АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Сигурността в Европа при недостиг на политически и финансов ресурс

Симеон Николов - 31 юли 2020

В навечерието на икономическа и социална криза е логично да доминират коментарите за финансовите мерки за възстановяване. Същевременно обаче стоят остро и въпросите за сигурността. Конкретните причини са много, но те се групират в три направления: политически, финансови и организационни. Политическите произтичат от очертаващите се промени в баланса на силите и пробиви в авроатлантическата връзка. Финансовите се свеждат до рязко орязване на разходите на ЕС за сигурност в периода 2021– 2027 г. Организационните се пораждат от нововъзникналото противоречие между високите амбиции на предлаганите нови стратегически документи на ЕС, ресурсите и единството на страните членки.

Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас предупреди, че независимо дали Доналд Тръмп или Джо Байдън спечели американските избори за президент (ако въобще те се проведат в сегашния срок), във външната политика на САЩ няма да има  значими промени и Европа трябва да търси сама и по-силно онова, което може да направи за своята сигурност. Същевременно на този етап Европа се нуждае от САЩ, въпреки напрежението между тях и заплахите от санкции. За съжаление задачата на САЩ се улеснява от

вътрешноевропейските разделения

За разлика от Европа обаче, ситуацията в САЩ изглежда далеч по-тревожна, ако се вземат предвид предупрежденията в доклада на Германското външнополитическо разузнаване (БНД) за последствията от радикализирането във вътрешен план, което би могло да доведе до открита гражданска война и разпад на държавата, а стационираните ядрени оръжия в Европа да бъдат изпуснати от контрол.

Ако все пак се преодолеят вътрешните проблеми, разработването в момента на  нови хиперзвукови оръжия за догонване на Русия, които са с малък обсег, означава, че САЩ ще търсят европейски държави, готови да ги базират на своя  територия, което пък може да предизвика политически дебати като тези от 80-те години.

В борбата за политическо влияние върху перспективите на трета страна като Полша, очевидно надмощие постигат САЩ, превръщайки я във военен плацдарм и въоръжавайки армията ѝ. Слабостта на САЩ е в недостатъчната им готовност да  подпомогнат и икономически Полша.

Потвърденото вече решение за изтегляне на част от американските военни контингенти от Германия и предислоциране в Белгия и Италия не е заради пестене на пари или „наказание“ на Германия (само във военновъздушната база в германския Шпангдаалем последните 5 г. американците инвестираха над 400 млн долара, а военните разходи на Италия и Белгия са по-ниски от тези на Германия). Истинските причини са поне две: предислоцирането на самолетите F-16 в Италия скъсява близостта до Черно и Егейско море и усилва възможностите на американските сили в Гърция, а извеждането на част от постоянно дислоцираните войски от Североизточния фланг на НАТО, според министъра на отбраната на САЩ Марк Еспер, е заради „изпълнение на задачи на ротационен принцип в района на Черно море“. И тук вече това би трябвало да направи впечатление и на българските политици и коментатори.

Турция и Гърция  са на ръба на гореща война, а в Средиземно море страни членки на НАТО вземат различни позиции по Либия: Франция и Италия подкрепят маршал Хафтар и са срещу намесата на Турция, дoкато САЩ се дистанцират официално, но преследват своята стратегия за „енергийна доминация“. Великобритания се включи на страната на Турция. А намерението на Ангела Меркел да подкрепи амбициите на френския президент, изпращайки германска фрегата за контрол на морското пространство на Либия, ще я противопостави едновременно на няколко сили. Фрагментирането на ЕС изглежда неизбежно. Характерно за очертаващите се две групи страни в конфликта е, че Русия и в двата случая застана на страната на Германия и Франция в ущърб на интересите на САЩ и Великобритания.

Така общата прогноза може да се сведе до това, че

в следващите години САЩ вероятно ще играят
по-малко активна и значима роля в световните дела

Русия ще запази сегашния си курс в международната и вътрешна политика за още дълъг период. Франция, Германия и Италия, за да могат да се защитят от американски натиск и санкции, би трябвало да превърнат ЕС в нещо повече от федерация, което реално не се очертава. Във вътрешноевропейски план обаче Франция и Германия надцениха способността си да бъдат хегемон в един ЕС без Великобритания. Германия се чувства притисната в опита си са заеме водеща роля.

Постигнатият принудителен компромис от Европейския съвет за бюджета за следващия финансов период и възстановяване на страните след Covin-19 и отхвърлянето му от Европейския парламент показаха нови тенденции както сред държавите членки, така и в политическите семейства. Червено-зелената коалиция на Швеция, червеният блок на Дания, дяснолибералният премиер на Нидерландия се обединиха срещу либералните позиции на Макрон и Меркел. Управляваните от десни партии Полша и Унгария успяха да защитят интересите си. Обединението около това обаче е за сметка на общата програма и правовата държава.

В намаления бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. разходите за сигурност и отбрана останаха на последно място

с 13 млрд евро от общо 1 трилион и 74 млрд евро. Показателно за мащаба на съкращенията са например тези за Европейския фонд за отбрана, на който се надяваха по-малките страни и особено България – от очакваните 6,5 млрд евро остават едва 1,5 млрд. И тук възниква въпросът ще продължат ли 47-те проекта по линия на ПЕСКО, а в 4 от тях участва България, и ще има ли въобше нов транш при такова финансово ограничение?

За Европейския фонд за съвместни мисии в защита на сигурността планираните 10,5 млрд се стопиха на 5 млрд евро. Да, може да се приведе аргументът, че икономическата и здравна криза го изисква. На за администрацията на ЕС са планирани цели 73 млрд евро. Да не говорим за недофинансираните сектори като околната среда, здравеопазването, образованието, дигиталната модернизация.

