АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Управленска немощ и кадрова бедност

Димитър М. Иванов - 23 юли 2020

Управленска немощ и кадрова бедност в поредната въртележка в правителството. Разочароващо, г-н премиер!

Латерната на управлението се върти независимо от националния протест, изпълващ площадите на градове и селища в България, коалицията като че ли е сляпа за исканията на огромното мнозинство от българите.

Една промяна в правителството, която включва четирима министри, между които такива ключови като финансовият министър, министърът на икономиката, вътрешният министър – би следвало да представлява една значима модификация на композицията на правителството, особено преди края на неговия мандат.

Изправено срещу неспиращи национални протести, критикувано остро в международен и в национален план, разкъсвано от вътрешни скандали и геополитически и икономически грешни ходове – очакването бе управляващата партия ГЕРБ и нейният лидер да извършат една мащабна, агресивна и амбициозна промяна на правителството. Промяна, с която да заявят в оставащия край на големия трети политически мач, че са изпълнени с енергия, със значителен идеен, управленски и кадрови потенциал, че отварят нови хоризонти на действие за оставащите седем месеца до редовните избори.

Всъщност, нищо такова не демонстрираха тримата лидери на управляващата коалиция. Което, даже и да ги познаваме добре, пак е разочароващо. Очевидна е вече липсата на имунитет на политическа популярност от страна на българския премиер. Както и липсата на амбиция да докаже, че въпреки всичко, в последните месеци на това правителство, той е готов в името на България да отвори правителството към нови, свежи имена, към управленски ресурс или отгледан от ГЕРБ или част от националния управленски капитал. Но не и не. Отказът, вече за десети, дванадесети път, за истинско национално отваряне на правителството, доминирано от ГЕРБ, е стряскащ, плашещ. Премиерът, продължава да вярва в затворената политико-партизанска обвивка на ГЕРБ, във воденето на едно управление вече от окопите, заобиколено от националното недоволство.

Поредната рекомпозиция на правителството демонстрира една или уплашена реакция или още по-зле − едно пълно пренебрежение спрямо народното недоволство, новите електорални нагласи и политическите перспективи. Фактически сме свидетели на една не-промяна, а контра-промяна. Контра- срещу изключителните вътрешни и външни политически, макроикономически, финансови и геополитически рискове пред които е изправена и ще продължи да бъде България в следващите месеци и години.

Същите завъртени на въртележката имена, далеч не позитивно доказани със своите политически и министерски постижения и политики; със същата идеологическа слепота и със същата липса на хоризонти.

Как тогава, това изморено правителство, с партизани, сменяни от пост на пост, ще получи наново доверието на хората, ще успокои протестите и ще се заеме с работа по един много по-широк и отговорен план от национални и международни особено задачи за следващия период?

Очевидна е и не може да се скрие импотентността на предлаганите министерски промени, които правят новата композиция на правителството още по-абсурдна, отколкото то бе досега.

Забележете, по същество се сменя почти целият икономически блок на правителството. За сектора, който ще бъде най-силно ударен от кризата – туризма се слага човек, който с нищо не е доказал своя капацитет да се справи със сериозните функции, които му бяха делегирани досега – демографската криза и икономиката.

Новото (старо) трио на икономическия блок на правителството не е тествано в операционен план, а ще бъде още от утре изправено пред три изключително важни национални и международни критерии и задачи като: подготвянето на национална комплексна икономическа, финансова и социална програма за справяне с кризата; подготвянето на план за подготовка и изпълнение на поетите ангажименти, свързани с приемането ни в ЕРМ II и в Банковия съюз, и – подготвянето на план за икономически реформи, чрез които да докажем за какво ще използваме отпуснатите европейски фондове по линия на Фонда за Възстановяване на Европа. Обективно не виждам капацитет за качествено справяне с тези три задачи. Погледнете, публикуваният на страницата на Министерството на Финансите Национален План за икономическо развитие на Република България до 2030 г. (датиран от 20 януари 2020 г.) и ще разберете и без моя коментар, какво значи управленска бедност и липса на хоризонт.

Съветът на управляващата коалиция начело с ГЕРБ са търсили „впечатляваща“ промяна в правителството, но реализацията на тази промяна е даже по-скромна и от най-песимистичните очаквания.

Бих желал да отбележа още един важен акцент на извършената промяна. Когато едно правителство, намиращо се под силно политическо напрежение, атакувано от различни идеологически посоки и виждания, решава да отвърне на атаката, то би следвало  да потърси едно предефиниране на министерските и на зам.министър-председателските параметри на функциите им. Такова предефиниране на параметрите е особено нужно, когато имаме вице-премиери с различни амбиции, популярност и реализирани функции. Някои от тях се изживяват като бъдещи премиери, други са се покрили под бюрата си и никой не знае с какво точно се занимават. Трети пък, като социалната министъра са си помислили, че вече са готово омесени в маята да бъдат следващия премиер на България. „Разни хора – разни идеали“.

И този горещ вече пъзел от амбиции без покритие, от уплашени политици или от такива, които пък въобще не знаят защо и как са попаднали в правителството, няма как да не тревожи страната още повече – в оставащите дни, седмици и месеци политически живот на правителство.

Следващите дни и седмици ще покажат доколко тази ново завъртяна правителствена „въртележка“ има стабилна архитектура и е равновесна, за да може да издържи както на новите задачи пред България, така и на националния гняв и недоволство.

Но, лично за мене кастингът на „новите“ министри е изключително слаб. Опасно слаб за живота на правителството. Както подчертах, няма нови открития, няма нови политически „таланти“, няма нова експертиза и нови виждания. Има търсен коалиционен паритет, който вероятно ще струва скъпо, както и политико-партизанска лоялност. Няма икономически лидер на правителството; обратно – налице са различни дребнички и евтини политически полюси.

Накрая на своята десетгодишна власт, Борисов можеше да се опита „да обнови“ правителството, да вкара „нови лица“ и да даде едно по-отворено национално оцветяване на правителството – по-социално и по-смело.

Вместо това, българският премиер в своето изявление тази сутрин, даже и не се осмели да каже какви са реалните причини за смяната на четирима основни министри, нещо, което е par excellence задължително при всяка промяна на правителството.

Само една седмица, след като заяви, че има най-блестящите експерти в своето правителство, премиерът реши да ги подмени, без особени обяснения.

Подмяна за какво и заради какво?

Всичко за което говоря демонстрира само една нещо – промяна в правителството, която за пореден път показва липсата на политически реакция спрямо реалностите на България. Промяна – без промяна на политическият курс или на модела на управление.

Убеден съм че хората не са вече наивници и могат да „прочетат“ точно има ли промяна в промяната. Или епилогът вече е наистина твърде близък. Особено, когато се демонстрира такава управленска и кадрова немощ, даже и тактическа дори. Днес, българските граждани са далеч по-зрели, отколкото преди няколко години. Това, от което се интересуват без никакви излишни приказки – са резултатите – във възстановяването на икономиката ни, в социалната сфера, в модела на управление, в борбата срещу корупцията, в порочните партизански назначения, в отговорите спрямо икономическата криза, която вече започва да удря страната ни, в бъдещето на своите деца.

От тази гледна точка – истинската промяна предстои и тя вече няма да закъснее.

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.