Изборните резултати в САЩ още не са обявени, но десетки и стотици знайни и незнайни личности побързаха и бързат да честитят победата на двойката Байдън-Харис, очертавайки поредната порция „светло бъдеще“ както на САЩ, така и на света като цяло, в това число – и на майка България.
1. Официални изборни резултати все още няма
Първата важна забележка към авторите на поздравленията и овациите е че трябва да се изчакат официалните резултати. Такива обаче още няма, битката още не е завършила.
В някои щати още се броят бюлетините; в други щати са се случили такива чудеса, че със сигурност ще се наложи повторно преброяване. Според достоверни източници, 1,8 млн. мъртъвци в 353 отделни окръга са гласували на изборите. В Алабама бюлетините били с 30% повече от избирателите, твърдят от Judicial Watch. Гласовете в Уисконсин и Мичиган – 7-цифрени в Пенсилвания – отидоха на 100% за Байдън, изтривайки преднината на Тръмп в тези щати. В Джорджия, Невада и вероятно други, гласовете на бивши жители на щата – вече починали – и други, които вече не пребивават в тези щати, бяха преброени за Байдън. Със сигурност щабът на Доналд Тръмп ще заведе дела за намаляване на резултатите с несъществуващите електорални единици.
„Верните“ изборни резултати, освен всичко друго, зависят и от политиката на всяка определена медия. Докато американците отиваха до урните по време на най-разделящите президентски избори, няколко големи новинарски медии нарушават традицията и обявиха предварителни одобрения. Според проучване на Американския президентски проект[1] 47 големи американски вестника с общ тираж 9,58 милиона броя са подкрепили Джо Байдън; Президентът Тръмп имаше подкрепата само на 7 с общ тираж малко под 863 000 броя. USA Today, The New York Times и The Chicago Tribune са сред новинарските издания, които подкрепиха Байдън, докато The New York Post и Boston Herald подкрепиха кандидатурата на Тръмп.
Освен медиите, които „работеха“ за Байдън, част от социолозите също дадоха предварителен аванс на резултатите в полза на кандидата[2]. Даже до 11 процентни пункта!
Най-разумно е да се изчакат официалните резултати, и тогава да се поднасят съответните поздравления на спечелилия кандидат, но бързината, с която някои реагираха (особено част от българските политици, анализатори и медии) е илюстрация на прибързана задъханост и желание да бъдат регистрирани като „първи“ трубадури.
И така, търпението до официалните резултати ще е израз на уважение към институциите.
2. Който и да спечели изборите, се изправя пред една страна с огромни проблеми пред бъдещето
Бъдещият президент ще трябва да се опита да насочва народ и да обединява държава, която никога не е била толкова политически и икономически разделена след Гражданската война.
Наследената пропаст между богатите и бедните окончателно погреба мита за социалния асансьор („който се труди, той ще сполучи“), за „американската мечта“ и за икономическата справедливост. Коефициентът за неравенство на Джини в САЩ между доходите на домакинствата е надминат само от Коста Рика, Южна Африка и Мексико, като най-богатия 1% от американците печелят 1/5 от всички доходи, далече повече от преди половин век. Реалните доходи на обикновените американци са се увеличили с едва 8% за последните 40 години, като е регистриран годишен темп на нарастване с малко от 0,2%. Междувременно равнището на безработица се повиши до 6,9%.
Отчаянието и недоверието във възможностите на властта да се пребори с неравенството са нараснали в такава степен, че малцина допускат че един нов президент ще се справи с Големите пари и Дълбоката държава. Сериозен индикатор за това положение е намаляващата средна продължителност на живота на американците, придружена с нарастване на самоубийствата и наркоманията сред белите хора.
Друг индикатор за влошаването на качеството на живота е нарастващата престъпност, илюстрирана както със световния рекорд от 655 затворници на 100 000 жители, така и от повишеното търсене на оръжие за самозащита, а и от броя на убитите – 37 001 души от началото на годината до сега[3].
