Fratelli tutti ( Всички сме братя ) е третата енциклика на папа Франциск и е посветена на  братството и социалното приятелство, публикувана на 4 октомври 2020 г. Тя е обобщение на  предишните енциклики Lumen fidei и Laudato si. В определен смисъл е и продължение на „Документ за човешкото братство”, подписан от папа Франциск и  Ахмад ал-Тайеб – Великият имам на Ал-Азхар на  срещата си през февруари 2019 г. в Абу Даби. Енцикликата призовава за повече човешко братство и солидарност и отхвърляне на войните. Ако се разгледа като комплекс от идеи без специфичния богословски контекст и аргументация, то тя може да бъде основен елемент от програмата на  всяка политическа сила, която се бори за справедливост и солидарност. Ето защо тя е от изключителен интерес като тотална критика на съществуващия социален ред – критика на  расизма, изолационизмът и национализма, на глобалната икономика, която насърчава индивидуализма, неограниченото потребление, игнориране на културата и липсата на загриженост към околната среда, “догмата” на неолиберализма, че пазарът сам по себе си може да разреши всеки проблем, робството и др. Енцикликата е страстна защита на имигрантите, на бедните, възрастните хора и жените, на цялата палитра от социално слаби и маргинализирани хора. На индивидуализма, който е “по-мощен от всяка пандемия” папа Франциск противопоставя братството, което се ражда не само от зачитане на индивидуалните свободи, но от своя страна засилва свободата и равенството.

Параграф 13 е посветен на загубата на чувството за история, на проникване на един вид “деконструкционизъм”, при което остава като инвариантно само  “консумация без ограничения и акцентирането на много форми на индивидуализъм без съдържание”. Папа Франциск се обръща към младите хора: “Ако човек ви направи предложение и ви каже да игнорирате историята, да не цените опита на възрастните хора, да презирате всичко, което е минало, и да гледате само на бъдещето, което той ви предлага, това не е ли лесен начин да ви привлече с предложението си да ви накара да правите само това, което той ви казва? Този човек се нуждае от вас да бъдете празни, изкоренени, с недоверие към всичко, така че да можете да се доверите само на неговите обещания и да се подчините на неговите планове. Ето как работят идеологиите от различни цветове, които унищожават (или деконструират) всичко различно и по този начин могат да доминират без противопоставяне. За целта им трябват млади хора, които презират историята, които отхвърлят духовното и човешкото богатство, предадено през поколенията, които пренебрегват всичко, което ги е предшествало… Те са новите форми на културна колонизация. Нека не забравяме, че народите, които се отчуждават от собствената си традиция … губят заедно с духовната си физиономия и своята морална последователност като в крайна сметка идеологическата, икономическата и политическа независимост.”

Думите на папа Франциск пряко се отнасят до културната ситуация  в България през последните десетилетия на българския преход, в които постиженията от близкото минало съзнателно се забравят, изкривяват. Масовото съзнание се замъглява с отрицателните характеристики, които се съдържат в понятието “тоталитаризъм”, “сталино-живков тоталитаризъм”. В сайт, в които се дискутират проблемите на науката и образованието съзнателно се прокарва линията, че темите, свързани с националната идентичност е нещо остаряло и трябва да се забрави. Игнорира се постигнато от обществените и хуманитарни наука от близкото минало. Преди месеци в дебата, посветен на учебниците по история, се появи становището, в което “носещата” аргументация е, че социалистическото общество в България е тоталитарно и оттук следва, че в учебниците трябва да се изредат само онези негативни явления, които са се случили предимно през 40-те и 50-те години на ХХ в. И въпреки основателните критики на такъв подход учебниците се промениха в духа на “тоталитаризма”, а не подчертаване на положителните страни от развитието на българското общество през втората половина на ХХ век, в резултат от огромните усилия на българските инженери, учени, представители на науката и изкуството, лекари, писатели, художници и мн. други, които нареждаха България в предните редици по много основни световни икономически и социални показатели. Дори БСП сякаш се отказа от дългата си социалистическа история.

Така загубата на историческо съзнание, забравата на постиженията и историческите традиции, които стоят в основата на социалната сплотеност е основен манипулационен инструмент, за да се наложат неолиберални идеи, която обслужват новите капиталисти. Съпротивата е култивиране на сплотеността и  съхраняване на културното своеобразие и солидарност.