Създава се впечатлението, че ЕС престава да вижда отбраната като един от своите приоритети. Това пък влиза в противоречие с приети и новопредлагани стратегически документи.  В края на юли Европейската комисия прие нова стратегия на ЕС за сигурност в периода 2020– 2025 г., в която заложи няколко стратегически приоритета, като средата на сигурност, новите заплахи, противодействие на тероризма и организираната престъпност, европейска екологична сигурност и др. Тези приоритети изискват финансови ресурси и евентуален провал директно би се отразил на доверието и сплотеността на обществото.

Като председателстваща Европейския съвет от 1 юли 2020 г. Германия подготви общ документ на ЕС под наименованието „Стратегически компас“, който на 14 юли бе представен от министъра на отбраната Анегрет Каренбауер и в Европейския парламент. На 26 август предстои министрите на отбраната на страните членки на ЕС да разгледат отново документа. Планът предвижда работата по него да продължи под председателството на Португалия и Словения и да бъде приет през първото полугодие на 2022 г. при председателството на Франция. Той трябва да подобри „Постоянното структуририно сътрудничество“ (ПЕСКО), европейските бойни групи и способности за реагиране. Но именно по линия на проектите в ПЕСКО бяха обявени и огромните финансови съкращения.

Сърцевината на „Стратегическия компас“

е един общоевропейски анализ на заплахите, който ще е основа за евентуални бъдещи военни мисии на ЕС. Изготвянето на анализа е замислено като „документ на разузнавателните служби“, а не като политически документ. Той ще бъде съставен на базата на получени данни  от разузнаванията на страните членки в Европейския разузнавателен и информационен център. Няма финално съгласуване между страните членки. С това се избягва всякакъв демократичен контрол, който е същината на общия  основополагащ документ. Тоест, Съюзът поставя основата на решения за бъдещи военни мисии да бъдат оценките и предложенията на разузнавателни централи. Подобен подход в миналото водеше до измислени основания за война.

Освен това възникват сериозни въпроси като: доколко заплахите ще бъдат детайлизирани за определени региони в интерес на по-застрашени страни членки, при положение че и сега няма единно разбиране; как ще се постигне единство в степенуване на заплахите, когато това винаги и досега е било спорно на всеки форум; какъв ще е хоризонтът на анализа на заплахите, защото в глобален план, ако са по-далечни, в регионален план биха могли да бъдат съвсем непосредствени.

Има редица скрити, но и редица очевидни конфликти, но е твърде рисковано да допуснем субективна преценка. Как ще се отрази един негативен изход на преговорите между САЩ и Русия за удължаване на СТАРТ 3? Готови ли са великите сили да разработят нов режим на преструктуриране и да адаптират архитектурата на руско-американския контрол върху оръжията? Как ще се отрази на международната обстановка военен конфликт между САЩ и Китай, за който експертите твърдят, че до две години е много вероятен, а до три години е неизбежен? Война срещу Иран се води и в момента, въпросът е кога би преминала в традиционна гореща такава. От студената война в Източното Средиземноморие  може бързо да произтече военна конфронтация. Вероятността от нежелан инцидент, който да доведе до регионална война, е изключително голяма, както никога досега.

Най-показателен пример обаче е неспособността на международната общност да спре военната експанзия на Турция във всички посоки: Сирия, Ирак, Либия, гръцкото морско и въздушно пространство, както и системните нарушения на международното право и резолюции на ООН.  Определянето на гръцко-турските противоречия от НАТО като двустранни и въздържането на ЕС от нещо повече от предупреждение за частични санкции, не дава реални гаранции за страните от региона. От друга страна самата Турция изглежда не може да определи истинския си враг и надценява силно ресурсите си да се утвърди като стратегически играч. А всъщност САЩ се опитват да я доведат до сблъсък с Русия, за да могат да получат достъп до Черно море.

Същевременно реакциите на водещите европейски лидери се свеждат до оценката: „Трябва много ясно да си дадем сметка, че ЕС като цяло е твърде далеч от това да замени способностите на НАТО и трансатлантическите партньори със собствени европейски сили. Затова НАТО остава крайъгълен камък за европейската сигурност.“ При това обаче те вече признават, че някои интереси на ЕС тангират значително встрани от тези на НАТО. В такъв случай би трябвало да имаме  самостоятелни способности за действие. Ето защо

 необходими са собствени военни капацитети на ЕС

Тази промяна във вижданията беше демонстрирана по време на обиколкота на министъра на отбраната на Германия Анегрет Каренбауер в няколко източноевропейски страни (Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България). В резултат не е изключено Полша да се включи в проект за създаване на нов френско-германски танк и да се откаже от закупуването на такъв от САЩ. Унгария вече започна проучването за избор на продукти на германската отбранителна индустрия. През миналата година Будапеща беше най-големият ѝ клиент с 1,8 млрд евро.

В България медийните съобщения бяха твърде общи, за да разберем съществените резултати от посещението. Открит стои въпросът за един от големите модернизационни проекти – придобиване на нова бойна бронирана машина за пехотата на стойност 1,46 млрд лв., които ще се изплащат в продължение на 12 г. Но от останалите в съревнованието четири фирми германската не изглежда да има някакви шансове поради високата цена на предлаганата машина, а за „печелившата“ се говори, че вече е предопределена.

По-същественото обаче е, че по изключително важните тенденции в международната сигурност и приемани международни документи

няма официални български позиции

Няма дискусии и предложения. Затова хората лесно се подвеждат от фалшиви новини или приемат подкрепата ни за международни решения за слугинаж, а не за защита на български интереси. В период на основна трансформация на международния световен ред, растящи рискове и предстоящи кризи е от изключителна важност решенията и аргументите на държавата да са своевременно споделени, да имат визия и да кореспондират с реалността и националните интереси.

 

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…