АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Бюджетът прелива от неоправдан оптимизъм

Боян Дуранкев - 05 ноември 2020

Проф. Дуранкев, наистина ли бюджетът, който управляващите ни предлагат за догодина, не е предизборен, а е социален и добре балансиран в условия на криза? Теглиха един солиден кредит от 5 милиарда, сега се раздават пари наляво и надясно и всички трябва да са доволни и благодарни – това ли е смисълът на социалната политика?

Има едно много популярно „златно“ правило, отнасящо се до системи на изборна демокрация с конкурентни политически сили, което се преподава на младите икономисти още в началото на тяхното обучение. А именно: всяка политическа сила, която идва на власт, още през първата година на своето управление трябва да извърши всички реформи, особено болезнените за населението; обратно, в края на своя мандат – през последната година – управляващата политическа сила резонно може да „развърже кесията“, както и да очертае „розово“ бъдеще, ако отново бъде преизбрана.

Затова на управляващите по принцип не трябва да се гледа като на самоходни калкулатори, а като на хора със специфични интереси, силно стискайки властта и насочвайки в желаните посоки финансовите потоци.

Е, не е изненада че организираните политици от „заинтересованото трио“ – ГЕРБ-ОП-ДПС (последните ги включвам поради всеобщото подозрение че се облажиха и от тази власт не просто поради случаен късмет) си защитават интереса, особено когато им се „клати феса“, образно казано. Ако са съставили проекта на бюджет без никакви „задни мисли“ за предстоящите избори, заслужават укор че не мислят както за тези, които са ги изстреляли във властта – инвестирайки в тях, така и за верните им обслужващи ги администратори, медии, социолози и т.н., които също бъркат в кацата с общия мед.

Но аз нямам никакви основания да ги укоря че не защитават интересите си, напротив – те това и правят; бих ги укорил в липса на достатъчна компетентност, в безсмислено манипулиране на общественото мнение, а също в остра (вече „хронична“) финансова заинтересованост.

За доказателства по повод на горното ми твърдение няма да стигне и един брой на вестника ви, даже да го използвам целия. Но все пак ще посоча няколко „компрометиращи“ данни от проектобюджета. От една страна, за тази и за следващата година прогнозният брутен продукт прелива от оптимизъм: световната икономика се срива с около 5 на сто през 2020 г., европейската – с над 8 на сто, а българската – само с 3 на сто; догодина очакванията са за 2,5 растеж. Или икономическото и финансовото министерство са проспали че коронавирусът затваря вече и ще затваря допълнително икономиките (до получаването на ваксината и лекарствата против COVID-19), или нарочно подвеждат с очакванията. Но ето логиката: брутният продукт ще намалява, износът се срива, съответно и приходите в бюджета намаляват, а разходите летят нагоре – в това няма логика, освен ако Дядо Мраз не е донесъл неочаквано пълна торба с пари за харчене.

Но ако няма Дядо Мраз, това означава че приходите ще дойдат от брюкселската манната небесна, както и от поредните заеми. И е точно така. Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. (16,92 млрд. долара) или 23.5% от прогнозния БВП при 22 млрд. лв. през 2019 г. Отчитам в него и онези 5 млрд. лв., които бяха поети от международните пазари съвсем наскоро. През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде 4.5-6.8 млрд. лв. всяка година в зависимост от вътрешния потенциал на страната. Според прогнозите до 2023 г. нивото на държавния дълг ще достигне около 38.9 млрд. лв. И понеже работещите са малко над 3 млн. души, това означава че всеки вече ще има върху плещите си по 13 000 лв. дълг за връщане.

Ще припомня, че в края на 1989 г. външният дълг на българската държава възлизаше на 10,6 млрд. долара, но при потенциал от почти 9 млн. население – „длъжници“. В края на 2020 г. външният дълг ще е към 16,92 млрд. долара, но вече при под 7 млн. „длъжници“. Това не е „розовото“ бъдеще, а тежко бъдеще на солиден длъжник.

Според някои икономисти и анализатори може да се стигне до тегленето на нови заеми и до вдигане на данъците, дори се прогнозира фалит на държавата до 2 години. Съществуват ли такива рискове?

Да не пресоляваме финансовата супа, опасност от фалит засега няма, освен ако от Европейския съюз не продължат да се оттеглят най-богатите страни – това ще наруши сериозно експортния потенциал на нашата страна.

Да, през периода 2021-2027 г. очакваме по новия инструмент на ЕС за възстановяване от кризата около 7,7 млрд. евро безвъзмездно и възможност за други 4,5 млрд. евро заеми. Но те ще бъдат целеви и на тяхното харчене ще се гледа през европейска лупа.

Но който и да поеме властта след предстоящите избори догодина, ще се сблъска с новите реалности. Разходите на бюджета ще се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. И ако кризата с пандемията не отшуми до 1.01.2021 г. (а тя няма да приключи до тогава!), и ако тук-там започнат фалити на някои малки, средни, а може би и големи фирми, то има само два пътя за туширане на проблемите. Първият е ясен – нови заеми (има мераклии да ни заборчляват още). Вторият е също видим, но неприятен – вдигане на данъци и осигуровки. Ако управлението се повери на коалиция с разнопосочни интереси („орел, рак и щука“), вероятно ще наблюдаваме комбинация от двете.