Тотален провал е отговорът на САЩ на пандемията. Повече от 236 000 американци са починали, близо 10 милиона са заразени и милиони работни места са загубени. Последните дни на кампанията се разиграха на фона на нарастването на потвърдените случаи в почти всеки щат, включително „бойните полета“ като Уисконсин, които се насочиха към Байдън.
Възможностите за маневри от страна на бъдещия президент се ограничават от намаленото данъчно бреме, особено на най-богатите, което води до по-ниски приходи на държавния бюджет. През 2018 г. данъчните приходи в САЩ са 24,3% от брутния вътрешен продукт, далече под средното ниво от 34,3% за членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Само по-слаборазвити страни като Чили и Мексико, например, имат по-ниски данъчни приходи. По-големите разходи таи година ще увеличат дефицита до 18%, а съотношението на дълга до 130% от БВП.
Към всички проблеми трябва да се отнесе и този с корупцията, в която са въвлечени и политици. Периферно погледнато, и членове от семейството на Байдън все още се тълкуват като участниници в корупционни схеми, а по косвен начин – и самият Байдън[4].
Всичко това, което е описано като вътрешни проблеми на САЩ, ще е онова, с което трябва да се справи бъдещата президентска двойка.
3. Възможности и заплахи пред новата президентска двойка, ако това е Байдън-Харис
Тръмпизмът няма да си отиде с Доналд Тръмп, той е много по-дълбок като идеология, концентрирайки в себе си страховете най-вече на белите хора по отношение на демографските промени в страната, гарнирани с ожесточеното отхвърляне на либералните елити и глобалната ангажираност. Ако Байдън се опита да промени курса на държавната машина на 1800, няма да успее.
Демократичната институционална система се нуждае от тежки реформи, самата избирателна система също се нуждае от драстични реформи – самите американци все по-малко вярват в нея. САЩ се нуждае от електронно гласуване – това вече е подчертано от всички анализатори (България, събуди се по този въпрос!) и осигуряването на безопасността е напълно разрешим инженерен проблем.
Редица анализатори подчертават обстоятелството че Байдън ще бъде най-старият президент в историята на САЩ[5], което – според някои от тях – може да се окаже сериозна заплаха за неговото президентство. Джо Байдън ще стане, ако това регистрират официалните резултати! – най-възрастният човек, избран за президент – на 77 години, същата възраст като тази на Роналд Рейгън, обаче когато той завърши втория си мандат. Байдън ще отпразнува рождения си ден на 20 ноември, което означава, че ще бъде на 78 години, когато бъде въведен в Белия дом на 20 януари 2021 г. Средната възраст на президентите при встъпване в длъжност в САЩ е 55. Теодор Рузвелт е най-младият, когато встъпва в длъжност след убийството на Уилям Маккинли през 1901 г. на 42-годишна възраст. Най-младият избран президент в историята е Джон Ф. Кенеди, който беше 43 г., когато положи клетва. До сега президентът Тръмп беше най-старият избран президент на САЩ – на 70 години по време на встъпването си в длъжност.
Възрастта на Байдън бе особено важна тема в кампанията на републиканците, които маркираха че той вече преживява когнитивен спад, което може да доведе до преждевременна власт на Камала Харис (тя е на 56 години). Когато го попитаха за възрастта му по ABC миналата година, Байдън се съгласи, че това е легитимен въпрос. „Надяваме се, че мога да докажа, че … с възрастта идва мъдростта и опитът, които могат да направят нещата много по-добри. Това трябва да решите всички вие, а не аз да решавам“, заяви Байдън. През декември 2019 г. според доклад на Кевин О’Конър, лекарят на Байдън, се отбелязва че той е „здрав, енергичен, 77-годишен мъж, който е в състояние да изпълнява успешно задълженията на президентството“. Припомня се, че проблемът с възрастта е поставен пред кандидата Роналд Рейгън в стремежа му за втори мандат и той го използва, за да обърне президентската надпревара на главата си по време на втория си дебат срещу Уолтър Мондейл. На въпрос дали възрастта трябва да бъде проблем, Рейгън отговори, че „няма да определя възрастта като въпрос на тази кампания. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на опонента си“. И публиката, и Мондейл избухнаха в смях и на шегата се приписва, че помага на Рейгън да спечели изборите през 1984 г.
