АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
За преименуването на празника „24 май“

Орлин Загоров - 10 октомври 2020

В приетия на първо четене от Народното събрание  проектозакон  в Кодекса на труда се внася изменение, съгласно което от наименованието на „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” се премахват думите „и на славянската писменост”.    С това изменение  се пренебрегват няколко исторически факти с фундаментално значение, между които на първо място за всеобщо признатия принос на България за утвърждаването на нова цивилизационна парадигма за нова духовност, нова култура и цивилизация в Европа. Известно е, че това е исторически факт, свързан  с изключителната заслуга на България не само за ранното средновековие от IX – X век, но и за периода на Възраждането. Тази истина обединява в себе си покръстването и въвеждането на новата писменост, създадена от братята Кирил и Методий и техните ученици. Нима ще отричаме, ние, българите, казаното от Отец Паисий: „Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение”! С това се поставя и началото на формирането на българската народност и нация. А борбата за съхраняването на последиците от този феномен се превръща в първостепенен аргумент за българската духовна легитимация по време на византийското и османското владичества. За нас като народ, който е дал на „вси славяни” писмеността, сътворена от братята Кирил и Методий и техните ученици, продължили делото им тук, в България, отстъплението под натиска на нечестиви външни и вътрешни сили представлява двойно предателство с тежки последици.        Не е трудно да се забележи, че това е лош сценарий, който из основи деформира истината, че „европейската идея и с лека ръка заличава най-ценния български принос във формирането и разпространението на общ културен код в славянския свят. Защото с писмеността, създадена от двамата братя и техните ученици, които са преследвани в редица страни, намират в България най-добри условия да доразвият започнато велико историческо дело. Покръстването на българите в православие, преодолявайки силния натиск на католически, ислямски и езически деноминации, княз Борис I окончателно решава дилемата за славянската принадлежност на своя народ.

Така България се превръща в отечество на съпокровители на Европа, с което нашите земи фактически започват да символизират началото на автентичната европейска духовност.

През 30-те години на 20 век българският философ Янко Янев пише, че още преди масовата християнизация (покръстването на българите) славянството се превръща в световен експеримент на духа. В наши дни българите се натъкват не само на разнопосочни, но и на противоположни възгледи относно славянската принадлежност на българския народ. Те имат различни идейни и светогледни мотиви.

Новото изменение в наименованието на 24 май разчиства пътя  на изключително вредния синдром на оспорване на славянската принадлежност на българите, което се основава не на научни съображения, а на славянофобски нагласи, които се поощряват от заинтересовани външни фактори и техните адепти сред управляващите в страната ни. Известни са опитите на Хитлер и неговото обкръжение да настояват пред българския цар Борис III в началото на Втората световна война България да се откаже от кирилицата, защото тя е живата връзка на страната ни с Русия. Опити от тези позиции не престават и до днес. Известни са начинанията за забрана на честването на 24 май в близкото минало. Не липсват и среди, които обявяват за „европейски ценности” постепенното преминаване към латинската азбука поради засилващата се роля на английския език. Днес значителна част от учениците у нас не могат да мислят на български език.         Това не е ли подготовка на страната ни в недалечна перспектива да се превърне в „България без българи”?! И още нещо. Как да се обясни инициативата на „обединени патриоти” и техните коалиционни партньори в правителството на ГЕРБ за заличаване на думите „и славянска писменост” от наименованието на най-светлия празник 24 май?

 

Орлин Загоров е роден е на 17 юли 1936 година в село Дюлица.  Завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1966 г., след което работи като журналист и преподавател. От 1967 г. преподава в Кърджали в Института за начални и прогимназиални учители, а впоследствие работи в Окръжния народен съвет. От 1980 до 1982 г. е секретар, заместник-председател и първи…