АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Към Беларус с повече реализъм

Симеон Николов - 20 август 2020

 

Няма съмнение, че в Беларус има диктатура и полицейско насилие, макар някои западни наблюдатели да отбелязват, че и в техните страни органите за сигурност не са по–щадящи протестиращите. Но някои коментари тръгват в много погрешна посока. Сравненията със събитията в Украйна и Грузия в някои случаи са дълбоко неверни.

Причините за масовите протести в Беларус са срещу нечестни и фалшифицирани избори. Няма антируски елементи в него, а отношението на хората към съседна Русия са подчертано близки и приятелски. Споровете между държавните ръководства през последните месеци бяха за доставките на нефт.

Интересът на външни сили към Беларус е повече икономически. САЩ, Саудитска Арабия, Норвегия и Казахстан предложиха доставки на петрол, а през юни т.г. се реализира първата американска доставка.

Голяма част от собствеността в Беларус остава държавна, а едрите металургични центрове, доброто машиностроене и др. са апетитни хапки за всеки  едър инвеститор при евентуална бъдеща приватизация.

Приликата със събитията в Украйна и Грузия във външната намеса са, че виждаме абсолютно същите външни актьори. Поводът в Украйна обаче, беше отхвърлянето на нескопосания договор, предложен от Брюксел.

Освен това и в Украйна намираха необяснимо големи количества пари, много преди госпожа Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ  да признае за 5–те милиарда долара, „инвестирани“ години наред, докато се стигне до майдана в Киев, както днес в Минск.

Положението в Беларус обаче е много по–различно, Лукашенко досега се опитваше да играе и за двете геополитически страни,  а Украйна и Грузия съвсем не са привлекателен пример за беларуските граждани. Защото резултатът от събитията в Украйна след 2014 г. са, че търговията й с източните партньори се срина от 38 млрд  щ. д. през 2013 г- до 11,7 млрд щ. д. днес. Страната е най–бедната и корумпираната. В Грузия пък обемът на продукцията й още боксува на 30% от нивото по време на социализма.

В сегашната ситуация в Беларус би било опасно, ако външни и вътрешни актьори погледнат на проблема отново само като смяна на режима на всяка цена, без оглед на въпроса „А какво идва след това?”. Очевидно, че трябва да се преговаря с Лукашенко за избори, контролирани от външни наблюдатели и конституционни промени и евентуално „достойно” оттегляне.

Министърът на външните работи на Австрия след среща с американския държавен секретар Помпео преди броени дни припомни в интервю  по ZIB2, че „Политиката на ЕС през последните 11 години служеше на целта Беларус да бъде отчуждена от тясното й сътрудничество с Москва.” В тази връзка той напомни за срещата на върха на страните от Централна и Източна Европа във Виена през 2000 г., на която е била очертана „червена линия” през континента от Рига до Одеса.

Исторически Беларус е приобщена към Русия през 18–ти век, откъсвайки я от Съюза Полша–Литва. След Втората световна война, в която губи 25% от населението си тя фактически е буфер между Русия и Европа. Територията й обаче исторически винаги е била на пътя на най–важните във военно–стратегическо отношение подходи от Запад към Русия и от Русия към Запада.

Ако НАТО и ЕС настояват в случая  евентуално за аналогичен подход както към Украйна и Грузия, включващ военни предимства, закриване на руски военни обекти и т.н., не само че няма да успеят, но биха създали опасни предпоставки за световния мир. Русия никога няма да приеме американско присъствие и ракети с малък обсег на беларуско–руската си граница на почти 500 км от Москва. Това напомня казуса с намеренията за американска база в Крим и изместване на руската отбрана в териториална дълбочина. Нещо, което би било самоубийствено за Москва.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел бе критикувана за първоначалното й продължително мълчание. Трябва да се има предвид обаче, че ЕС има своите икономически и стратегически интереси. Освен това, САЩ нямат интерес ЕС да спечели влияние в Беларус. Германия е потърпевша от санкциите на САЩ. Тя губи 667 млн щ. д. месечно от общо 4 млрд. щ. д. загуби от тази американска политика и руския й отговор, т.е. най–много от всички страни. Ангела Меркел разбира, че ако се тръгне по пътя, по който се процедираше с Украйна, ще бъде поставено под риск сътрудничеството между ЕС и Русия, а тя най–добре познава последствията от украинския случай. Освен това, сдържаният й подход до изработване на окончателно общо становище се дължеше на действителните трудности на извънредното кризисно съвещание на външните министри на ЕС по Беларус и Турция на 14 август, които бяха прикрити от медиите. Оказа се, че то е било предшествано от голям спор по въпроса дали ЕС също трябва да започне да заплашва с наказателни мерки срещу Турция заради сондажа за газ в Средиземно море. Гърция е призовала за това, но не е успяла да надделее. Като реакция Атина в крайна сметка не  е подкрепила санкциите срещу Беларус, съобщава T. Nuttall от „Икономист“. Всъщност на 14. 08. нямаше официално решение, а само обобщение от върховният представител на Европейския съюз по въпросите за сигурността и външните работи Жозеп Борел. На 19 август ЕС вече прие санкции срещу Беларус и финансова подкрепа за гражданското общество от 53 млн евро, но не включи името на Александър Лукашенко сред санкционираните.

Фактът, че федералното правителство на Германия само „взе предвид“ курса на Макрон спрямо Турция е предизвикал силно раздразнение в Париж. За да разреши спора, на 20 август  Меркел  се принуди да отиде до лятната резиденция на Макрон в Южна Франция. Това показва също, колко голямо е напрежението, колко малко са постигнали външните министри и колко неточна информация стига до хората, или тези, които не умеят да разчитат знаците на дипломацията.

Същевременно обаче набират сила критики срещу двойния стандарт на големите европейски страни в ЕС заради тяхното отношение към диктаторите, които очевидно се делят на „свои” и на такива, които трябва да бъдат свалени от власт. Например, игнорирането на искането на Гърция за съдействие срещу агресията на турския президент Ердоган, учудвало лидерите в Атина. Толерирането на турския режим би могло да се обясни с огромните инвестиции, които Европа предприема в тази страна. Само за модернизация на жп–линии в Турция Германия е инвестирала 35 млрд евро след 2018 г. Възмущение предизвиква изявлението на външния министър на Германия, че репресиите в Беларус са неприемливи през 21 век, а в същото време се неглижира убийството на хиляди кюрди, хвърлянето в турските затвори на стотици хиляди интелектуалци и функционери на опозиционната Народна демократична партия, етническото прочистване в Сирия и т.н. Германският журналист Томаз Кониц пише в тази връзка: „Шизофренията във възприемането на авторитарни режими и диктатори е симптом за геополитическите размествания през последните години: Това, което в момента се утвърждава, е имперски дискурс, както беше обичайно в  САЩ да узаконяват геополитическите интервенции от десетилетия – и в които избирателното възприемане или игнориране на нарушения на правата на човека функционира като пропаганден инструмент във външната политика и геополитиката.”

 

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…