АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Борисов и Tръмп, омраза и ненавист, ешафоди и бесилки

Васил Проданов - 21 септември 2020

Неолибералната евроатлантическа ценностна система има два специални трика, с които се опитва пропагандно-идеологически да блокира в глобален план възхода на класовите противопоставяния и недоволството на милиарди хора от олигархизацията и намаляващия дял на доходите на голяма част от  хората на труда. Те се наричат „отказ от езика на омразата“ и „политкоректност“. За да не ги мразят, заради нарастващия грабеж и неравенство, малцинството печеливши от този капитализъм създават НПО-та, които ентусиазирано говорят срещу „езика на омразата“ и бдят за „политкоректността“.

Говорят, но в условията на криза, свързана с гигантското неравенство, упадащата средна класа в развитите страни, увеличаващите се бедни и бездомни, олигархизацията и нарастващата несигурност именно неолибералният капитализъм ражда нарастваща класова поляризация, засилваща се политическа омраза, възход на хейтърството като глобален феномен. То приема най-различни религиозни, расови, етнически, класови, политически форми. Подема се и се използва от политиците в битката им да докопат властта и да я задържат. Рязко се усилва от дигиталните медии, които предлагат технологична и икономическа инфраструктура на групи на омразата, както и на основани на омразата политически партии.

Дигиталната омраза

се превръща дори в инструмент за печалба. Голяма част от политиците – и отляво, и отдясно, са конюнктурни борци за власт, без идейни основи на своята политика, и се опитват да правят кариера чрез яростни атаки и ненавист, демонстрирани към политиците от противниковия лагер, а не чрез предлагането на ефективни стратегии за смяна на системата, която ражда ненавист и омраза.

Тази омраза разтърсва вътре отделните държави, поради което политиците се опитват също така енергично да я пренасочат, ако е възможно навън, да посочат там образа на врага, върху който да се прехвърли тя. Както и в други периоди от историята на капитализма, и днес може да се види как нарастващите противоречия и кризи се компенсират чрез насочване на масовите страхове, недоволство, омраза към изобретен външен враг, представян като виновен за всичко. Например Путин, който обикаля света и трови всеки, когото не харесва с новичок. Или китайците, които разпространяват „китайския вирус“.

В предишен период на такава криза спретнаха фалшификата, че един българин бил стрелял по папата, но не го улучил, а президентът на страната, изобретила тази измислица, говореше, че СССР е „империя на злото“. Сега историята за пореден път се повтаря – не като трагедия, а като фарс.

В парламентите на САЩ и Великобритания − двете държави, дали началото на неолибералния капитализъм, взаимните обвинения на политиците от различни партии, че са „предатели“, че правят „преврат“, че са „диктатори“, че „унищожават демокрацията“, са всекидневно явление. Колкото по-яростно нападаш противната страна, толкова повече шанс има да бъдеш забелязан от медиите и избирателите. Хейтърството, крясъците, обвиненията от двете страни на барикадата на българския, американския, а и на голяма част от останалите парламенти по света, е всекидневно явление, подхранвано от все по-поляризираните и класово разделени общества. Това, от своя страна, засилва ненавистта и омразата по улиците и в социалните мрежи.

Надали обаче в историята има по-мразени от днешните неолиберални политици. Дори някой от тях да е морален и честен човек, няма как да не излезе омърсен и смачкан от политиката, с безброй истории, съчинени за него от жълтата преса и социалните медии. А тъй като голямата част от политиците са част от олигархически върхушки и битки, от всякакви външни и вътрешни зависимости, те дават не един и два повода да бъдат ненавиждани, да бъдат мразени от огромен брой хора. Случайно ли при протестите във Франция  „жълтите жилетки“ издигаха в центъра на градовете гилотини? Случайно ли е, че протестиращите носят бесилки? Случайна ли е гигантската омраза между демократи и републиканци в САЩ?

Това създава и общата политическа ситуация, в която можем да видим Доналд Тръмп и Бойко Борисов, независимо от гигантската разлика в позициите им. Единият е начело на най-могъщата страна в света, другият − на малка и зависима България, умираща от действията на реставраторите на капитализма. И единият, и другият са обвинявани от политическите си противници, че готвят фалшификация на изборите. И единият, и другият са наричани „демократично“ с всички възможни негативни епитети.

