АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Какво търсеше у нас военната министърка на Германия?

Валентин Радомирски - 24 юли 2020

Господин Радомирски, оглавяващата германската отбрана Анегрет Крамп-Каренбауер бе наскоро на посещение в България в един напргенат вътрешнополитически момент, на фона на който обаче наблюдаваме и голяма международна военна активност в Черно море. Чухме и закани на държавния секретар на САЩ Майк Помпео за санкции срещу фирми, работещи за невралгичните газопроводи на Север и на Юг. Как всичко това отеква върху сигурността ни?

На 20 юли в северозападната част на Черно море беше дадено началото на американско-украинското учение Sea Breeze, което бе аноносирано от военното командване в Киев като „широко международно“ с участието на военноморски сили от девет държави, включително и България. Коментирайки маневрите, представители на руското външно министерство и на Съвета на федерацията определиха Sea Breeze като опит за подкопаване на регионалната сигурност.

Месец по-рано военноморски кораби на НАТО се опитаха да блокират строителната зона на газопровода „Северен поток 2“ в Балтийския регион, близо до датския остров Борнхолм, посочвайки като причина „търсене на дъното за боеприпаси и мини, останали от Втората световна война“.

Според руснаците това е прикритие, че флотът на НАТО е задействан срещу руско-германския газопровод като „проводник“ на интересите на американското петролно лоби, осигурявано от Доналд Тръмп, който е и главнокомандващ на американските въоръжени сили.

Очертава ли се задълбочаване на конфронтацията САЩ-Германия, която очевидно много плаши политическите среди у нас, винаги стремили се към съюз и с двете страни?

След края на обиколката си из Централна и Източна Европа, осъществена в средата на юли, германският министър на отбраната и председател на Християндемократическия съюз Анегрет Крамп Каренбауер направи интригуващо изявление, което досега никой все още не е дешифрирал напълно. Припомняйки дългогодишната и всеизвестна полемика за необходимостта държавите-членки на НАТО да изразходват поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за военни нужди, германският министър призова за преминаване към нови стандарти. Според нея Германия възнамерява да даде 10% от „възможностите си” за укрепване на съюза.

Нещо подобно вече бе обявено и от държавният секретар на Министерството на отбраната Петер Таубер в отговор на парламентарното разследване на Свободната демократична партия на Германия (СвДП).

През 2014 г. страните членки на НАТО се съгласиха да увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. Днес Берлин инвестира 1,38%, което предизвиква остри и чести критики от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Сега обаче националните икономики са в упадък поради пандемията на коронавирус и според Таубер е неуместно да се изчислява приносът като процент от БВП.

Тази теза бе оповестена и от Крамп-Каренбауер. Тя разглежда принципа за 2% като статистически проблем, защото когато БВП пада, процентът на военните разходи автоматично се увеличава, „без всъщност да се увеличават отпуснатите средства за отбрана“. Затова министърът предложи до 2030 г. Германия да предостави на съюза „10% от своите възможности, което от своя страна означава, че ние също се възползваме от 90% от възможностите, предоставяни от останалите“.

Проблемът е в това, че Крамп-Каренбауер не дешифрира какво точно има предвид. Дали това е някакъв трик, който чрез промяна в методите за оценка трябва да помогне на Берлин само леко да увеличи разходите, представяйки ги на останалата част от НАТО като десятък, или става дума за нещо по-сериозно?

Защо точно сега се лансира това германско тълкувание и фокусът се заостря към военния бюджет?

Може би проблемът с финансирането в рамките на съюза бе озвучен от факта, че на 18 юли Европейският съюз трябваше да обсъжда бюджета си за отбрана. Последното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, представено на 10 юли, обаче не включваше нищо по въпроса.

Франция настоява да се запазят старите „амбициозни“ приоритети, с което беше съгласна и Крамп-Каренбауер, когато тя представи приоритетите на шестмесечното председателство на Германия в ЕС. Следователно може да се допусне, че тезата ѝ за „10% от своите възможности“ за НАТО предполага схема, при която тези „способности“ ще останат в Европа и ще бъдат свързани със самата европейска инициатива за отбрана. Тази теза ще ѝ даде и възможност да се защити от натиска на Вашингтон.

Но има и друг аспект. Обиколката на министъра на отбраната в Централна и Източна Европа се състоя в рамките на изработването на „стратегическия компас“ на ЕС в сферата на „общата външна политика и сигурност“. Политическият отдел на германското министерство на отбраната заяви, че „говорим за комбиниране на различни схващания за заплахи от нашите европейски партньори в един документ. Партньорите в Източна Европа възприемат заплахите по начин, различен например от нашите италиански и испански партньори, чийто взор е обърнат към бреговата ивица отвъд Средиземно море“…

Самата Крамп-Каренбауер заяви, че се притеснява как Германия трябва да се позиционира в бъдеще: „Какво ни заплашва? Как можем да бъдем силни? Изправени сме пред конфликти между САЩ и Китай, които все повече ще отправят предизвикателства към европейците, в смисъл – какво сме готови да направим за нашите ценности и начин на живот? Ако искаме да се утвърдим като европейци, можем да направим това само заедно. Това се очаква от германското ръководство и то не само като икономическа сила“.

А какво да се очаква от общата европейска отбрана по отношение на противопоставянето с Русия? Подобна на НАТО линия ли ще се следва?

Все по-често се пише за необходимостта да се изясни какви заплахи ЕС трябва да очаква от Русия. В интервю с експерта по сигурността от Университета в Кил професор Йоахим Краузе, публикувано на сайта на Бундесвера през април тази година, е посочено: „Трябва да отчитаме факта, че Москва разработва конкретни планове за регионални войни по своята периферия, които могат да бъдат инициирани единствено от Русия“. И това „все още не е достигнало до германските политици“, които смятат, че е възможно всички проблеми да бъдат решени чрез преговори с руския президент Владимир Путин.

Но нищо подобно няма шанс на успех, подчертава Краузе. Според него НАТО трябва да реагира своевременно и да създаде възпираща стена. Освен това „западните държави трябва да разработят стратегия на невоенна „принуждаваща дипломация“, тъй като наложените досега санкции имат малък ефект – дипломацията може да има шанс отново, само ако успеем да я подкрепим с подходящи лостове“.

Тук поне на мен ми идва на ум, че сигурно се има предвид широко лансираната през последните години инициатива „Триморие”, която у нас е лайтмотив на Цветан Цветанов.

Очевидно под „подходящи лостове“ се имат предвид военните. Може да се предположи перспективата, че в зоната на интересите на така наречения източен фланг на НАТО ще се появи източен фланг на европейската инициатива за отбрана, който ще подчини интересите на алианса в този регион.

Москва и НАТО изграждаха Съвета Русия-НАТО много години. Може бе настъпва времето за нови формати, например, военни съвети Русия-ЕС или Русия-Германия.

Интервю на Къдринка Къдринова

Източник - Барикада
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…