Но две неясноти тегнат над прогнозите: кога ще се ликвидира пандемията и дали някой ще спечели изборите, за да състави правителство с развързани ръце за промени.

Доколко адекватни са мерките, с които правителството подпомага засегнатите от пандемията фирми и хората, чийто доходи бяха ударени? Не са ли твърде закъснели от една страна, а от друга, отново наблюдаваме затваряне на бизнеси? Как ще се отрази на икономиката едно нова затягане на мерките?

Наблюдавам как реагираха страните по света през заплахата от коронавируса. Една група страни въведе драконовски мерки и незабавни строги правила, затваряйки несъществените сектори за кратко. Реално там смазаха вируса, спасявайки хората. Става дума и за гиганта Китай, и за Тайван, и за Нова Зеландия, и за Австралия и т.н., като става дума предимно за страни, приети за демокрации.

В България и в другите страни от ЕС отначало на власт дойде операцията „Шок и Ужас“ (така се казваше акцията в Ирак през 2003 г., но същото име заслужава и сегашният подход за „овладяване на вируса“), като всяка страна се затвори в националните си граници и ЕС престана de facto да съществува.

Правителството „Борисов 3“ наистина заслужава оценка среден (3) за своята реакция; за парламента не споменавам, той е елементарна функция на правителството, негов незначителен апендикс. От днешна гледна точка може да се оценят мерките – и тогавашните, но и сегашните – като закъснели, бюрократизирани и нискоефективни, но и прекалено щедри за тези, които нямат нужда от подпомагане.

Но както казват оптимистите от днешния ден, „най-лошото може би предстои“.

Властта твърди, че здравеопазването е първа грижа и първи приоритет. Милиарди се изливат в тази система, а какво наблюдаваме в последните 2-3 седмици – хаосът е пълен, мерките са панически, говори се за колапс. Вашият коментар?

Наблюдаваме повсеместно недофинансиране (най-вече в държавния сектор), съжителстващо с огромни порции на присвояване от Здравната каса (най-често чрез частния сектор), придружени с изкуствено поддържани ниски или нулеви здравни вноски. Тази триада води здравеопазването към ада.

Да прибавим и системното заграбване на български лекари, медицински сестри и санитари, привличани от крайнонуждаещите се „богати“ страни от ЕС и САЩ. Политиците у нас са си сложили маските не на устата и носа, а на гърлата – за да не кажат и дума за това безочливо ограбване от „големите си приятели“. Докога?!

Знаехме че здравната ни система е в кома, но сега е и малко умряла. Дядо Боже, ако дойде да управлява нашата здравна „система“, също няма да се справи.

Препоръки за следващото правителство: доминиращо обществено здравеопазване, по-високи здравни вноски, задължителна електронна здравна карта, таван на цените на лекарствата и справедливи европейски заплати на заетите в системата.

По Плана за възстановяване и устойчивост страната ни ще получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от ЕС, похвали се Томислав Дончев. Какво ще се прави обаче с тези средства, къде и как ще се инвестират, за да има ефект май не става ясно… шопинг лист за усвояване, както го нарече един политик. Така ли е?

Този „План за възстановяване и устойчивост“, разгърнат на цели 60 страници (обем на студентска дипломна работа), не е план по дефиниция. Подозирам, че именно Борисов го е оценил що за „план“ е, затова е прехвърлил горещия картоф на Дончев.

В „плана“ се говори за иновативна, зелена, свързана и справедлива България – красиви думи, но всъщност основната цел е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. Ако се обърне внимание на показателите накрая, става дума за промени (някои от тях много хубави на цифри), опиращи в 2030 г., но разработени от правителство, което съзнава че си отива.

Всъщност разбивката на плана (ако се случи да бъде приет, понеже още е план за намеренията), ще бъде направена от следващото правителство. И това е хубавото. Лошото е че облажилите се фирми от досегашния преход имат натрупан такъв потенциал, че те по-лесно ще свалят всяко правителство, което не им играе по гайдата, отколкото правителството да създаде условия за конкуренция. Раздаването на картите е приключило, музиката е спряла за години напред….

Прогнозите ви – оптимистична и песимистична – какво можем да очакваме в близките месеци, които по думите на Борисов ще са най-тежките, които ни предстоят.

Оптимистичната прогноза е на първо място за Бойко Борисов, който скоро ще стане най-дълго управлявалият премиер на България, надхвърляйки рекорда на Станко Тодоров от 114 месеци и на Тодор Живков от 104 месеци. Оптимисти са и новобогаташите, които се насладиха на огромното неравенство в България – първенец по този показател в ЕС, а и сред много „равни“.

Песимистичната прогноза е за онези „остатъчни“ български граждани, които трябва да извървят пътя от сегашните беди и несправедливости към онова място, от където ще продължат техните деца и внуци. Стига да имат мъдър и справедлив водач. За Данко на Максим Горки ми е думата, ако го няма да ги води напред, светлото бъдеще няма да се покаже скоро.

Въпросите зададе Валентин Георгиев

Източник - Дума, 5 ноември 2020
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия,…