Забавно е човек да наблюдава как български икономически медии отразяват срещата на лидерите на ЕС, посветена на дългосрочния бюджет на блока и на плана за икономическо възстановяване.
Събрали се, значи, в Брюксел едни, които наричаме „пестеливите“ и други, които наричаме „харчещите“ („dépensiers“ – фр.) „Пестеливите“ се разумни и отговорни. Те искат да не се раздават много – много субсидии на страните, защото парите ще се връщат колективно. Освен това, ако има субсидии, те трябва да се раздават само ако се спазва в съответната страна върховенството на закона и ако се правят реформи – например пенсионна. Изобщо харченето на субсидиите трябва да бъде под строг надзор. „Харчещите“ – обратно. Те искат да си харчат милиарди без контрол, без условия, без да ги притискат за върховенство на закона и после всички страни да връщат изхарченото от тях (Виж 1 и 2).
Към това ясно разграничение между „добри“ от „лоши“ Investor.bg добавя един приказен образ на водача на „пестеливите“ – холандеца Марк Рюте. На него трябва да му се възхищаваме по чисто човешки. След заглавието „Марк Рюте: Мъжът с ясните послания“, медията ни информира за изключителната скромност на този отговорен човек: „Вместо с луксозна лимузина Марк Рюте се качва на срещата на върха на ЕС в незабележим автобус… Веселият политик все говори по телефона със стария си мобилен телефон с марка Nokia и – ако не на велосипед, се движи из страната със стария си Saab“. Той може да е много народен човек, но трябва да знаем, че „Зад веселата му природа се крие строг преговарящ, който открито изказва неудобните истини“(2).
И за да не чудим въпреки всичко на чия страна сме ние, ни се казва директно: „От изказванията на българския премиер досега стана ясно, че България подкрепя „пестеливите“ богати държави и е готова да приеме условията им.“ (1)
Дали са скромни, морални и принципни не знам, но знам, че лидерите на „пестеливите“ страни защитават с постоянство и енергия интересите на своите нации. Северните народи имат нужда от точно такъв Европейски съюз, какъвто той е днес. Те са облагодетелствани от общата валута, благодарение и на която реализират търговски излишъци. Ако страните в ЕС боравеха със собствени валути, по-бедните, с механизма на обезценяването, щяха да правят стоките на по-богатите по-скъпи и съответно по-трудно продаваеми на своя територия. Не случайно европейски политици се притесняват, че ако в ЕС конфликтите по финансови въпроси се задълбочат, някои страни ще бъдат силно изкушени да напуснат еврото. Богатите северни народи печелят и от липсата на митнически бариери. Ротердам например нямаше да бъде това, което е днес, ако не беше пристанище – врата за целия европейски пазар.
Зад „принципната и отговорна“ позиция на „пестеливите“ прозира зле прикрит егоизъм. Егоизъм, заметнат с камуфлажното наметало на „спазване на върховенството на закона“.
„Субсидиите“ също ще се връщат, защото те ще бъдат взети от финансовите пазари като заеми, но това ще бъдат заеми на целия ЕС, а не на отделните страни. По-богатите и по-малко задлъжнелите страни, каквито са „пестеливите“, ще носят солидарна отговорност за връщането на заемите заедно с по-бедните и по-задлъжнелите. Ако последните бъдат оставени сами да се оправят, то те ще плащат много по-високи лихви, защото такива са законите на световното лихварство. „Пестеливите“ просто не искат да участват в тази нова солидарност, чийто мотор днес е германо-френския тандем. „Ние печелим от това, че сме заедно, но когато се губи, нека всеки се оправя сам!“ – това е девизът на „пестеливите“, който ни се поднася за „отговорната и справедлива“ позиция.
А защо нашият премиер подкрепя Холандия и сие? Или както последно се изказа – щял да сближава позициите на двете страни? Защо не подкрепя Германия и Франция, решили да наложат ново разбиране за европейска солидарност? Защо не подкрепя Унгария и Полша, които са по-близко до нашия хал? Този въпрос е с повишена трудност. Ние, обикновените хора, не винаги можем да се докоснем до логиката на Светиня му.
(1)https://www.economic.bg/bg/news/12/fon-der-lajen-vidya-svetlina-v-tunela.html
(2)https://www.investor.bg/analizi/91/a/mark-riute-myjyt-s-iasnite-poslaniia–308580/