Когато става дума за това колко е мразен Борисов, най-честите стигматизиращи думи, с които той е характеризиран са „Бай Ганьо“, „мутра“, „лъжец“. Това може да се види достатъчно точно в дигиталното пространство. Написвайки съответните фрази в кавички в „Гугъл“ търсачката, можем да открием „Борисов е Бай Ганьо“ 153 000 пъти,  „Борисов е лъжец“ – 12 400 пъти, „Борисов е мутра“ − 8500 пъти, „Борисов е диктатор“ – 4550 пъти, „Борисов е психопат“ – 3350 пъти, „Борисов е мафиот“ – 3050 пъти, „Борисов е простак“ – 2070 пъти, „Борисов е бандит“ – 1310 пъти, „Борисов е некомпетентен“ – 927 пъти, „Борисов е фашист“ – 422 пъти,  „Борисов е нарцис“ – 301 пъти. Това е в дигиталното пространство, а в реалността само на продължаващите вече трети месец протести тези и множество други стигматизиращи думи са хиляди пъти повторени от хиляди хора.

Не по-добре стоят обаче нещата с Доналд Тръмп − най-могъщият политик на най-могъщата икономически държава САЩ, наложила неолибералния капитализъм през последните четири десетилетия и в цяла Източна Европа, включително и в България. С помощта, разбира се, и на нашите „демократи“ и демократизатори. В САЩ омразата и ненавистта сe усилват допълнително и от предстоящите след около месец и половина президентски избори. Скорошно социологическо изследване там установява, че най-често използваните думи, с които американските избиратели описват Тръмп, са „некомпетентен“, „арогантен“, „идиот“, „егоист“, „невеж“, „расист“, „нарцис“. Така възприемат своите управляващи в световния модел на либерална демокрация, представян като „краят на историята“.

Хейтърството и квалификациите за Тръмп обаче в англоезичното дигитално пространство са в мащаби, непознати в досегашната история. Там ще срещнем 1 740 000 пъти „Тръмп е расист“, 740 000 пъти – „Тръмп е диктатор“, 603 000 пъти – „Тръмп е лъжец“, 495 000 пъти −  „Тръмп е идиот“, 485 000 пъти −  „Тръмп е психопат“, 389 000 пъти − „Тръмп е нарцистичен“, 350 000 – „Тръмп е фашист“, 327 000 пъти − „Тръмп е арогантен“. И всякакви други негативни епитети, които можете да си представите. Ако ненавистта можеше да убива, досега той би трябвало хиляди пъти да е изпепелен.

Това не е случайно. И при американския неолиберален капитализъм, усвоен и у нас с ревове „демокрация“ и хвалебствия за „евроатлантическите ценности“, имаме криза и разпадни процеси, изострящи всички социални противоречия, проявяващи се в невиждана омраза, в ненавист. Това обаче е

психологическо измерение на едно друго базисно противоречие –

противоречието между олигархията от 1% невиждано богати капиталисти и останалото население. Противоречието между труда и капитала. Противоречието между различните видове капитал. Противоречия между печеливши и губещи от днешната икономическа реалност. Противоречията от глобалната промяна на геоикономическа и геополитическа власт. Кълбо от противоречия, тресящи съвременния свят, чиято моралнопсихологическа проява е ненавистта и омразата. Тя може да приема и ще приема все по-крайни форми – на войни, терористични актове, на нови и нови образи на врага, на желание за мъст, на желание да смачкаш и унищожиш този, който ти изглежда виновен за нещата край теб.

През последните десетина години имаме не по-малко протести и бунтове по света, отколкото през 60-те години на миналия век или отколкото след Първата световна война. От 2017 г. насам общо в света е имало над 100 големи антиправителствени протеста, довели до падането на 30 правителства и управляващи лидери. Във всички тях в една или друга степен важен фактор е искането управляващите да се махат. Ненавистта, омразата, противопоставянията днес много по-бързо стигат до милиони хора, овладяват милиони хора, благодарение на дигиталните комуникации.

Нашите протестиращи носят ковчези и бесилки. Във Франция, Великобритания, САЩ, Ливан и на редица други места протестиращи издигат ешафоди и бесилки. В САЩ се стрелят и убиват, събарят паметници, пренаписват си историята, вилнеят из улиците, пращат по пощата отрова за президента Тръмп. Колко му е да го убият – вече са го правили и с Линкълн, и с Кенеди. Всичко е възможно.

Днешната пандемия от Covid-19  не само не решава, а засилва бързо досегашните противоречия. А с тях и ненавистта, желанието, омразата да се вдигат бесилки и ешафоди, да се носят ковчези. Това е ставало неведнъж в историята – и у нас, и навсякъде другаде. Изглежда ще става и днес. Защото неолибералният глобализиран капитализъм се тресе и тепърва ще се тресе. Може да роди и нещо по-добро, но може да роди и чудовища.

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com