Вътрешната политика на новия президент ще определи в голяма степен външната му политика.
Във външната политика екипът на Байдън, който вече е известен, ще бъде един от най-опитните в историята и първите му действия ще започнат да пооправят многото съюзи и договори, които Тръмп и екипът му разбиха.
Подобно на COVID-19, Доналд Тръмп отрече науката и не успя да се изправи пред климатичната криза. Той я нарече измама. Той възпрепятства американските работници да водят в света по отношение на чистата енергия, като даде шанс на Китай и други страни да надминат САЩ в ключовите технологии и работните места, които идват с тях. И вместо да подкрепя повече данъчните кредити, които да насърчават слънчевата и вятърната енергия, Тръмп облекчи данъчните облекчения за мултинационални компании, които насърчават офшорките. Планът на Байдън е насочени към създаване на работни места, от които САЩ се нуждае, за да изгради модерна, устойчива инфраструктура и да осигури справедливо бъдеще за чиста енергия. Байдън ще направи предложения за инвестиции за 2 трилиона долара, които да насочи към необратим прогрес в глобалното затопляне и околната среда, който науката изисква[6].
И все пак Европейският съюз не може да очаква Байдън да направи Европа център на външната политика на Америка (според такъв авторитет като Макс Хейстингс). ЕС ще трябва да продължи да се учи да се оправя сам с проблемите и заплахите си. Освен всичко, вероятно ще продължи тайната и явната търговска война с „отвъдокеанския приятел“. например, Европейският съюз е готов да наложи вносни мита на Съединените щати във връзка със случая с „Боинг“, ако „новоизбраният президент на САЩ“ Джоузеф Байдън не предприеме действия за премахване на митата по аналогичния случай с „Еърбъс“, е категоричен първият заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
Очаква се Байдън да не допусне гиганта Китай в кръга на особеното доверие на САЩ, но поне ще сложи край на търговските войни на Тръмп с тази страна. Подобно отношение може да се очаква и към Русия, но не е малко вероятно именно Байдън да подтикне бъдещите договори за ограничаване на надпреварата във въоръжаването.
Много е вероятно Байдън да преразгледа иранското ядрено споразумение, но не може да се очаква просто да възстанови подписания договор от президента Барак Обама.
Останалите световни популисти изведнъж ще усетят липсата на „голям“ приятел в Белия дом като Тръмп. Например, може скоро да се наложи бразилецът Болсонаро да стане по-добър глобален гражданин.
След кошмар от четири години с Доналд Тръмп, светът с нетърпение очаква президент на САЩ, способен и готов да се справи с предизвикателствата на нашата планета – предизвикателства, които изискват незабавни решения. Байдън не бива да пропуска този момент. Не го подценявайте като личност, не надценявайте Харис: те са екип.
[1] https://www.presidency.ucsb.edu/statistics/data/2020-general-election-editorial-endorsements-major-newspapers
[2] https://www.realclearpolitics.com/epolls/2020/president/us/general_election_trump_vs_biden-6247.html
[3] http://www.gunviolencearchive.org/ (проверено на 10.11.2020 г. 8:44)
[4] https://glasove.com/categories/skandalyt/news/kak-dzho-baydn-urezhdashe-rodninite-si
[5] https://www.statista.com/chart/7472/biden-is-set-to-become-the-oldest-president-in-us-history/
[6] https://joebiden.com/clean-energy/
