АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Искра Баева: Има опити отново да бъде наложена една гледна точка към 9 септември 1944 г.

Искра Баева - 09 септември 2020

„Има опити отново да бъде наложена една гледна точка към датата 9-и септември 1944 година“, коментира пред БНР проф. Искра Баева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според нея още след 1989 година се е появило това желание у всеки, които е идвал на власт, да наложи своето виждане за историята, „както е било наложено през десетилетията преди 1989 г.“.

„Това мислене започна да се възражда в последните години, защото бяха поутихнали страстите, плуралистичността на демокрацията се беше приела от обществото. … Силно се надявам тези опити да бъдат неуспешни“, подчерта историкът.

Според нея има тенденция, която се наблюдава след 1989 г.: една част от тези, които не позволяват да има друга гледна точка към историята, имат произход от идеологическите институции и партията държава преди 1989 година:

„Претърпелите историческо поражение търсят причина в себе си и се опитват да се променят, а тези, които отново са на върха на вълната, смятат, че няма нужда да се променят и че това е новата истина“. 

Проф. Искра Баева изложи тезата, че след 9 септември 1944 България попада в една друга сфера – на Съветския съюз:

Всеизвестно е, че това решение не е само по волята на Сталин и на Червената армия, а това е международна договореност с Антихитлеристката коалиция. Всеизвестно е, че промените в България започват с една демократична вълна с възстановяване на действията на Търновската конституция… По-късно, с началото на Студената война, България като част от Съветската сфера попада в изострянето на отношенията с желанието на Сталин да дисциплинира държавите от Съветската сфера, така че да не позволи да я напуснат“.

По думите на професор Баева е безспорно, че налагането на режима след 9 септември е съпроводено с политически репресии, но уточни, че първо те са били срещу политическите противници – предишните управляващи, които са вкарали страната в съюз с Третия райх, но и срещу демократичните сили, на които не им харесва тази тенденция, а накрая тези репресии опират и до самата управляваща комунистическа партия:

„Това, по което се спори, са детайлите – колко са жертвите на репресии, кога и по какъв начин. И тук вече въображението се развихря и какви числа се използват“, коментира тя.

Като не общопризнат факт в България проф. Баева изтъкна, че в периода след 1944 година в България е извършена модернизацията в почти всички сфери на обществото:

„Статистическите данни от международната статистика показват едно високо икономическо развитие на страната. Това би трябвало да се признае“.

Интервюто на Петър Волгин с проф. Искра Баева в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.

Източник - БНР, програма „Хоризонт“,„12+3“, 9.09.2020
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…