година равнището на идващите студенти е по-ниско. Неолибералният капитализъм в България роди ентусиазирани евроатлантици и все повече млади хора с ниска интелигентност.

В крайна сметка оценките са, че китайското общество е способно да ражда значително повече и по-умни  млади хора в сравнение с американското. Милионите млади китайци, които сега влизат в живота и ще управляват страната си, са много по-умни и интелигентни от младите американци.

По-рационално управление и милиони по-умни млади хора. Кой очаквате да победи тогава в започналата нова студена война на САЩ с Китай?

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com